Норвежка многодетна майка е решила да дойде да живее в България, след като отнемат 6-те ѝ деца в Норвегия от службата за закрила на детето там, но тя успява да си ги върне.

Семейството живее разделено три месеца и половина. Моника Петров идва у нас, след като се омъжва за българин. В България ражда и седмото си дете, предава bTV.

Петте дъщери и двамата синове на Моника винаги са живели само с майка си. И норвежката служба за закрила на децата винаги е присъствала в живота им. 

„Всичко започна, когато бащата на най-големите ми деца се ожени за втори път и срещу него повдигнаха обвинение за малтретиране и семейно насилие. И така 14-15 години „Закрила на детето” следяха и нашето семейство, но никога така и не намериха никакви причини да се намесят”, разказа Моника Петров.
Така е до 2015 г., когато социалните констатират, че Моника не може да се грижи за себе си и ѝ отнемат децата.

„Три от децата ми бяха тогава на училище, а останалите бяхме вкъщи. Разбрах, че социалните идват, защото кучето, което иначе е добро, страшно много се озлоби и започна да лае. Тогава видях, че цялата къща е обградена от полиция. Когато влязоха в дома ми, разделиха децата в различни стаи. Всички деца започнаха да плачат. Същевременно полицаи отиват и в училището, където са останалите ми деца и ги взимат от там”, допълни майката.

„Вкъщи децата бяха шокирани, но аз вътрешно си казах, че трябва да запазя спокойствие, за да не ги травматизирам допълнително от това, че и аз изпадам в истерия. Но казах на социалните, че няма да изведа децата навън и да ги настаня в колата и няма и да ги облека. Така че бяха взети дори без обувки, откарани по този насилствен начин от дома ни и настанени в различни приемни семейства”, каза Моника пред Мария Цънцарова от bTV.

„Аз страшно се радвам, че в този момент живеех при майка си и баща си. И когато влизах в празните стаи и виждах празните легла, сърцето ми щеше да се пръсне. Играчките без деца, без детски гласове, човек започва да плаче по-късно. В началото е важно да си силен и да задържиш цялата си енергия, за да си върнеш децата. Има много родители, които не успяват да се справят, защото ситуацията ги пречупва и цялата им енергия отива в страданието, което изпитват. Аз обаче затворих дълбоко в себе си всички чувства, защото реших да се боря”, подчерта майката. 

Минават две седмици, преди да позволят на Моника да види децата си. „Нямах никаква възможност да обясня на децата какво се случва, но по-големият проблем е, че след като ги отнемат от мен, също никой не им обяснява нищо. И дори една от дъщерите ми ме попита: „Мамо, защо си ни продала?” Защото когато такова нещо се случва с децата – потвърди го и психологът след това, у детето започва да работи чувство за вина и детето не мисли дали майката и бащата са направили нещо грешно, а мисли, че самото дете е виновно и то е причината това да се случва”, посочи Моника.

Децата са разделени в 3 приемни семейства. Моника ги вижда по график. Видеозапис документира едно от посещенията ѝ при двете най-малки сестри.

„Ние знаехме, че на долния етаж чакат полицаи, които да отведат детето, когато изтече времето ни. Преди срещата да приключи, получаваме официално съобщение и дъщеря ми знае, че след това ще остане сама. И винаги изпадаше в шок и в истерия и започваше да плаче. Обикновено когато децата са настанени в чужди домове, в рамките на месец постепенно се успокояват, защото новите хора, които ги заобикалят, всъщност са единствените, с които могат да контактуват. При Амира обаче не стана така. И се оказа, че ситуацията в приемното семейство въобще не е нормална и родителите са двама души, които посред нощ се събличат чисто голи и танцуват, пият и така нататък. Имало е кръв по матраците. Изобщо, една ужасна ситуация”, твърди майката.

„Много от децата, когато ги питаш, се страхуват да си кажат. Но Амира, когато се виждахме, тя ми слагаше ръката на сърцето си и ми казваше: Мамо, чуй как ми бие сърцето от ужас. Тя не се страхуваше да разказва там, където е. А след като се върна вкъщи, всяка вечер, когато отивах да кажа „Лека нощ”, тя слагаше ръката ми на сърцето си и казваше: „Мамо, виж колко е щастливо сърцето ми от това, че съм се върнала у дома”, допълни тя.

Децата и досега не могат да преодолеят преживяното, разказва Моника. Тя завежда дело срещу норвежката служба за закрила на детето и доказва пред съда, че е в състояние да се грижи за децата си. И всички се връщат у дома.

„Когато социалните ми отнеха 5-те деца, те изведоха от вкъщи 5 щастливи и здрави деца, а ми върнаха 5 разбити деца с разрушена психика. Това е преживяване, което ще си спомнят цял живот. Най-добрата новна, която съм чувала в живота си, беше, когато ми се обади адвокатът и каза, че сме спечелили делото. Първото нещо, което направихме, когато те се прибраха вкъщи,  беше да легнем на земята, да допрем главите си една до друга и да си направим снимка заедно”, отбеляза майката.

Според нея проблемът е, че в Норвегия не получаваш никаква помощ след това. „Когато има родители, на които децата им са били отнети за няколко години и върнати обратно, тогава просто ти казват: „Децата са си вече при теб, оправяйте се”, заяви Моника. 

Идва следващ завой в живота на цялото семейство. Моника среща българина Ангел. Жени се за него и забременява за седми път. Всички идват да живеят в търговищкото село Антоново. 

„Когато се запознах със сегашния ми съпруг, който е българин, той работеше в ресторант в Норвегия и ми се стори, че е един изключително добър и симпатичен човек. Най-важното за мен беше, че се отнасяше страхотно към децата и те се привързаха към него”, каза Моника.

Следват обаче серия от събирания и раздели между българина и норвежката му съпруга, а семейните скандали са част от ежедневието на децата.

„Дори се стигна до там, че имаше домашно насилие. Той ме удря няколко пъти. И аз изпитвах ужас, защото можеше да пострада бебето, което носех. И така Красимир се роди през декември, преждевременно в седмия месец. Аз реших да прекратя тази история, защото Ангел продължи да се държи много лошо с нас. Отново посягаше да ме удря, да не говоря, че посягаше и на голямата ми дъщеря. Опитваше се да я души. И ето ти парадокс. Ако това се беше случило в Норвегия, веднага щяха да дойдат, да го арестуват и да го изведат от дома. Когато се намесиха всъщност българските социални власти, най-странното беше, че идват и казват: „Да, жилището е много добро, има достатъчно стаи, има ток, добре обзаведено. Няма никакъв проблем. Децата имат добри условия за живот”, посочи Моника.

Тя твърди, че не само е разказала на социалните за насилието, но е имала и снимки, които документират последствията от боя. „И тогава социалните казаха: Имате 3 дни да напуснете България. Вие и вашите деца не сте регистрирани тук. Аз отказах, защото Красимир се роди с порок на сърцето. Казах, че не мога да замина с толкова малко дете, което има здравословен проблем. И вместо да ми дават ултиматум да напусна страната заради неуредения статут на децата, мисля, че беше тяхна задача да ми помогнат децата да тръгнат на училище и да се адаптират в социалната среда в България”, отбеляза майката. 

„Започнах да се питам дали всичко не се урежда с връзки тук. Защото само аз и децата, въпреки че документирах, че има семейно насилие, бяхме викани в службата за закрила на детето. Но те нито веднъж не извикаха него”, заяви тя.

Приятелка на Моника ѝ помага да намери апартамент в София. Така с новородения Красимир, нелегално пребиваващите ѝ деца и самата тя без адресна регистрация семейството на Моника отваря нова страница в живота си на адрес в столичния квартал „Овча купел”.

Според майката в Норвегия има много случаи, в които се отнемат неправомерно деца от родителите и това е свързано с едно престараване по отношение на грижите за децата. „В България пък опитът ми е, че властите не правят достатъчно за защита на децата. Така че, ако можеха двете системи да почерпят опит една от друга, може би ще се получи една съвършена система за защита правата на децата. Основната разлика е, че когато дойдоха българските социални те погледнаха и казаха: „Тук има много добри материални условия, има баня, има абсолютно всички условия за отглеждане на деца”, но те не се интересуват от взаимоотношенията вътре в семейството. Докато в Норвегия е точно обратното – там спекулират с тези взаимоотношения”, обясни Моника.

„Мисля, че в периода, в който мъжът ми участваше в нашия живот, нещата определено не бяха добри. Но в момента, в който останахме само ние и ще бъдем само ние, мисля, че нещата ще се върнат в нормалния си ритъм и всичко ще  бъде наред”, категорична е тя.

Независимо че са тук извън закона, Моника и децата ѝ виждат живота си в България. Майкатa не работи и изцяло се издържа с парите, които ѝ изпращат родителите ѝ.

Съпругът на норвежката – Ангел Петров, казва, че животът му с Моника в България е бил истински ад. Младият мъж категорично отхвърля всички обвинения, че е удрял децата ѝ, но признава, че е посягал на Моника.

Ангел живее в антоновското село Семерци вече месец без жена си Моника, която си тръгва след поредния семеен скандал.

„Тук започнаха проблемите заради децата, постоянно се караме, те правят пакости, много караници, пиене постоянно, музики и така. Тя е добър родител, но не може да се грижи за 7 деца, иначе е добър родител, опитва се, но не може, просто много са отпуснати децата, няма никакъв контрол”, каза Ангел.

Той отхвърля всички обвинения, че е упражнявал насилие над някое от децата на Моника, но признава, че е посягал на жена си – в момент на афект.

„Вярно е, аз ѝ посегнах един път, може и два пъти, защото и тя ми посяга, тя скача на бой, защото при тях е друго, при нас е друго. Просто първия път, когато я ударих, понеже се караме и казах да излязат децата навън. Тя влиза в някакви филми, няква фантастика си прави, постоянно ме обвинява в изневери и такива неща. Не е хубаво децата да чуват нашите караници и кавги”, заяви Ангел.

Той не вижда изход от създалата се ситуация, категоричен е, че с Моника не могат да живеят заедно. Младият мъж казва обаче, че желае синът им да остане при него и той ще полага нужните грижи за детето.

В отдел „Закрила на детето” не е постъпвал сигнал на насилие от страна на Моника Петров, каза Даниела Братованова от дирекция „Социално подпомагане” – Омуртаг . По думите ѝ в отдела не е постъпвала и информация дори от полицията за упражнявано насилие по отношение на жената.

„Не знаехме за нейното съжителство с въпросния господин. При посещение по други случаи в Семерци кметът ни информира, че в селото се отглеждат деца чужди граждани, които не посещават учебно заведение. При посещение на адреса беше констатирано, че децата се отглеждат при добри жилищно-битови условия, но действително не посещават училище, тъй като не са налице необходимите документи за записването им в учебно заведение”, поясни Братованова.

„Когато ние разбрахме, че децата не посещават училище, информирахме майката за правата и задълженията ѝ по отношение на тези деца”, каза още тя.

Майката трябва да направи стъпки да се свърже с норвежкото посолство в Румъния или да се завърне в собствената си страна, за да оправи статута на децата, каза Милена Дянкова от Държавната агенция за закрила на детето. Тя също подчерта, че до този момент в агенцията не е постъпвал никакъв сигнал по този конкретен казус. „И норвежката, и българската система предприемат мерки тогава, когато има някаква информация за това, че дете е в риск”, отбеляза тя.

"Ще се свържем с дирекция „Миграция” и ще видим какви са данните при тях по отношение на тези деца – какви паспорти имат, дали са изтекли, и какво е необходимо, за да уредят статута на майката, която желае да остане в България", увери Дянкова. По думите ѝ Моника може да остане у нас, стига да представи необходимите документи и децата да бъдат записани на училище.