Сумата от 4 367,1 млн. лева са изплатените от Националния осигурителен институт средства за трудови злополуки за първите шест месеца на тази година, заявиха от осигурителния институт, цитирани от „Монитор“.

Такъв тип обезщетение през този период от време са получили 2387 души. От януари до юни 2018 година пък парите, изплатени от НОИ за обезщетения вследствие на трудова злополука, са били 4 336,7 млн. лева, или с 30 хиляди лева по-малко спрямо тази година, а обезщетение са получили 2685 души.

От статистиката става ясно, че пострадалите от януари до юни 2018 г. са с 298 души повече спрямо същия период на 2019-а. Общо 33-ма са загиналите вследствие на трудова злополука, показват още данните на НОИ за първото шестмесечие на тази година. Според тях една трета от загубилите живота си са били в столицата.

Загиналите на работното място в София са 7, а 3-ма са починалите в София-област. Няма хора останали инвалиди вследствие на злополуки на работното място през този период. Общо 62 442 пък са дните, в които пострадалите са били във временна нетрудоспособност. Тя зависи от тежестта на трудовата злополука, което определя и колко време и какъв размер на помощ получава пострадалият, разясняват от осигурителния институт.

От началото на годината до юли в страната са станали 1300 трудови злополуки, като 528 от тях са с жени, а 772 са инцидентите с мъже. Точно 1052 от злополуките са станали на работното място, а 248 на път за работа уточняват от Националния осигурителен институт.

От разделението по работни сектори в страната най-голям брой – 89 злополуки, са станали в сухопътния транспорт, следвани от 85 в държавното управление и 72 злополуки в хуманното здравеопазване. В столицата, където е и най-голямата концентрация на работна ръка, са станали най-много трудови инциденти – 448, следва Пловдив със 137 и на трето място се нарежда Варна с 91 злополуки. В Разград пък са най-малко пострадалите на работното място – само 5. В София най-много са злополуките в сектора на търговията на дребно – 42 , а злополуките в сектора на държавното управление пък са 37. В Пловдив 22 от инцидентите са в сухопътния транспорт. Статистиката обаче не обхваща хората, които работят „на черно“ – без трудови договори и регламентирани условия на труд. Логично това са и много рискови работни места поради отсъствието на ангажимент от страна на работодателя дори на хартия да спазва изискванията на закона за осигуряване на безопасност на работното място.

При наличие на договор определянето на една злополука като трудова дава основание на пострадалия или на неговите наследници да търсят обезщетение както по линия на НОИ, така и във връзка с чл. 200 от Кодекса на труда. За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна нетрудоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на служител, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали друг негов работник има вина за настъпването им. Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е по време на регламентирана работна почивка.