Идеологът на мафиотската приватизация Иван Костов бе разобличен от проф. Никола Филчев, че е преписал негови статии в мемоарната си книга, която сега представя на турне в страната.

Вчера Костов побесня от неудобните въпроси на БЛИЦ за криминалното раздържавяване, а след това обвини Филчев, че е преписвал от него. БЛИЦ потърси мнението на бившия главен прокурор.

Ето как проф. Филчев отговори на въпросите на Ивайло Крачунов.

-  Проф. Филчев, вчера г-н Костов много се ядоса на въпроса на БЛИЦ за бандитската приватизация. А като чу за Вас, направо изпадна в истерия. Защо така?

- Е не е приятно да те хванат че крадеш. Със своите мемоари Костов се опитва да оправдае криминалната приватизация, която докара народа до просешка тояга.

Опитва се да скрие своя решаващ принос за разсипването на българската държава – с цел да избегне съда на историята. Той иска да внуши на хората, че е  голям управник,  който разбира от всичко (в това число от наказателно право и криминология) и който е направил добро на всички.

Иска хората да си мислят, че Костов е строителят на съвременна България, че той е създателят на пазарната икономика и  на демокрацията. С една дума Костов иска да се прослави. И затова тръгна като будител  из България, с книгата си в ръка - да убеждава изстрадалия народ, колко е велик Костов, какви благодеяния е сторил и т.н. Костов силно се надява народът да го обяви за светец. Но от мемоарите става ясно, че Костов е един измамник, който преписва чужди разработки по наказателно право и ги представя за свои. Лошо е да те хванат че крадеш. Особено на стари години. Язък за мемоарите. Те му донесоха повече вреда, отколкото полза.    

  -  Но г-н Костов твърди, че Вие сте преписали от него,  а не той от Вас? Той посочи свое изказване от 1997 г. пред Народното събрание и дори разпрати стенограма до медиите. Нима това не доказва правотата му?

- Кой от кого преписва е технически въпрос и лесно може да се установи в съда. Костов твърди, че направил изказване пред Народното събрание в края на 1997 г. и от него аз съм преписал. На това се вика тепегьозлък.

Моите  публикации относно престъпността на прехода и наказателното законодателство са преди неговото изказване по време. Имам 15 публикации по тази тема, от които три на немски език. Те са част от международно изследване, в което участват  всички европейски държави. Изследването е организирано от германския Макс-Планк институт по наказателно право. Моите основни изводи се съдържат в първата ми статия - „Престъпността при прехода към пазарна икономика и наказателното законодателство“,  публикувана през 1995 г. в списание Съвременно право, 1995, № 6, стр. 40 – 46.

По-късно развих тези основни положения в други две статии: „Развитие на наказателното право в условията на преход към пазарна икономика“, публикувана в списание Правна мисъл, 1997, № 2 и  „Развитие на наказателнопроцесуалното право в условията на преход към пазарна икономика”, публикувана в списание Правна мисъл, 1997, № 3-4.

И двете статии са предадени в редакцията на сп. Правна мисъл преди изказването на Костов –  едната през 1996 г. , а другата в началото 1997 г. Това е отбелязано в списанието -  под заглавието на всяка статия. Тези мои работи Костов е преписал без никакви задръжки. Той е заимствал както идеите и концепцията, така и конкретните думи, и изречения. Иска да каже „Вижте ме, колко съм умен, какъв тънък познавач съм и на наказателното право даже”. Той забравя, това което всички знаят за него, че е едно семпло счетоводителче – специалист обаче по мръсните операции: подслушване, проследяване, оклеветяване и други…

След го хванах да краде, Костов така се обърка, че започна да говори глупости - как през 1995 г. аз съм  преписал неговото изказване от 1997 г. Всичко е ясно   – Костов е хванат на местопрестъплението, объркан е, наакан е, смърди лошо… Не може да се контролира. Не разбира, какво говори.

- Как Вашите работи попадат в ръцете на Костов?

- Много просто. През 1997 г. бях зам.-министър на правосъдието и министърът Васил Гоцев ми поиска някакви материали за престъпността на прехода. Дадох му ксерокопия от моите статии. След време Гоцев ми каза „Ваньо много ги хареса. Имаш ли още”. И в крайна сметка Костов прочете моята статия от трибуната на Народното събрание като някакъв много ценен доклад за състоянието на престъпността и за нужните законодателни мерки. Истински цирк. Нека да знаят хората, как Костов управлява държавата.

Вместо да предложи управленски решения на парламента относно престъпността, министър-председателят чете асистентски статии от списанията. При среща казах ясно на Костов: „Това са мои статии. Не е редно да се четат в парламента. Още повече от чуждо име”. Той отвърна „ Радвай се, че твоя статия стана част от моето изказване”. Преглътнах – все пак става дума за устно изказване, където ораторът може и да не цитира, откъде е заимствал чуждите мисли.  Но днес – 22 години по-късно той включи мои публикации в неговите мемоари  и ги представя като свои. Това е писано слово. Тук си длъжен да цитираш коректно чуждите мисли, изводи, резултати и т.н. Още повече, когато си преписал дословно, без да измениш и една дума дори – както е направил Костов.

За престъплението плагиатство законът предвижда две години лишаване от свобода (чл. 173 НК). Като имам предвид на какво равнище е правосъзнанието на Костов, възможно е той изобщо да не съзнава, че кражбата на чуждо произведение е престъпление.

- Излиза, че г-н Костов вместо да се радва на мемоарите си, сега ще трябва да лежи в затвора? Това никой не може да го повярва.

- Е, две години не са много време. Ще минат като един ден. Костов ще си ги излежи и ще излезе по-възмъжал от затвора.

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ