Завърналите се у нас от чужбина заради коронакризата няма как да оправят демографията ни

Това коментира Георги Бърдаров в интервю за вестник Сега:

- Г-н Бърдаров, една година живеем в съвсем различна обстановка заради пандемията от коронавирус.  Според вас справяме ли се, за да се запазим що-годе нормални?

- Коронавирусът радикално ни свали на земята. Дали ни промени, тепърва ще видим, защото епидемията продължава. Трябва да мине време, за да преценим. А радикално ни приземи, защото последните години се притеснявах и обяснявах, че сме започнали да приемаме мира, демокрацията, свободата да пътуваме като даденост и не осъзнаваме колко са важни и ценни и че трябва да се борим за тях. И сега, когато ги загубихме, слава Богу имаме мир, поне в Европа, осъзнахме какво сме притежавали.

Бяхме свикнали, че сме безсмъртни и че ще имаме всичко това завинаги. Говорихме колко е лоша демокрацията, колко е лоша глобализацията и когато ни стовариха на земята и ни затвориха, видяхме какво сме имали.

- Вас лично промени ли ви тази ситуация?

- Със сигурност в два аспекта. Първият – преподаването в университета, което премина изцяло онлайн. Ние трябва да спасяваме обучението, защото няма какъв друг вариант да изберем в настоящия момент. Не критикувам преподаването, но то не е ефективно. Губи се живата комуникация. Ако така ще е и в бъдеще, за мен ще е тъжно.

В личен план се промених, защото съм много социален човек, непрекъснато се виждам с хора, пиша в кафенета и изведнъж и мен ме стовари на земята. Първият локдаун беше по-тежко, а след това, както всеки човек, се адаптирах към условията. Човек е адаптивно животно и може да свикне с всичко.

- Демокрацията, мирът, свободата са изначални за човека... Предстоят ни парламентарни избори, за които се твърди, че ще са решаващи.

- Ще започна малко от по-далеч. Последните години наистина беше много модно да се плюе по демокрацията, глобализацията, мултикултурализма. Всъщност е нужно да си дадем ясна сметка, че в цялата човешка история властта се упражнява посредством тиранията. С кратки изключения в отделните периоди. Пълна демокрация и свобода не може да има, защото са абстрактни понятия. Те си имат изкривявания. Живеехме в относителна демокрация и относителна свобода. Част от демократичните права ни се ограничиха с пандемията по естествен начин, тъй като тя е факт, колкото и конспиративни тези да има.

При всички положения тя ще повлияе и на изборите в България. Но в каква посока – не мога да кажа, защото са непредвидими. Чета непрекъснато, информирам се като гражданин, но нямам представа какво точно ще се промени след тях. За съжаление българите винаги сме били много разделени. Чувството за единност при нас отсъства. В момента разделението е болезнено, което ме притеснява. 

- По какви линии е разделението ни?

- Разделението е много крайно, а и когато сме в критична ситуация като пандемията, естествено се изострят сетивата на хората. По-склонни са към насилие, агресия. Чувството за единение в българското общество по принцип го няма, а сега е съвсем липсващ елемент.

- Въпреки че сме разделени, какво тогава ни кара да оцеляваме?

- Ние наистина оцеляваме, а не се развиваме и не прогресираме. Проблем ни е, чисто исторически, многократното прекъсване и започването отначало. Както през изминалите 30 г., така и преди тях. Всичко се е насложило и сме ощетени. Доколко сме отговорни, е друга тема.

Онова, което ни помага, е, че българинът има много силни лични качества и е свикнал да се справя с всяка ситуация. Имаме и смесено население, което ни дава един по-толерантен поглед. Макар че напоследък, като проследим бежанската криза, не е точно така. Бях възмутен от прогонването на сирийските бежанци от различни места у нас. Сирия е люлката на човешката цивилизация.

Иска ми се да кажа, че паметта, родовата памет, историята са онова, което ни държи, но и тях губим под някаква форма. По-скоро ни държи, че сме минали през много тежки моменти и сме успявали да оцелеем, имаме коравост.

- Как се промени за последната година България демографски?

- Още в началото на пандемията преди година ваши колеги ме питаха дали очаквам бейби бум и дали тези, които ще се завърнат в България, ще оправят дефицита на работна ръка, тъй като преди кризата ни беше най-големият проблем. Още тогава казах, че нито едно от двете не очаквам. 

Относно бейби бума съвременните хора имат съвсем различен начин на мислене и репродуктивни нагласи, за да очакваме, че едно затваряне някакви месеци ще предизвика този бум. В началото на тази година се оказа, че има повишаване на раждаемостта в София, Бургас и Варна, но намаляване в други градове.

За тези, които са се завърнали у нас, видях актуални данни, че са около 200 000. Да приемем, че това е числото. Не са много, като се разпределят из цялата страна. И те за да останат на пазара на труда и да оправят дефицита на работна ръка, както и демографията като цяло, трябва да имат условия да се реализират. Нищо не се е променило като условия преди заминаването им. В момента, в който отмине пандемията, тези хора отново ще заминат. Много се спекулира в момента със смъртността заради епидемията. Ние сме водещи по смъртност и преди нея. Сега със сигурност се е увеличила, но и в глобален мащаб.

Не раждаемостта ни е проблемът, тя е ниска в целия свят. Проблем ни е смъртността, която е много висока. 

- В най-новата ви книга Absolvo te основната тема е прошката. В навечерието на Сирни заговезни сме, когато по традиция даваме и вземаме прошка.

- Да, така е. Самото заглавие Absolvo te в превод от латински означава "всеопрощение на всички грехове". Конкретно в книгата има трима протагонисти и всеки от тях трябва да прости на другия нещо, което е абсолютно непростимо, за да си прости на самия себе си непростимото като грях. Всеки един по дефиниция е добър човек.

Ще направя връзка с романа – първо трябва да простим на себе си. За да можеш да простиш на друг човек. Да кажеш „прощавам ти“ е много лесно и популярно. Но да простиш в сърцето си е много трудно и понякога е битка, която водиш със самия себе си до последния си дъх.

По-краен съм и ще кажа, че всеки един от нас е извършил грях, който по неговата дефиниция е непростим. Но ако не си простим на себе си, трудно е и на другия.

- Оптимист ли сте, че младите, които и учите, ще променят България и няма да оцеляваме само, а ще вървим напред?

- Имаме с какво да се гордеем като етнос и нация. Но го правим с неща, които не са чак толкова важни и са по-скоро патриотарски. А важното е, примерно, спасяването на българските евреи и роми по време на Втората световна война. Бях възмутен при посещението си в "Аушвиц", че момичето, което ни водеше там, не знаеше защо от България няма изпратени евреи в лагера. Трябва да го изтъкваме. Когато си спасил един живот, си спасил цялото човечество.

Краен оптимист съм, защото виждам цялата картина в световен мащаб. Като географ наблюдавам и чисто географските елементи на тази картина. България притежава уникални природо-климатични условия, които пак сме приели като даденост и не ги оценяваме. Климатът се изменя в световен мащаб и страната ни ще става все по-благоприятно място за живеене. Обезлюдена няма как да остане. Младите хора, с които работя, ми дават голяма доза оптимизъм. Има много качествени младежи, будни са, но са и наивни заради технологиите. В същото време са нетърпеливи всичко да се случи днес и сега. Въпросът е да не ги повредим и тях.

*Доц. д-р Георги Бърдаров е роден през 1973 г. в София. Той е географ по професия, преподава демография в СУ "Св. Климент Охридски". Специалист е и по етно-религиозни конфликти. Бърдаров е и писател. Дебютният му роман "Аз още броя дните" е написан по действителен случай. Новият му роман Absolvo te също е вдъхновен от истински истории. Автор е на най-четения български разказ в интернет - "За петата ракия или колко е хубав животът".