Жените цял живот обложени с данък "време"

Българките, заедно с милиони други жени по света, които са част от поколението "сандвич", грижещо се както за децата си, така и за възрастните си родители, продължават да са сред неизползвания потенциал на икономиките по света. Същевременно тези жени субсидират националните си икономики с безвъзмездния домашен труд и плащат данък "време" за периода на неплатените и неоценените от обществото дейности, в който биха могли да повишават квалификацията и образованието си.

Това коментира в интервю за БТА проф. д-р Диана Съботинова от Бургаския свободен университет по повод днешния Международен ден на жената.

По данни на Международната организация на труда (МОТ), базирани на изследване на бюджета на времето в 64 държави, между 10 и 39 процента от БВП е приносът на неплатения домакински труд, разказа ученият. В някои икономики този принос е по-голям, а в други - по-малък, като това зависи от часовете неплатен труд, който жените извършват. Най-общо става дума за така наречената икономика на грижите, която е невидимата част от икономиката и не е включена при отчитането на БВП, но се отчита от статистиката в проучването "Бюджет на времето", каза проф. д-р Диана Съботинова.

Жените в България отделят 4,4 часа дневно за грижи за домакинството

Последното проучване на бюджета на времето за България е от 2011 г. и според него жените в страната отделят 4,4 часа дневно за грижи за домакинството, докато мъжете - 2,49 часа. Предстои НСИ да оповести данните от ново изследване, което се провежда от март 2022 г. до март 2023 г.

Според изследването на МОТ 16,4 млрд. часа всеки ден се изразходват за неплатена работа за грижи, което е равносилно на това 2 млрд. души да работят по 8 часа на ден без възнаграждение, коментира ученият. Жените и момичетата поемат повече от 75 на сто от неплатената работа по грижи в света. Ако това бъде преизчислено, като времето, отделено за такива "услуги", се умножи по почасовата минимална заплата, ще получим 11 трилиона долара за безвъзмездна грижа за дома, предоставяна основно от жените по света. Това са десет на сто от световния БВП, който за 2022 г. възлиза на 104 трилиона долара, които не се отчитат, не намират място в правителствени програми и социални политики, коментира проф. д-р Диана Съботинова. По този начин според учения жените субсидират тези обществени услуги – грижите за децата и възрастните хора, които лежат на плещите основно на жените от така нареченото "сандвич поколение" – 50+ години, които се грижат както за деца, така и за възрастни хора. Жените субсидират и бизнеса, защото този неплатен труд намалява цената на труда в макроикономиката, отбеляза проф. д-р Диана Съботинова.

Когато се намаляват публичните разходи, за да има фискална стабилност, се намаляват автоматично разходите за здравеопазване, образование и обществени услуги, което пък повишава неплатения труд, който жените извършват, което по думите на икономиста е антициклично поведение на неплатения труд в икономиката.

Ако грижите, които жените полагат в домакинствата, в частност грижите за децата и възрастните, станат част от пазара на труда, МОТ е изчислила, че глобалната заетост в сферата на тези грижи се очаква да нарасне от 206 млн. работни места на 358 млн. до 2030 г. По думите на проф. д-р Диана Съботинова това може да добави 152 млн. работни места на базата на социално-демографските процеси, свързани със застаряването на населението. Ученият напомни, че още през 2015 г. ООН прие цели за устойчиво развитие, свързани с образованието, здравеопазването и дългосрочните грижи за възрастните хора. В този контекст изчисленията сочат, че заетостта в грижите за възрастните хора може да нарасне до 475 млн. работни места или допълнителни 269 млн. работни места до 2030 г. За да се случи това, е необходимо интегрирането на този неплатен домакински труд в макроикономиката, което ще позволи неговото измерване и приобщаване.

Разходите за тези работни места могат да се покрият както от инвестиции от публичния сектор, така и от частни инвестиции. По данни на МОТ става дума за около 5,4 трилиона долара годишни инвестиции или 4 процента от световния БВП, каза проф. д-р Диана Съботинова. Същевременно тя изтъкна, че при подобни инвестиции не може да се очаква висока възвръщаемост, но подчерта, че те стоят в основата на създаването на човешкия капитал.

Жените цял живот обложени с данък "време"

Този неплатен труд е вид данък "време" за жените през целия им живот, защото той обхваща част от свободното им време, което преминава в неплатени и неоценени дейности. Ако се приеме, че през това врече жените биха могли да се развиват, като допълнително се образоват например, това означава, че те са лишени от тази възможност, с което не се позволява реализирането на целия им потенциал, коментира ученият. Този дисбаланс не само лишава жените от икономически възможности – той също струва скъпо на обществото под формата на по-ниска производителност и пропуснат икономически растеж. Ако това се промени, първият ефект ще е върху ръста на БВП и на икономиките като цяло, коментира проф. д-р Диана Съботинова.

Времевите банки

Не е задължително обаче да се правят парични инвестиции, за да може да се остойностят грижите на жените за децата и възрастните. На помощ идват времевите банки. Банкирането на време е система за бартер за услуги, при която хората обменят услуги за кредити, базирани на работно време, а не на пари. Терминът "Банкиране на времето" е измислен от американския адвокат Едгар Кан, който препоръчва използването му като допълнение към държавните социални услуги, разказа проф. д-р Диана Съботинова. В Япония, в период не недостиг на средства за финансирането на тези социални грижи, са приложили идеята за времевата банка. По този начин е било възможно работещ човек в Токио да се погрижи за родителите си в Осака, когато полага грижи за възрастен човек в града, в който работи и да "плати" с времето, положено за тези грижи, на друг човек, който пък живее при възрастните му родители в Осака, разказа ученият. Това е приложимо и при грижите за деца, ако бабата не живее в града, където родителите работят и отглеждат детето си.