В България свинщините винаги са били добре дошли

Преди десетина години някой умен, красив и алчен придоби знание свише да дупчи Добруджа за шистов газ. В България свинщините винаги са били добре дошли, така че всичко някак бързо се нагласи, обясни и таман да влезе в експлоатация, хората скочиха. Беше зима и улиците на София се напълниха с народ, които викаха, че не дават Добруджа на чуждите корпорации. Хилари Клинтън долетя с първия самолет да консултира правителството. Правителството (тогава на Бойко Борисов ) дръпна назад, припомня Емил Йотовски в коментар за ФАКТИ.

Но в същия момент студията по телевизиите се напълниха с експерти, които се надпреварваха да обясняват как този фракинг бил безобиден, безопасен и свръх нужен. Отчаян либерално-просветен щурм. Язък за парите. Никой не им повярва и така Добруджа си спечели около десетина години живот.

И така до днес.

На фона на енергийния ни батак се чуват все по-възторжени гласове как трябва да се ориентираме към шистов газ. Шумът започна да придобива размери и да се налага като възможност. На фона на този шум Майк Помпео долетя, за да ни обясни как енергийната ни сигурност била при нас самите. Само трябва да си надупчим Добруджа и готово. Направо ще пребъдем.

Майк Помпео призова за добив на шистов газ в България

От утре очаквам поредната порция от добре нахранени енергийни експерти, които да ни обясняват по всичките сутрешни телевизионни блокове, че фракингът е толкова безопасен, че ако можеха педиатрите биха го предписвали като имуностимулант при бебета.

За нас, все още обитаващите тази тъжна и съсипана територия остава въпросът дали си даваме житницата. Не, че някой ни пита. Дори напротив. Всички, които държат на фракинга гледат това някак да не се забележи. Сигурно за да не се тревожим излишно и да не хукнем по улиците и да викаме. Знам ли? Защото веднъж дадем ли Добруджа връщане назад няма да има.

А нещата които ще чуем в следващите седмици мога да ви ги опиша още отсега. Експертната оценка ще гласи:

Има много видове фракинг и ние ще използваме най-безопасния, който дори е полезен.

Ние няма да добиваме, а само ще проучваме за газ. Правите ли разликата?

Ще се ползват нови технологии, за които нищо не знаем, но са сертифицирани в западни лаборатории, така че всичко е под контрол.

Ще се създадат нови работни места (разбирай за чистачки, портиери и охрана на минимална работна заплата, но това ще го разберете по-натам и по трудния начин).

Повишаване на инвеститорския рейтинг на България. Нови инвестиции за милиони левове. Направо милиарди.

Ще се даде поминък на един беден регион на България…

Да оставим детайлите на специалистите…

Шистовия газ ще ни спаси от лапите на Газпром.

Най-накрая енергийно независими!

Подпочвената вода в Добруджа ще се самопочисти само за няколко години.

Добружда ще носи повече приходи като газово находище.

Ще излезем като голям играч на енергийната карта на Европа. Защо не?

А ситуацията е ясна. Така или иначе сме без газ, но нека не оставаме и без земя и хляб. Защото, така или иначе ние по-добре няма да станем. В това „ние“ не включвам няколко почти анонимни чужди компании, чиито следи се крият в офшорни зони, и които ще натрупат доста пари. Няколко политици ще си построят къщи тук-там. Няколко експерти ще си купят имоти също тук-там. И няколко елитни курви, които ще ги водят по два пъти в годината в Дубай, в ролята им на секретарки. За да има жълтите вестници какво да работят.

Хайде сега, да видим?