10 неизвестни до сега документа представят историята около учредяването на Инициативния комитет за построяването на паметник на Стефан Караджа в Русе 

Всеки от тях е подробно описан в наскоро излязлата от печат книга „Стефан Караджа Паметникът в Русе – нови документи“, чиито автори са Мартин Календжиев и Румен Кузов. По-конкретно става дума за седем протокола, една резолюция и две вносни бележки, които разкриват непознати до този момент факти както за широката общественост, така и за краеведите със солиден опит зад гърба си. Сред множеството интереси факти е, че чрез двете вносни бележки в русенския клон на БНБ са внесени общо 1104 лв. и 75 ст. (злато), което за онова време е било доста сериозна сума. Например тогава средната годишна учителска заплата е била около 1000 лв., а една охранена кокошка се е продавала максимум за лев. Не по-малко вълнуващо е, че учредителното събрание е планирано да се проведе на 5 август 1909 година или 4 дни преди паметните за Русе дати 9 – 11 август, когато се открива Опълченският паметник, по-известен в днешно време като Паметника на Свободата. В този период и много студенти са се завърнали в родното си място, а други са били във ваканция. На заседанието се взема решение за провеждането на градинско увеселение за подкрепа на софийския студентски клуб. Решаващо обаче се оказва следващото събрание, което е няколко дни по-късно. На него присъстват и 23-ма студенти, а ключов момент е, че решението от предходната среща вече е конкретизирано и е постигнато единодушие, че събраните средства от празненството трябва да бъдат използвани за построяването на паметник на видния български революционер. Няма как да не бъде споменато още, че сред поделите инициативата са видни дейци на културата, а също и индустриалци.

Особено внимание в книгата намират още темите, свързани с живота и делото на воеводата, както и с изграждането на паметника от 1968 година. Направено е и кратко интервю със скулптора Георги Радулов. Специално място в изданието намира и пълният списък на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, както и част от изложбата на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ „Памет за героите“.

Паметникът, който познаваме днес, е открит на 11 август 1968 година, но през годините преди това редовно е почитана паметта на Стефан Караджа. Има сведения за това, че през 1915 година се е състояло парад-шствие в града, както и че многократно са били организирани поклонения на гроба му. Необходимите средства за построяването на паметника са осигурени през 1967 година от Градския народен съвет. Тогава се взема и окончателното решение за неговото построяване, а темата за събраната сума от 1104 лв. и 75 ст. (злато) и това какво се случва с нея остава за бъдещите изследователи.

За родолюбивата инициатива двамата автори получиха поздравителни адреси от името на областния управител Галин Григоров. „Бъдете все така патриоти и достойни хора! Съхранявайте и предавайте пламъка на несломимия български дух!“, това се казва в споменатите поздравителни адреси.

Книгата е в тираж от 120 бройки и се разпространява безплатно. Това е станало реалност благодарение на възможността тя да бъде издадена по проект „Паметникът на Стефан Караджа в Русе“ по програма „Култура“ на Община Русе, направление „Малки творчески проекти в областта на изкуствата и културата“. Неин редактор е преподавателят от Русенския университет заслужил доц. Живодар Душков, а рецензенти са директорът на Регионалния исторически музей проф. д-р Николай Ненов и председателят на Съюза на свободните писатели в Русе Йордан Василев. Партньори на инициативата са още Държавна агенция „Архиви“ – Русе, както и Регионалната библиотека „Любен Каравелов“. Голяма е и заслугата на ръководителя на проекта проф. д.н. Антоанета Момчилова от РУ „Ангел Кънчев“, която е потомка на рода Момчилови, от който е четникът Димитър Момчилов, участвал в четата на Стефан Караджа.

Далеч не на последно място трябва да бъде отбелязано, че проектът е реализиран от Народно читалище „Стефан Караджа 2018“ – Русе, което и макар едва на две години се старае да участва активно в културния живот на русенци. Там съхраняват и споменатите документи, които всъщност са открити при ремонтни дейности в близост до Мушановата къша.

Двамата автори споделят, че в бъдещите си творчески планове възнамеряват да издадат книга отново свързана със воеводата, но този път посветена на неговите наследници в Русе.