Трябват устойчиви правила и предвидимост, а не - да вземем едни гласове

В резултат на “мъдрата” политика на българските политици по време на целия преход България застаря и пенсионерите вече са над 2 млн. души, или 31% (близо една трета) от населението. По този начин пенсионерите са над 40% от имащите право на глас и над 50% от гласуващите. Казано с други думи, пенсионерите определят кой и как да управлява България, отбелязва проф. Иван Тодоров във вестник "24 часа".

Затова политиците го удрят на популизъм. И тази година видяхме наддаването между политическите партии за увеличаването на пенсиите. Не казвам, че са високи (10,4% от БВП за България при 12,7% от БВП средно за ЕС), но ударното харчене за увеличаване на пенсиите в рамките на една година за сметка на изграждане на инфраструктура е опасно за бъдещето на икономиката. А и застаряващата Европа не бива да е критерий за една държава, която иска да просперира. Минималната пенсия се увеличава с 26,2%, социалната се увеличава с 45,3%. Добре е да не живееш в мизерия, но хората трябва да бъдат стимулирани да работят здраво и да си плащат социалното осигуряване.

Над половината пенсионери получават минималната или по-ниска пенсия, 20% - под минималната. Това в голяма степен лишава от смисъл социалното осигуряване Простата сметка показва, че е много по-добре в големия брой случаи човек да не плаща социално осигуряване и да си спестява и инвестира тези пари. А след това да му дадат социална пенсия, вместо да получава минимална или близка до минималната. Ето защо липсва икономически механизъм, който да стимулира хората да излязат от сивата икономика и да плащат социално и здравно осигуряване и съответно данъци върху пълния размер на получаваните от тях доходи. Успешната държава с перспектива няма как да се гради по този начин.

Пенсиите се вдигнаха много по-бързо от заплатите и така швейцарското правило и въобще използването на трайни правила беше загърбено. Съвсем не навсякъде се използва швейцарското правило и не е казано, че то е най-добро за България. Проблемът е, че държавата немощно не може да изкопира трайна и справедлива система за увеличаване на пенсиите, която поради това се основава на предвидими правила, които да стимулират хората да си плащат социално осигуряване в реален размер.

Тези правила трябва да са съобразени и с българските условия на голяма емиграция на млади хора. Пенсионерите да получават сериозни надбавки в зависимост от броя на децата им, работещи в България. Навремето именно децата са били основното социално осигуряване – нека се използва този мощен механизъм, който ще е стимул за всеки да има аргумент децата му да останат в България. Няма никаква логика и не е справедливо тези, които живеят тук, да издържат със своите данъци и осигурителни вноски родителите на напусналите България. При това напусналите като цяло получават по-високи доходи. Не бива тази мярка да се прилага към хората, които нямат деца – в огромния брой случаи това не е по тяхно желание и не бива да бъдат наказвани.

Не се мисли на първо място за стимулиране на раждаемостта сред младите хора. А в държава без млади хора пенсионерите водят жалко съществуване.

В същото време България не може да поддържа пътищата си. Мит е как България изграждала много магистрали. За последните 10 г. Сърбия е изградила два пъти повече магистрали от България, и то с много по-малко европейски пари. Граничните пунктове често се задръстват от хиляди тирове, които чакат с дни. Това причинява огромни загуби. И за 30 г. се изгради само един нов мост над Дунав. Толкова ли беше трудно поне да се направи втори мост край Русе, вместо да има тирове на десетки километри и да се задържат още в други общини. А хората от Русе трудно да се придвижват.

Вече се поде сериозна кампания и за връщане на хартиените бюлетини, защото някои пенсионери се притеснявали да гласуват, нищо, че почти всички имат мобилни телефони. Ама че има изкривяване при гласуването – това по-второстепенен въпрос ли е?

Само доброто икономическо развитие, грижата за младите хора за задържането им в страната, въвеждането на ефективни мерки за по-висока раждаемост и справедливите пенсии, определяни от относителната тежест на платеното социално осигуряване към времето, когато е правено, ще осигурят високи доходи и за пенсионерите.