Публикуваме анализ по темата за проблемите между България и Северна Македония на СТОЯН КИРИЛОВ /Център за мониторинг на демократичните процеси в Източна Европа/, направен за списание Геополитика:

Задълбочаването на проблемите между България и населената предимно с етническо българско население Северна Македония, въпреки подписания преди почти четири години Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, както и необходимостта сега той да бъде допълнен, така че наистина да защитава интересите на страната ни, е поредният знак, че политиката на София към компактните маси етнически българи в държавите от Югоизточна и Източна Европа (Северна Македония, Сърбия, Гърция, Румъния, Молдова и Украйна) продължава да страда от сериозни недостатъци и липса на ефективност.

Но, ако правителството ни все пак предприема мерки за да накара Скопие да спазва ангажиментите си, включително да не оказва натиск върху смятащите се за българи граждани на Северна Македония, в случая с Украйна, където по официални данни живее най-голямото българско малцинство (около 205 хиляди души, според преброяването от 2001) това не е така.

Наред с ограничения бюджет, който държавата ни е отделила за целта, сред причините са това е и фактическото компрометиране на Агенцията за българите в чужбина заради отправените обвинения (чиято достоверност тепърва ще се установява от съда) за търговия с български паспорти. Но не само това, разбира се.

Вероятно, ако през последните трийсетина години българските управляващи повече се бяха вслушвали в предложенията, отправяни от самите български общности с цел приобщаването им към Отечеството, ситуацията нямаше да е такава. В тази връзка ще цитирам един от ръководителите на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" Наталия Петрова (бесарабска българка, член на УС на дружеството), според която: „България се стреми да води последователна държавническа политика спрямо сънародниците ни в Молдова, Украйна и страните от ОНД. Но това, което е необходимо, е прилагане на приетите досега нормативни документи за работа с българските общности зад граница. За съжаление, трябва да констатираме, че се наблюдава неспазване на действащата законова и подзаконова нормативна база. Според нас е необходимо и актуализиране на някои документи, както и приемане на нови, в съответствие със сегашните реалности".

Една положителна инициатива в тази посока е законопроектът на ВМРО (който вече мина на първо четена в Народното събрание), с който се въвежда лична карта на лица от български произход, т.е. всеки, който няма българско гражданство, да има право да кандидатства за такъв личен документ, с който да може да влиза в България по всяко време. Така няма да му се налага да вади виза за престой. Подобна практика е въведена в Полша, където издават лични документи, за да може по този начин тези хора да бъдат по-лесно приобщени към съответните държави. В Полша те са около един милион човека. Така биват привлечени поляци от различни държави, където те постоянно живеят.

Разбира се, въвеждането на личната карта по никакъв начин не отменя възможността българите от чужбина да кандидатстват за българско гражданство. Новите карти ще важат само на територията на България и ще са за хора, които нямат българско гражданство. Както е известно, Украйна например, не позволява двойно гражданство. Тоест, ако получат бълтарско гражданство, българите от Украйна, трябва да се откажат от украинско гражданство. Сега те ще имат право на такъв документ, за да посещават България и да не им се налага да се отказват от украинско гражданство.

Ще припомня, че самото Дружество „Родоюлюбец" на няколко пъти инициира законови изменения, насочени към създаването на нормативна уредба за подпомагане на онези, които биха пожелали да свържат своето бъдеще и това на децата си с България. Така, при приемане на Закона за земята от 1991, то внася предложение в Парламента 10% от държавните и общинските земеделски земи да бъдат отделени за преселили се от чужбина българи, които ще се занимават със земеделие. Предложението обаче е отхвърлено с 94 на 91 гласа. През 2000 пък, по решение на Министерския съвет, с участието на всички компетентни държавни институции, са изработени проекти на Стратегия и Закон за трайно заселване на българи от чужбина у нас. За съжаление, след 2001 тези проекти са изоставени и независимо от многократното повдигане на въпроса от страна на организациите на бесарабските българи и на други родолюбиви формации те не са придвижени.

Както е известно, в края на 2019 КНСБ лансира предложение за изготвяне на програма за трайно връщане и заселване на българи от Украйна и Молдова заедно със семействата им. Според президента на синдиката Пламен Димитров: „Идеята ни е да бъде създадена национална програма с хоризонт поне пет години. Виждаме възможност поне 50-60 000 семейства от Молдова и Украйна трайно да се заселят у нас и да започнат работа. Бизнесът ни подкрепя, като ще посочи къде точно да бъдат насочени тези 120-150 000 липсващи работници в България". В тази връзка организациите на бесарабските българи у нас се обърнаха с открито писмо към министър-председателя Борисов и президента на КНСБ Димитров, в което принципно подкрепят инициативата, но подчертават, че тя по никакъв начин не трябва да бъде ограничавана териториално само до Бесарабия, а следва да бъде насочена към всички българи в чужбина, живели продължително време зад граница. За целта се предлага да се създаде политически орган при правителството по реемиграционната политика спрямо българите в чужбина и изпълнителен орган за нейното провеждане и се изтъква необходимостта от разработване на стратегия и проектозакон относно завръщането и трайното заселване на българи от чужбина в България, като се ползват идеи от разработения от 2000. Тоест, провеждането на една реемиграционна политика следва да бъде добре премислено, нормативно подготвено и детайлно изпипано.

Тук е мястото да посоча и риска, кампанията за завръщане на българите в Украйна и Молдова в Отечеството да се ограничи само с привличането на отделни представители на нашата общност зад граница на работа в българската туристическа сфера (с която са свързани някои родни политици, демонстриращи активност по темата), а не да се работи ефективно за запазването на българското население в тези страни, или поне то почти изцяло да бъде прехвърлено в България, която в момента е най-силно поразената от демографската криза държава в Европа.

Тук възниква и въпросът за необходимостта от дълбока трансформация и възприемане на нова концепция за дейността на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Според УС на Дружество „Родолюбец", българите в чужбина имат нужда от институция като ДАБЧ. Виждането на бесарабските българи за по-нататъшната ѝ съдба обаче е свързано със задължителна промяна на статута й. Важно условие за това, според тях, е прехвърлянето на функциите по установяване на български произход към институциите, които са натоварени с осъществяване на отделни административни действия като част от политиката към сънародниците ни в чужбина - Министерството на правосъдието, МВР и МОН, както беше допреди десетина години. Издаването на удостоверение за произход, като дейност, е встрани от основната цел, с която агенцията бе създадена, а именно да подкрепя съхраняването и разширяването на българското етнокултурно пространство зад граница. Нещо повече - тя изсмуква кадровия ресурс на ДАБЧ и я прави в недостатъчна степен адекватна на динамично променящите се реалности зад граница.

В същото време въпросът с предоставянето на гражданство периодично се подлага на съмнение, тъй като не е дефиниран като безспорна и полезна за страната ни политика.

ДАБЧ е и трябва да остане институцията, която да подпомага българите зад граница, да им вдъхва доверие и увереност, че в България съществува място, където те най-пълноценно могат да възприемат прародината си като близка, загрижена и отворена за тях.

Ще припомня, че във връзка с политиката на „украинизация", провеждана от правителството в Киев, сред чиито измерения беше и т.нар. териториално-административна реформа в страната, българското дружество „Св.Св. Кирил и Методий" в Болград апелира да се запази компактността на българската общност в Украйна, като не се стига до административна разпокъсаност на селата. Същото се отнася и за таврийските българи в Запорожска област. При провеждане на териториално-административната реформа в Украйна е необходимо да бъдат спазвани действащите правни норми: Конституцията на Украйна, Законът за местното самоуправление на Украйна, Декларацията за правата на националностите на Украйна, Рамковата конвенция на Съвета на Европа по защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици.

Предложението на нашите сънародници беше да се сформира Болградски окръг на базата на съществуващия Болградски район с център град Болград и към него, според принципа на доброволното обединяване, да се присъединят българските села от съседните райони. Както посочва в тази връзка Наталия Петрова от Дружество „Родолюбец": „В случая мога само да напомня, че спасяването на Тараклийския район в Молдова в края на 90-те години на миналия век стана възможно, защото българите там бяха единни по въпроса. Огромна роля изиграха впрочем и българската дипломация в лицето на своите посланици в европейските структури, както и самите управляващи в България". Според нея: „Промяната на административната граница води до промяна на съотношението в етническия състав на населението и автоматично води до загуба на редица културни и образователни придобивки. Учебните програми от бюджета за регионалния език няма да бъдат финансирани, тъй като българското малцинство ще е малобройно. Второ, едва ли ще имаме представители от нашата народност във властта, отново по-същата причина. Това е стара тактика на постепенна асимилация - без строга забрана, но въпреки това със същия резултат".

Сходна позиция изрази пред списание „Геополитика" и народният представител от ВМРО Красимир Богданов: „Предупреждавахме за опасностите, които крият подобни реформи. Вероятно, за констатацията на този факт е необходим по-широк поглед върху действията на правителствата по отношение на малцинствата в страните, особено на Балканския полуостров и в Източна Европа. Много представители на българския политически елит нямат такъв поглед и разглеждат всеки случай, сам за себе си. Лично аз, не съм толкова изненадан, имайки за пример административните реформи и политическите процеси в Сърбия и Албания. Там, области, населени с българи, бяха разделени в различни административни единици и причислени към области с преобладаващо сръбско и албанско население. В Румъния, политическите действия бяха насочени към снижаване на възможностите за спечелване на местната власт от българските малцинствани партии в определени общини. Не бива да изключваме и традиционното българско разделение, което сред българите в Украйна не се отличава от общото правило... В определени моменти си мисля, че в някои аспекти, българската външна политика е прекалено доверчива, да не кажа наивна. Затова и беше нашата интервенция, на Обединени патриоти, която целеше да повиши вниманието на Министерството на външните работи към случващото се в Украйна. Разбира се, България има ограничени възможности за намеса във вътрешните работи на други страни. Това съвсем не значи, че не трябва да бъдем достатъчно твърди в отстояването на правата на сънародниците ни, каквито и геополитически цели да преследват нашите партньори. Примерът с Република Северна Македония е неприсъщ, но показателен, и дано да стане тенденция в българската външна политика".

За съжаление обаче, действията на българските институции в тази връзка се оказаха или закъснели, или недостатъчно ефективни. Сред доказателствата за това са и по-ниските резултати, които демонстрира на провелите в Украйна в края на октомври 2020 местни избори, партията на украинските българи „Наш край", ръководена от Антон Киссе, както и партията „За бъдещето" („За майбутнэ"), член на чиято парламентарна група е Киссе. Както е известно, те не получиха очакваните гласове, съизмерими с числеността на българската общност, и по-малко отколкото на предишните избори. В изборите за кмет на Болград например, българският кандидат Димитър (Дмитрий) Димитров е втори с 29,05% (2210 гласа). В изборите за градски общински съветници, партията „Наш край" получи 13,47% (трето място, 4 съветници, вместо 7 - през 2015, както и 11 съветници в районния съвет), на второ място е партията „За бъдещето" (19,6%). В изборите за областен съвет на Одеска област партията „Наш Край" получи 15,9% (трето място, т.е. изглежда, че българите извън Болградския район са били по-активни, отколкото тези от района). На предишните местни избори, през 2015, тя получи 20,2% 2015 и зае второ място. Сега обаче на второ място (17,6%) e партия „За бъдещето".

Доколко София е оказала ефективна подкрепа на сънародниците ни в Украйна ще стане ясно след предстоящото преброяване на населението в страната. Без сериозна подкрепа от българската държава, тези резултати едва ли ще покажат позитивна тенденция. В тази връзка отново ще цитирам народния представител Красимир Богданов: „Има теми, които в съвременната дипломация се приемат за табу. Те обикновено се коментират в дипломатическата кореспонденция с гриф "Секретно". Но пък ние все пак не сме дипломати, а политици и когато се отнася за правата на нашите традиционни общности в чужбина, няма как да премълчаваме истината. И отново ще направя сравнение: сто години бяха достатъчни за да се "изпарят" повече от милион българи в Македония. В Западните покрайнини, българското малцинство, от 120 хиляди души през 20-те години на миналия век, днес е по-малко от 20 хиляди и с всяко следващо преброяване намалява. В други държави въобще се отрича съществуването на българи. Не ми се ще да мисля, че подобна политика води и Украйна. Но ако е така, скоро на младата държава ще трябва да се поставят болезнени въпроси. Страната ни трябва да бъде много по-последователна в защитата на правата на сънародниците ни зад граница. Тази политика следва да стане национален приоритет. Проектите и инвестициите в тези райони не бива да се протакат, а да се ускорят и увеличат. Освен това, нашите сънародници трябва да получават безпрепятствено правото да бъдат граждани на Република България. Многохилядната българска диаспора в Украйна може да бъде сериозен резерв за изпадналата в демографски колапс Българска държава и страдащата от работна ръка и кадри родна икономика".