Бизнесът увеличава своите печалби за сметка на данъкоплатците - българските домакинства

Липсата на критерии при отпускането на компенсации за цените на електрическата енергия за небитовите потребители (предприятията) е довело до генериране на свръхпечалби за подпомагания бизнес. Това е изводът от изнесените данни от Министерство на финансите, обявени официално от Министър Росица Велкова.

Институтът за развитие и управление на ресурсите – ИРУР в продължение на няколко месеца настойчиво алармира, за този дефект, като настоява, че подходът за подпомагане на бизнеса е неефективен, защото всички получават компенсации “на калпак”, независимо дали имат реална необходимост от подкрепа.

Министерството на финансите сега потвърждава и друг твърдян от Института за развитие и управление на ресурсите факт, а именно че „Много от предприятията вече прехвърлиха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и домакинствата“ и ефекта от държавните помощи за справяне с кризата с високите цени на електрическата енергия е единствено в това, че бизнесът увеличава своите печалби за сметка на данъкоплатците - българските домакинства. За тях цената на живота постоянно расте. Резервни данъкоплатци няма.

Достъп до компенсации имат около 633 хиляди частни стопански субекти. На базата на извършените анализи ИРУР многократно алармира, че с тези средства се подпомагат както губещите, така и печелившите предприятия. Тази финансова помощ не доведе до сваляне или задържане на крайните цени на стоките и услугите, а е генератор на инфлация. Цената на живота за гражданите се увеличи многократно, като потребителската кошница за една година поскъпна с близо 50%. Това е така защото в цените на предлаганите стоки и услуги са включени увеличени предполагаеми разходи въпреки получената от бизнеса държавна помощ възлизаща на над 10 млрд. лв. ИРУР предлага помощта за предприятията да бъде определена по групи, а в критериите за получаване на енергийни субсидии да залегне задължението предприятията да прилагат мерки за енергийна ефективност. Продължава да липсва и всякаква отчетност на разходваните средства.

В тази връзка ИРУР отново поставя въпроса за прилагането на европейския Регламент 1854, който влезе в сила в началото на декември и е с временен срок на действие. Този Регламент има пряко действие и задължава правителствата да съберат свърхприходите от енергопроизводителите с цел намаляване на брутното потребление на електрическа енергия. Регламентът предписва целево преразпределяне на събраните свръхприходи за пряко финансиране на домакинствата и МСП за въвеждане на мерки за енергийна ефективност; пряко финансово подпомагане на домакинствата; пряко финансово подпомагане на малкия и среден бизнес. Към днешна дата служебното правителство все още не е предприело реални действия за акумулиране на тези средства и не е изработило методики за тяхното целево преразпределение към потребителите.

България е изправена пред възможен риск от санкции заради неизпълнение на европейското законодателство. Според Регламент 1854 всяка страна-членка е задължена до месец юни 2023 г. да представи пред Европейската комисия няколко отчета за прилагането му. Първият такъв отчет се дължи през месец Януари 2023. ИРУР продължава да следи ситуацията относно точното прилагане на Регламент 1854 на Съвета на ЕС.