Нели Корсун: Очакваме по-висока активност на грипа тази зима
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
След преболедуване от грип се изгражда имунитет, който не е много продължителен
Ръководителят на Националната референтна лаборатория “Грип и остри респираторни заболявания” в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Нели Корсун е завършила Математическата гимназия в Стара Загора със златен медал, а през 1981 г. - с пълно отличие Медицинската академия “И. Мечников” в Санкт Петербург. Специализираното ѝ образование по вирусология започва в Института по вирусология “Д. Й. Ивановски” в Москва, където защитава първия си дисертационен труд като докторант. В НЦЗПБ е от 1987 г.
В началото на зимата сме, когато лекарите предупреждават, че този сезон и обичайният грип ще бъде по-масов. Още по темата пред Здравето сподели ръководителят на Националната референтна лаборатория “Грип и остри респираторни заболявания” в НЦЗПБ проф. Нели Корсун.
- Проф. Корсун, какви грипни вируси да очакваме тази зима?
- През предстоящите зимни месеци се очаква да циркулират грипни вируси, които са подобни на тези, включени в състава на противогрипните ваксини за страните от Северното полукълбо, а именно два вируса от тип А и два от тип Б:
А/Victoria/2570/2019 - подтип А(Н1N1)pdm09;
А/Darwin/9/2021 - подтип А(Н3N2);
В/Austria/1359417/2021 - линия В/Victoria
В/Phuket/3073/2013 - линия В/Yamagata.
- Какво по сила заболяване причинява всеки от тях и какви са последиците?
- Грипните вируси от тип А и Б причиняват сходни клинични прояви. Инкубационният период, т.е. времето от заразяването до появата на първите симптоми, е 1-4 дни (средно 2 дни). Типичните симптоми на грипа са следните: остро, дори внезапно начало, висока температура (38°С и повече градуса), втрисане, главоболие, болки в мускулите и ставите, силна отпадналост, суха кашлица, възпалено болезнено гърло, учестено дишане, запушен нос, хрема, болки в очите и чувствителност към светлина.
През повечето зимни сезони преобладават вирусите от тип А: подтипове А(Н1N1) или А(Н3N2). Вирусите от тип Б доминират средно веднъж на 5 години и се срещат по-често при по-големите деца и юношите на възраст 5-14 г.
- След като две зими грипът бе в нелегалност заради развилнелия се КОВИД, тази зима по-агресивен ли ще бъде?
- Противоепидемичните мерки, насочени към ограничаване разпространението на пандемичния коронавирус (носене на маски, работа в дома, дистанционно обучение, рестрикции в пътуванията и др.) имаха силен ефект върху разпространението на грипните и други сезонни респираторни вируси.
През сезон 2020/2021 г. в Европейския регион имаше 99% спад на доказаните грипни вируси, а в България нямаше нито един доказан грипен вирус. През следващия сезон 2021/2022 г. активността на грипа нарасна, но беше значително по-ниска в сравнение с предпандемичните години.
През изминалия сезон в Националната лаборатория „Грип и ОРЗ“ при НЦЗПБ бяха доказани 93 грипни вируса, които съставляват 4,9% от изследваните проби, докато в сезоните преди пандемията от КОВИД броят им бе значително по-голям: 610 (44%) през сезон 2019/2020 г. и 578 (34%) през сезон 2018/2019 г. Не е известно колко хора са починали в резултат на грип, тъй като в България не се провежда такава статистика.
- Мнозина казват: „А, хвана ме грипче“. Безобиден ли е грипът?
- Грипът не е безобидно заболяване, защото протича по-тежко в сравнение с другите сезонни респираторни вирусни инфекции и по-често може да предизвика усложнения и да доведе до прием в болница.
Какви усложнения дава?
- Грипът може да даде сериозни усложнения от страна на различни органи и системи: дихателната система (круп, вирусна или бактериална пневмония, влошаване на хроничния бронхит и на други хронични заболявания на белите дробове), сърцето (миокардит/перикардит), мускулите (миозит), централната нервна система (енцефалит/енцефалопатия) и др. и дори да доведе до смъртен изход.
Честотата на смъртните случаи в резултат на сезонния грип е 0,5-1 на 1000 заболели, като около 90% от починалите са на възраст над 65 г. По време на грипните пандемии в миналото броят на смъртните случаи е бил много висок поради липсата на имунитет в населението спрямо новопоявилия се пандемичен грипен вирус.
Около 1,5 млн. са починали в света по време на пандемията „Азиатски грип“ през 1957-1956 г. и 1 млн. през пандемията „Хонгконски грип“ през 1968-1969 г. Глобалният брой на починалите през последната грипна пандемия „Свински грип“ (2009-2010 г.) бе значително по-малък (123 000-203 000), но въпреки това тя причини значителен стрес за здравните системи по света.
- Кои вируси са по-опасни за човека - на инфлуенца А, В или С?
- Грипните вируси от типове А и В са отговорни за сезонните епидемии, но само тези от тип А могат да причинят пандемии. Освен това вирусите от тип А причиняват по-тежки заболявания в сравнение с тези от тип В. Установено е, че през сезоните, през които доминират вирусите от подтип А(Н3N2), се регистрират по-голям брой тежки случаи на грип, изискващи болнично лечение в сравнение с останалите грипни вируси. Вирусите от тип С причиняват спорадични случаи на леки заболявания и не предизвикват епидемии.
- Изгражда ли се имунитет срещу грипа (или някои негови щамове)?
- След преболедуване от грип се изгражда имунитет срещу подтипа/линията грипен вирус, който е причинил заболяването. Този имунитет обаче не е много продължителен. Тъй като грипните вируси са силно изменчиви, човек може да стане възприемчив към изменилите се вируси, циркулиращи през следващия грипен сезон.
- Има ли хора, които дори изложени на вируса, не се заразяват и от какво зависи това? Каква е възприемчивостта на човек към грипните вируси?
- Към грип са възприемчиви всички хора, които нямат имунитет към инфектиращия грипен вирус. Само около 50% от заразените развиват класическите симптоми на грипа. Съществуват групи от хора, при които рискът от тежко протичане на заболяването и от развитие на усложнения е по-висок.
Това са, от една страна, децата под 5 г., особено тези под 2 г., възрастните над 65 и бременните жени. Към клинично рисковите групи се отнасят хората от всяка възраст със съпътстващи хронични заболявания: бронхо-белодробни (ХОББ, астма и др.), сърдечносъдови, бъбречни, чернодробни, метаболитни (диабет), със заболявания на кръвта (анемии, хемоглобинопатии), с ослабена имунна система или с болезнено напълняване.
- Как да се предпазим от грип?
- Заразяването с грипни вируси става чрез капчици секрети с диаметър 5-10 микрона, отделяни от болния човек при кихане, кашляне и говор, които могат да достигнат на разстояние до 1-2 метра и да бъдат вдишани от близкостоящи хора. Вирусите се съдържат и в аерозолите (фини частици с диаметър под 5 микрона), които остават във въздуха по-дълго време.
Възможно е заразяване и чрез директен контакт с болен човек (ръкуване, целуване) или индиректен контакт (докосване с ръце на контаминирани повърхности и предмети и след това на очите, носа или устата). Възрастните са заразни един ден преди началото и около 5 дни след първите симптоми. Децата могат да заразяват околните 10 и повече дни.
Най-доброто и сигурно средство за предпазване от грип, особено от тежките форми на заболяване, е противогрипната ваксина.
За предпазване от грип значение имат и ежедневните превантивни действия: избягване на контакт с видимо болни хора, в обществени места - недокосване с ръце на носа, устата и очите; избягване на многолюдни места по време на епидемичното разпространение на грипните вируси; носене на маска в места на струпване на много хора; проветряване на помещенията; добра лична хигиена и др.
Болните от грип трябва да останат вкъщи до отзвучаване на симптомите, за да не заразяват околните.
- Каква е Вашата прогноза за тази зима - кой ще надделее - грипът или КОВИД?
- Не е възможно предварително да се прогнозира активността на грипните вируси или на пандемичния коронавирус. Предполагам, че грипните вируси и коронавирусът ще циркулират успоредно и ще причиняват заболявания. По всяка вероятност активността на грипа през тази зима ще бъде по-висока, в сравнение с предходните два сезона поради отпадане на противоепидемичните мерки и отслабване на имунитета на хората.
Клиничните прояви на грип в значителна степен се припокриват с тези на КОВИД. Като различие би могло да се посочи началото на симптомите, което при грипа е по-остро, дори внезапно - човек може да назове дори часа, когато е заболял, докато при КОВИД те се разгръщат по-бавно и постепенно.