Снимахме в село Лобош един див българин, който не даваше за жена сестра си на един друг див циганин. Голяма любов беше, а ние имахме либерална настройка, все още.
Опитахме да ги срещнем, циганинът избяга страхливо, българинът (черен, пък нисък и набит), ни погна с един винкел, счупи едната камера, другата открадна, не знам защо после ченгетата я откриха в хладилника му, пише Lentata.com.

Всъщност се бихме с цялото село, аз и прекрасната Мария Йотова. Война си беше.

Нека Надя Ганчева и екипът на Нова тв да знаят какво следва след един хубав и несправедлив бой върху журналисти, който се случва всеки месец, но никога нищо не се случва след това.

Първо, след това имахме висок рейтинг. Плаща се с малко синини, малко кръв, много обида и недоумение.
Както и леко мозъчно сътресение.

Второ, трябва да подадеш жалба в полицията в Радомир, например. Там една учтива следователка на име Аделина ще те посрещне със съчувствие. После ти казват, след месеци, че тя всъщност е роднина на един от хората, които са те били. Затова не се е получило следствието. Имало некви нередности.

Подаваш жалба в неугледен коридор на РПУ от третия свят. Имаш средна телесна повреда, загуба на съзнание и отток на главата, но ти казват, че лека телесна повреда е по-добре да се пише. Сакън, някой от тия дето са те били да не пострада.

После телевизията излиза с една декларация, че не може така. Счупената ти глава и камера влизат в новините. А ти вече излизаш на снимки със законен деветмилиметров пистолет.

После Продуцентът ти казва, че всъщност  какво толкова е станало. И че това е част от играта. 
Но обикновено не биеха и не бутаха него, биеха и бутаха екипа ми. Запомних, че това е част от играта. 
Ако пребият някой екип - това е самата игра и продуцентите не правят нищо, за да осъдят побойниците. Няма пари за адвокат. Но, ако някой недоволен екип напусне някой Продуцент - наема се за адвокат Ина Лулчева и цялата й кантора. Как така - трябва да има справедливост.

Нищо не се случи. Викаха ни в Радомир на разпознаване, а тия дето ни бяха удряли се смееха с беззъбите си усти и миришеха на жилетки. Загубиха ни времето, повече от две работни седмици, като през това време пак трябваше да работим за Продуцента. Част от играта.

Съчувствието от страна на Големите шефове на телевизията не ни помогна с нищо.

Сигурно е било искрено, но нас също си ни биха искрено и искрено никой не беше осъден. Помилваха биячите. Неизвестен извършител ще да е бил. Прекратиха преписката. 
В моята професия има стотици прекратени преписки по мои журналистически сигнали. Срещу мен има пет шест иска. Срещу мен никога не ги прекратяват.

Журналистите са за трепане, като докторите и като полицаите. 

Като ходите на снимки Ганчева, не разчитайте на никого. Ако снимате в Сирия и ви набият или убият, все някой руснак ще отмъсти за вас. Тук всеки ден ще ви унижават, докато работите. Това е част от играта.

Журналистиката свърши, Ганчева.

Те винаги ще те бият и блъскат, докато ти либерално ще правиш сълзливи филми за тях, за бежанците, за проблемите.

Снимай циганчета и малки деца-бежанци, както в последния си филм. Но винаги имай едно наум, че едно от децата ще порасне утре, че те бързо растат и ще стане част от играта. И че едната част от играта е едните да те бият, а другата част от играта е другите да те гледат как си бита.
А ти не си част от играта, ти си по средата, Ганчева.