Когато чух за втори път диагнозата, се разпаднах.

Повече от първия път.

Сега искам да покажем с фондация “Една от 8” как се посреща ракът и как се изпраща, най-вече - как се изпраща

Ваня Сухарова / 24 часа

- Това е втората ви битка с рака. По-готова ли сте сега да се борите от първия път

- В началото, когато ми казаха, че трябва да се върна в болницата за две биопсии, не се чувствах по-подготвена. По същия начин се разпаднах, както и първия път. Даже бих казала, че в някаква степен може би повече. Защото първия път беше изненадващо, нямах очаквания. А сега, бидейки вече онкопациент, чувстваш вече яд. Гневен си, все едно някой те е нарочил да те тормози през цялото време. И се чувстваш обиден – защо аз непрекъснато трябва да се боря за нещо, което на другите им е дадено? Хората не се замислят за живота си. Те го приемат за даденост. Повечето стават сутрин, измиват си зъбите и започват да се занимават с всички останали проблеми. Не ми беше по-лесно.

- С какво ще бъде по-различна тази втора битка от първата?

- Много по-наясно съм сега. Аз лично се чувствам по-подготвена. Когато един път човек го е минал, знае какво е химиотерапия, лъчетерапия, страничните ефекти, когато е създал фондация и е говорил с толкова много хора, с колкото аз съм говорила, и е споделял личния си опит, почерпил е опита на другите, тогава е нормално да се чувства по-подготвен. Още се опитвам да изчистя гнева, яда и в някои случаи съжалението, защото това не са ми присъщи черти, но все пак ги има на моменти.

Защото първия път детето ми беше на 2,7 годинки, сега е на 7 и не искам цялото му детство да минава в заболяването на неговата майка. Искам да мога да се радвам на живота и да му дам необходими за неговото детство неща, а не да се съобразява постоянно дали майка му е на химиотерапия, или не. Чувствам се готова да се боря, да преборя, макар че се оказах BRC1 позитивна (наследствено обременена с рак на гърдата и яйчниците - б. а.), което променя малко схемата и ще видим какво ме чака. Трябва да успея.

Повече прочети ТУК