С полета на Георги Иванов на 10 април 1979 година България става шестата нация в света, която стига Космоса

На 10 април 1979 година в 20 часа 34 минути на борда на „Союз 33” двама мъже – руснакът Николай Рукавишников и българинът Георги Иванов, се отправят нагоре към звездите. И така България става шестата нация в света, която стига Космоса, пише Труд.

Полетът на Георги Иванов на 279,2 км над земята преди 44 години става символичен за цяла България. И за това той винаги ще бъде Първият. От тогава досега са изписани хиляди страници за него, самият той е дал стотици интервюта. И всеки път, когато наближи тази дата, България знае, че 10 април е денят, в който космосът проговаря и на български.

Днес в XXI век едва ли можеш да чуеш дете, което желае да полети в космоса. Днес мечтаят да са инфлуенсъри, телевизионни водещи, риалити звезди, но не и космонавти. Всяко време с мечтите си, както обичаме да казваме… А тогава приоритетите бяха други – сигурно така ще започнат коментарите си разни анализатори. Сигурно ще са прави. Но едно е вярно: че Космосът е необятна вселена, която не е за всички.

Точно по това време преди 44 години българският космонавт Георги Иванов е на път към Космоса. Той е избран сред 700 души и става първият българин от едва шестата държава, който полита към малко познатия Космос. Първият за него вече е нещо като лично име. Един ден 23 часа и 1 минута престой в Космоса му дават тази титла за цял живот. И на документи, и в сърцата на хората той завинаги остава първият български космонавт. Роден е в Ловеч през 1940 година. Още като ученик се занимава с парашутизъм. Поривът към небесата го кара да стане пилот. След това старши пилот и в крайна сметка космонавт изследовател. На борда на Съюз-33 са командирът Николай Рукавишников и българинът – космонавт изследовател.

Тогава преди 44 години на 10 април в 20 ч. 34 мин. московско време на космодрума в Байконур духа силен вятър, разразява се пясъчна буря и въпреки неблагоприятните условия Съюз-33 излита нормално. Чува се „Поехали” (тръгваме) и корабът поема нагоре. На кораба има шепа пръст от Плиска, от връх Шипка и от Бузлуджа. Българска земя лети в Космоса за първи път и за малко да остане там завинаги. Защото тежка авария прави първия полет на Георги Иванов драматичен – има риск за живота на екипажа. Оказва се, че двамата космонавти изпълняват един от най-сложните полети в историята. Въпреки инфарктните моменти, българинът остава с непроменен пулс за всичките 31 пълни обиколки на земята. А в една от най-драматичните ситуации в открития космос българин и руснак пренаписват космическата история с мъжество и хладнокръвие. Точно този полет с българин на борда, променя ракетостроенето в световен мащаб.

Скачването със станцията Салют-6, където ги очакват други двама космонавти, не успява да се осъществи заради повреда в автоматиката на двигателя. Цели 12 часа те са в орбита, но скачването се оказва невъзможно. И на Земята е взето сложно решение – да се върнат с резервния двигател. След това се оказва, че и резервният двигател е бил повреден… Завръщането е по балистическа крива, по закона на свободно падащото тяло, а натоварване достига 7-8-10 единици. Апаратът се нагрява до 2000 градуса. Кацат близо до град Джезказган. В такива моменти винаги се търсят знаци на съдбата. И тук той е намерен в датата – 12 април. Да, тогава но 18 години по-рано излита в Космоса първият космонавт в света Юрий Гагарин. А през 1979-а на същата тази дата се завръщат други космонавти, един от които българин.

Всеки път, когато го питат, Георги Иванов отговаря, че не е герой. Но става герой на Народна Република България, на Съветския съюз и почетен гражданин на своя роден град Ловеч. По-късно генерал-лейтенант Георги Иванов получава признание и с орден „Стара планина”.

Като че ли по-трудното за Георги Иванов е не когато е в Космоса, а след промените през 1989-а. Тогава, през 1991 година, първият български космонавт се двоуми дали да кара такси или да ремонтира апартаменти с негов приятел. Той е пенсиониран, на 49 години е и е в разцвета на силите си. Добре, че има приятели и близки, които да му подадат ръка. Негов приятел създава товарна авиокомпания и го кани да бъде с него. Така оцелява. Представяте ли как първият български космонавт е принуден да боядисва прозорци и стени! Това е картината в онези първи години на демокрацията.

Георги Иванов открива на 10 юни 2000 година първото голф игрище в България край Ихтиман. И то също е свързано с авиацията – едно „Ту” е причудливо приземено в доскорошната пустееща земя – сметище, почти блато. Най-голямата му радост сега е семейството, съпруга, деца, внуци и правнучка…

Днес често питат Георги Иванов защо човек мечтае за Космоса. И отговорът му е: „Основата на развитието на космоса е интересът на човек да изучи неизвестното. Човек живее на земята един миг – това е разстоянието между миналото и бъдещето и той се стреми да изучи какво е било преди него на земята и да предвиди какво ще бъде след него. Това е един неудържим импулс към този човешки прогрес, който се заражда у нас и ще го има докато има човеци.”

Става депутат във ВНС случайно

В биографията на Георги Иванов е записано, че е бил и депутат във Великото народно събрание. Политиката обаче въобще не го влече. Дори след това ще я нарече „тресавище”. Оказва се, че месец преди първите свободни избори през юни 1990-а му звънва познат, който го убеждава да кандидатства за народен представител. Точно в този момент той е пострадал при битова случка – седи с обгорени ръце от газова бутилка в дома си. Но се съгласява и тръгва на предизборна кампания. Цял месец той е с превързана ръка, а в същото време трябва да се ръкува и поздрави с хиляди хора…

За него

Полетът влезе в учебниците

Полетът на Георги Иванов в Космоса през 1979 година е събитието на България в най-новата ни история, защото с този полет държавата ни стана шестата страна в света, която има космонавт. Балистичното спускане на кораба, с който е летял Георги Иванов, влезе в христоматиите за изучаване на космическите полети с уникалността на ситуацията и с нейния драматизъм. Това беше много драматичен полет, защото ставаше дума за спасяване на космонавтите.