*Добри Немиров е до свещеника

Добри Немиров е роден на 3 февруари 1882 г. в Тутракан, но веднага след раждането му, семейството се установява в Русе. Това е причината, поради която биографите му впоследствие да отбелязват Русе като негово родно място. Тук Немиров започва да пише и за първи път през 1902 г. публикува свои разкази в русенски списания. Добри Немиров е шарена и всеобхватна личност – интересува се от музика, свири на цигулка, рисува, влече го театралното изкуство и скулптурата. През 1912 г. излиза първата му книга „Сборник разкази“. Следват още повести, романи, пиеси – общо над 20 произведения. Последното си голямо произведение, романът „Напред“, писателят завършва дни преди смъртта си на 30 септември 1945 г. Широко известни са трилогията „Братя“, „Първи бразди“ и „През огъня“, повестите „Когато бях малък“ и „Бедният Лука“ (филмирана през 1979 г.).

Писателят развива широка обществена дейност. От 1937 г. до 1940 г. той е председател на Съюза на българските писатели. В годините след Първата световна война, когато Южна Добруджа преминава в румънски ръце, той посещава селища в родния си край, изнася беседи, сказки, поддържа самочувствието на българите. Не скрива силните си патриотични, но миролюбиви и хуманистични настроения: „Родолюбие, което да е еднакво силно във всяка българска душа – ето това ни трябва днес”, „Аз бих казал, че разумът по-скоро ще внесе разбирателство между народите, отколкото оръжието със своята безчовечна жестокост”.

Много популярен и четен за времето си, един от създателите у нас на психологическия разказ и роман, днес той е почти забравен.

(Държавен архив – Русе, ф. 618К, оп. 1, а.е. 23)