Днес отбелязваме 100 години от рождението на писателя

„Не мога да напиша нещо, ако няма действителна случка. Всичките ми герои са действителни“. Думите са на писателя Йордан Вълчев (1924-1998). Днес отбелязваме 100 години от неговото рождение, припомня БТА.

Авторът на книгите „Куциян“ и „Боеве“ е роден на 24 юни 1924 г. в Кула, Видинско. Учи в София, в класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия от 1938 до 1943 г. В гимназията сформира литературен кръжок и същевременно започва да сътрудничи с очерци и репортажи на периодичния печат – пише за Верди във видинския вестник „Литературен кръг“ (1939), за горските кооперации в Чепеларе във в. „Заря“ (1941), за говора в с. Българка – о-в Тасос във в. „Мир“ (1943). През 1949 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По-късно работи като чиновник в различни предприятия, а от 1957 г. е администратор на сп. „Славейче“.

ПИШЕ ПЪРВИЯ СИ РАЗКАЗ, ДОКАТО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА ОТ ОПЕРАЦИЯ

През 1943 г. започва редовната си военна служба в Първи пехотен полк. През 1944 г. е изпратен в Школа за запасни офицери (ШЗО) – Велико Търново. След завършването на школата в края на 1944 г. е деградиран в чин кандидат-подофицер школник и заминава за фронта в състава на 41 пехотен софийски полк, формация на Първи пехотен полк. Три седмици по-късно е възстановен и повишен в чин подпоручик, а след първите сражения е прехвърлен в друга дружина като ротен командир. В боевете около р. Драва е ранен и опериран в Печ (Унгария), а после в Сомбор (Сърбия). Йордан Вълчев се завръща през юни 1945 г. в България и отново е опериран. Докато се възстановява от операцията, написва своя първи разказ „Оз е сейп, оз е сейп...“, след което прави опит да го публикува във в. „Работническо дело“ и „Литературен фронт“, но получава отказ под претекст, че героизмът на армията не е описан адекватно според тогавашните възгледи. Малко след това разказът е приет за печат от редактора на в. „Народно земеделско знаме“ Трифон Кунев.

ИЗПРАТЕН Е В КОНЦЛАГЕР ЗАРАДИ НАЧИНА, ПО КОЙТО ОПИСВА ВОЙНАТА

Със съдействието на Константин Константинов – председател на Съюза на българските писатели (СБП) през декември 1946 г. книгоиздателство „Хемус“ публикува сборника с разкази на Йордан Вълчев „Боеве“. Творбата веднага привлича вниманието на писатели и критици. Половин година по-късно, заради начина, по който описва войната в разказите си е изпратен в концлагера „Куциян“, където прекарва две години (1947 – 1948). През 1990-та „Боеве“ е издаден за втори път, като в сборника са добавени още разкази, писани след излизането на писателя от „Куциян“.

През 1952 г. е арестуван в Плевен и съден за укриване на диверсанти. През 1956 г. той работи като строителен работник. В този период излиза книгата му „Надбягване с пътищата“. От 1958 г. до април 1959 г. излежава присъда в Старозагорския затвор заради виц за Никита Хрушчов.

ТЕМАТА ЗА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ Е ПРЕДПОЧИТАНА ОТ ПИСАТЕЛЯ

Йордан Вълчев пише разкази, повести, исторически романи, статии и очерци. Историческата памет е предпочитана тема за белетриста. Доказателство за това са неговите исторически творби - трилогията романи, обхващащи времената преди, през и след покръстването на българите – „Напред знамената“ (1963), „Бунт на Владетеля“ (1967) и „Стъпала към небе“ (1969), и още - „Цар Симеон“ (1965), „Древният календар на българите“ – студия (1978), „Исперих. Опит на тема Владетелят и Свободата“ (1979), „Календар и слово“ – есета (1986), „Царе и отечество“ – календарен списък на българските владетели (1993), „Календар и хронология“ – есета (1994).

Други произведения на Йордан Вълчев са сборникът „Родихме се змейове“ (1969) – една от първите прояви на ремитологизирането на художествените представи, започнала в българската проза от втората половина на 60-те години, „Сигнали за атака“ – разкази (1969), „Сватба“ – разкази (1971), „На педал“ – разкази (1978), „Старо злато“ – разкази (1983), „Наклонената пиза в Кула“ – разкази (1988), „Куциян“ (1990).

През 1994 г. е издадена книгата „Човек за съдене“. Тя представлява своеобразна паралелна хронология на политическия живот в България в началото на 90-те години и на съдебното дело, водено две години (1991 – 1992) срещу писателя във връзка с мемоарната книга за престоя на Йордан Вълчев в лагера „Куциян“.

ПРИЗНАНИЕ

Награден е с орден „За храброст“ II степен за участието си във Втората световна война (1944–1945). През 1976 г. получава наградата на Министерството на отбраната „Златен меч“ за сборника „Боеве“. През 1998 г. е награден със статуетка за принос в белетристиката на ежегодните национални литературни награди на в. „Век 21".

Писателят умира на 14 декември 1998 г.

През 2004 г. Йордан Вълчев е обявен посмъртно за почетен гражданин на Кула за цялостния си принос като писател и за популяризирането на града. На 18 август 2005 г. е открита паметна плоча на писателя на фасадата на читалище „Просвета“ в родния му град.

РАЗВИВА ТЕОРИЯТА, ЧЕ ПРАБЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК Е СРОДЕН С ЧУВАШКИЯ ЕЗИК

Йордан Вълчев е известен и с лингвистичните си изследвания, развива теорията, че прабългарският език е сроден с чувашкия език. През 2015 г. в Русенския университет е открита Лаборатория за изследване на езиковедското наследство на Йордан Вълчев. Съпругата на писателя д-р Владка Вълчева дарява на университета целия езиковедски архив на съпруга си и предоставя за използване 17-томния българо-чувашкия речник, изготвен от него. През 2016 г. студенти от специалност „Български език и история“ към Русенския университет работят по съставянето на Българо-български речник, който да подреди и опише прабългарските думи в съвременния български език. Създаването на такъв речник е нереализиран лексикографски проект на белетриста Йордан Вълчев и негова филологическа мечта.