Кристиян Юлзари, ученик от град Русе, смята, че сред младите хора трябва да се промотират спортът и доброволчеството, за да им се предложи алтернатива на хазарта

Хазартът и коварният капан на хазартната зависимост, в който по различни причини се озовават хора на всякакви възрасти, но все по-често попадат и деца. Хазартът е навсякъде около нас, сякаш вече сме започнали да смятаме, че присъствието му е нещо нормално.

Това е една от причините от Националната мрежа за деца, съвместно с Асоциация Родители и още организации и граждани, да повдигнат петиция, която е отворена и в момента. С нея те искат забрана на рекламите за хазартни дейности.

Ето какво каза в интервю за БНР Мария Брестничка от Национална мрежа за децата:

“Причината да направим тази петиция е видна за всеки човек, който живее и съществува в нашия свят. Световното първенство по футбол всъщност показа един проблем, който съществува от много време. За това, че България е едно безкрайно благодатно място за хазарт и за реклама на хазарт.

Ако се огледаме около нас - не само, че по време на Световното първенство по футбол виждаме във всяка удобна възможност повече от 10 реклами на различни онлайн платформи за спортни залози, и хазартни платформи, но дори извън световното първенство, когато се огледаме по улицата, виждаме огромни билборди, които рекламират хазарт.

Виждаме огромни светещи знаци на казина, макар че рекламата на хазарт е изрично забранена. Това трябва да се каже и да се подчертае два пъти - хазартът е навсякъде около нас.

И призивът за това да залагаме пари е непрестанен, той е част от нашето ежедневие. Стига се до абсурдни ситуации, в които, спортуващи деца, се разхождат с екипи, на които с огромни букви е изписана името на платформа за залози. Децата са ходеща реклама на хазарт."

Тя споделя още, че “хазартната зависимост е болестно състояние“:

“И като такава, поради това, че то е определено в МКБ10 като болестно състояние, ние имаме законова забрана за реклама. Първо имаме изобщо законова забрана за реклама. Второ, имаме забрана за това тази реклама да бъде насочена към деца. Както знаем, децата по-лесно могат да бъдат подведени и да станат зависими. Реално рекламираме нещо, което ги прави болни. В момента съществуващия законов пропуск позволява фактически да се случва тази реклама."

Доколко тя засяга децата?

“В много голяма степен, без съмнение. Това, което получаваме като сигнали е, че деца залагат в рамките на световното първенство. Ученици в гимназия молят тези свои съученици, които вече са навършили 18 години, да направят залог вместо тях за това какъв ще бъде изходът от мача. Това може да се приеме като забавление, може да се приеме като надежда, но когато погледнем към цифрите… Последното налично изследване показва, че в България хазарт играят около 3 млн. души. Друго изследване показва, че България е на трето място в Европа по дял на хазарта от брутния вътрешен продукт. Ние сме третата държава в Европа, в която хазартът е много разпространен, огромен бизнес, който прави реклама, която разболява хората“, посочва още тя.

Колко приблизително подписа се събрали до момента в петицията. Докога ще бъде отворена тя? Кога смятате да я внесете и до кои институции.

"Тя ще бъде внесена до Народното събрание. Все още набира подписи Имаме няколко хиляди подписа и продължаваме да я популяризираме. По-важното обаче е, че преди петицията изпратихме официално писмо до всички отговорни институции – Народното събрание, Президентството, до служебното правителство, до Омбудсмана и до Съвета за електронни медии. С него писмо искахме пълна законова забрана за рекламата на хазарт. Това е нещо, което го има в европейска практика. Нещо, което е правено в Италия."

Ето какво сподели Кристиян Юлзари, ученик от град Русе с интерес към разследващата журналистика.

“Занимавам се с журналистика от 4 години. Започнах като ученик в осми клас, като част от платформата ученическа журналистика. Оттогава досега се стремя да разказвам историите, които моите връстници имат нужда да чуят. Една от тях е именно тази за корупцията в Министерството на младежта и спорта и как се провежда превенция на зависимостите сред младите хора. Въпросните ставки, за които Мария спомена, те са на годишна база и всяка компания е длъжна да ги изплаща на държавата, тъй като самата държава смята, че дейността на хазартните оператори е вредна за младите хора, но не само за тях. За парите, които се събират - около 6 млн. лева на годишна база, беше решено през 2017 година да се направи така наречената програма. Тя се казва Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за Хазарта. Това е програма, която използва парите от въпросните ставки и ги разпределя на неправителствени организации, така че те от своя страна да правят превенция на зависимостите сред младите хора. Какво се получава обаче и как средствата се разпределят, е въпрос, на който трудно може да си отговори човек с прочитане на документацията на сайта на министерството.

Аз се занимавам с тази тема повече от 2 години и се оказва, че абсурдите са изключително много. Средствата се разпределят към взаимносвързани организации например, както и към такива, които са създадени няколко седмици преди изтичането на крайния срок за подаване на документи.

Тук говорим за едни организации, за които никой не е чувал до този момент, голяма част от тях никога не са срещали млад човек, убеден съм в това , защото имахме един такъв парадокс: Самите условия за кандидатстване по програмата изискват организациите да се занимават с млади хора, да подпомагат тяхната активност – било то спорт, доброволчество и други...

“През миналата година една такава организация, която според Търговския регистър се занимава с обгрижване на възрастни хора, получи 675 хиляди лева“, посочва още той и допълва:

“Надяваме се, че намеренията са добри. Но какво се случи на практика с въпросния проект. Беше създадена с ресурса от над 600 хил. лева една фейсбук страница, която имаше 100 - 200 лайка. Нашите слушатели, които са активни в социалните мрежи, знаят, че една страница със 100 - 200 лайка на цена 600 хиляди лева има изключително ниска активност и много малка възможност да въздейства на младите хора. Получават се едни средства, но които не знае какво се случва с тях. Самото Министерство отказва да отговаря на въпроси - било то през пресцентъра или през Закона за достъп до информация. Пълно мълчание. А начинът, по който тези средства се разпределят е повече от съмнителен.“

Хазарт и методи за превенция – има ли ефективни?

“Не, методите не работят. Банери и слогани – не прави това, защото е вредно, не залагай защото ще останеш без пари – не работят. Младите хора не слушат подобни послания, защото когато един човек му бъде забранено да направи едно или друго нещо, той все повече иска да го направи“, казва той и подчертава:

“Решението е да се предложи алтернатива. Алтернатива за активен начин на живот, за доброволчество. Това е което прави Исландия. Тука е много интересен паралелът, защото в Исландия през 90-те години на миналия век имат абсолютно същите проблеми, каквито ние имаме днес в България. През 90-те години Исландия е на първо място в Европа по младежи зависими от наркотици, по залагания, всякакви такива статистики, по които в момента българските младежи са на първо място. И тогава анализират какво да правят. В Исландия в края на 90-те години превенцията се осъществява по точно този начин, по който ние правим в България в момента. И аз като ученик мога да ви кажа, че в училище, в часа на класа и не само, влизат едни експерти от РЗИ, или пък от други институции и информационни центрове, които идват в Часа на класа, отварят една пауър пойнт презентация и се започва едно 40 минутно четене на слайдове. Говорят за това, че наркотиците са вредни и хазартът е опасен“.

“Това не работи. Младите хора не го слушат. В Исландия експертите се събират, сядат на една маса, анализират ситуацията и установяват точно това. Да се говори за опасностите от едно или друго действие, не работи. Предлага се алтернатива. Променя се животът на младите хора към по-активен, така че те да се чувстват част от едно общество, да бъдат полезни в него. В момента Исландия има едни от най-спортуващите хора, насочени към доброволчество“, казва още той.