Владимир Лилов е на 41 години, има просперираща фирма за металотърсачи с клиенти в цяла Европа, Австралия, Канада.

Зам.-председател на БАТСЗМ - Българска асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити. Завършил е военно училище, специалност комуникации. Живее в Пловдив, оттук е съпругата му. Въпреки че строи къща на улица „Златарска” в Белащица, предпочитан метал му е среброто, споделя Марица.

"Камъните падат, падат от небето - този култов рефрен от турбофолк класиката днес се превръща в печеливш бизнес за предприемчиви", обяснява спецът по металотърсачи Владимир Лилов. Оказва се, че скални късове от небето са новият Клондайк, а ловците на метеорити се множат с всеки изминал ден. Само за година бизнесът с космически късове е дръпнал стремглаво нагоре - и у нас, и в чужбина. Онлайн платформи като Ebay масово организират търгове за продажби. За особено редки образци музеи и университети са готови да платят от 200 до 5000 долара за грам. Цената на метеоритите е доста сериозна - започва от 30-40 доларна на грам и стига до 1000-1500 долара за грам за марсианските, които са най-скъпи и редки.

И Пловдив се оказва фактор в новото направление. В началото на октомври  у нас пристига представител на НАСА. Освен че ще има дискусия с колеги от БАН, той ще организира експедиция за търсене на метеорити в Родопите. Асоциацията поддържа връзки с Националната космическа агенция, чиито спътници засичат с голяма точност траекторията и местоположението на падащи големи метеорити. Учените от НАСА знаят с точност до няколко декара къде е падал метеорит, тъй като снимат от няколко спътника. Издирваният метеоритен къс е колкото кофа. Още не се знае в кой точно район от Родопите ще бъде експедицията, тъй като трябва ученият от НАСА да посочи терена с точност, обяснява Лилов. 

Манията за метеорити се подхранва от факта, че все повече хора предпочитат вместо късчета самородно злато като подарък да си купят метеоритен къс. Наистина това е уникален сувенир, дошъл реално от космоса, обяснява Лилов. Има  българи, продали късове и спечелили. Налице е нова бизнес ниша - продажба и печалба от камъни, паднали  буквално от небето. 

Вече няма проблем със сертифицирането на находките - член на Асоциацията е закупил качествен апарат, който изследва стриктно състава на откритите камъни и минерали. Машината  марка Хюлет Пакард струва около 30 000 долара.  С помощта на такава апаратура  евентуалният купувач разполага със сигурни данни за това, което купува, и намалява рискът да му пробутат менте.  Основен състав от желязо, никел и цинк показва, че съответният камък е метеоритен къс. Съставът е описан в сертификата на съответния камък. Продавачът предлага снимка и видео на къса. Така купувачът реално вижда обекта, снимки на състава и е сигурен какво ще купи.

Треската по небесни камъни тръгна след падането на огромния метеорит, който посипа хиляди късове над руския град Челябинск през 2013 г. Тогава офертите за космически късове в сайтовете варираха от 10 000 до 500 000 рубли, 8500 долара за грам.

През март 2015 г. истинска истерия обзе Сопот, след като стотици хора наблюдаваха светещ обект, който се приземи някъде в Средна гора. Час след странното явление руската агенция ИТАР-ТАСС съобщи, че метеорит е паднал край Сопот. Дни наред продължиха хайките за небесна отломка, ала следи от космически пришълец не бяха открити. Това обаче засили интереса на предприемчиви българи към метеоритния пазар.

Космически късове падат по цялата планета, но Мека за метеоритите са Африка и Австралия. Най-големият вселенски камък, удрял Земята - 60-тонният „Хоба“, също е намерен на Черния континент.

Въпреки метеоритната мания драгите за търсене на злато си остават хоби за много българи. При това металотърсачите позволяват да се откриват по-едри парчета злато. Става въпрос за късове между 10-15 грама.

У нас са откривани късове по 33-34 грама. Къде е открито - всеки си пази тайните и терена, обяснява експертът. Както е известно, най-богат на злато е районът около Кърджали  Костенец, около Панагюрище. 

С детектор на Лилов през 2004 г. известният археолог Георги Китов намерил уникалната златна маска на тракийския цар Терес от 5 в.пр.н.е. и бронзовата глава на тракийския цар Севт III, която предизвика фурор на изложбата в Лувъра, след което отлетя за музея Пол Гети в САЩ.  През 2007 г. археологът, известен като българския Индиана Джоунс, открива втора маска на тракийски цар, пак с металотърсач на Владимир.  Късметлийският уред вече носи името „Златна маска”, а  детекторите на Лилов пробиват в Европа. Поддържа връзка с археолозите, на които скоро подарил нов металотърсач.  

Освен маските на Китов с детектори на Лилов преди 2 г. е открито огромно келтско съкровище - 3.5 тона накити и монети на островите Джърси. Вадили с кран едно от  най-големите съкровища в Англия. Откривателите взели по милион на човек.  

За разлика от ситуацията в Европа,  у нас, както и в Гърция, докато търсиш самородно злато и метеорити обаче, може да престъпиш закона, без да искаш - ако откриеш античен предмет, обяснява Лилов. Според нашия закон търсенето на археологически обекти е забранено. Т.е. нямаш право да ги търсиш, ако случайно откриеш, трябва да докажеш, че не си търсил преднамерено. При положение че по презумпция търсиш, получава се омагьосан кръг. А при нарушение глобата е 5000 лева.

6 къса у нас за 276 години

На територията на България са открити и документирани общо шест метеорита. Най-старият е от 1740 г. и удря днешен Разград. Следващият е през 1874 г. и образува кратер край белоградчишкото село Върба. Късове от него се пазят в Будапеща, Виена, Париж, в Британския музей, дори във Ватикана и Чикаго. Най-големият скален къс в България удря троянското село Гумощник през 1904 г. Три къса от него се пазят в музей на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Метеорит пада близо до Силистра през лятото на 1917 г. Последният известен небесен камък пада на наша територия през 1966 година до Свищов.

Елдорадо по реките

България е страната, в която има най-много самородно злато в Европа, твърди професор Илия Балтов, който 30 г. е оглавявал института НИПРОРУДА. Само от река Искър страната ни е добивала по 8-9 кг от ценния метал, а от река Огоста - по 15,  твърди експертът. В Южна България  за най-златоносни се смятат зоните около Костенец, реките в Панагюрско, Източните Родопи около Кърджали.

Дар от небето

Най- екзотичен клиент на Лилов е танзаниец. Има минна компания за добив на  злато и диаманти. Танзания, Конго, Южна Африка са местата с най-много злато. Някои късове са направо убийствено големи, обяснява спецът. Танзаниецът показал снимка на метеоритен къс, паднал в местно село, голям колкото бюро. В средата на селото туземците го сложили като паметник като подарък от Бог, от небето.