Обичаната българска поетеса Миряна Башева почина днес в съня си.

Тъжната вест съобщи в. "Сега".

"На широката публика тя беше известна като "Поетесата на космическата нежност". Десетки са песните по нейни стихове, които и днес хората припяват - в повечето случаи без да знаят кой е авторът на текста.

За читателите на вестника тя беше остроумен автор и създател на сатиричната страница "После", която със своя сарказъм стана една от емблемите на вестника още от появата му през октомври 1997 г. Заради произхода и популярността си Башева се познаваше лично и отблизо с много от героите на  "После", което никак не ѝ пречеше да е безпощадна към техните публични образи. Не ѝ се сърдеха или поне не даваха вид на сърдити. 

За нас, хората, които сме се посветили на каузата да създаваме и издаваме свободен вестник, тя беше преди всичко приятел и авторитет. Който ни приземяваше в щастливи моменти. И ни вдъхновяваше в трудни времена. Който ни насърчаваше да предизвикваме себе си и околните. За да променим света, в който живеем. Към по-добро", пишат от вестника.

Мир на неспокойната ѝ душа! 

Поклонението е в сряда, 15 юли от 11.30 в Ритуалната зала на Централни гробища.

На 11 февруари Миряна навърши 73. Иво Балев, когото Башева откри за "Сега" и "После" преди 14 години, й посвети

Една сестра на свободата

Една душа - а толкова нюанси! - 

прецизна, радикална и проклета;

родител на незабравими станси

и истински кошмар на три морета. 

Интелигентна, нежна, безпощадна, 

проводник на космическата нежност;

ще приюти германеца изпаднал,

ще те постави в пряка неизбежност. 

На дело ще покаже - свободата

не иска екзарх, иска Караджа;

не иска папа и не иска плата,

не иска Саваот или пък Джа*. 

А на върха на нейното перо

набучени са, както врагове,

така и близки, от едно тесто - 

и тебе като чук ще закове! 

Надзъртала е смело под каскета 

на вечния непобедим глупак;

пердашила е гения и кмета,

министъра, културния мултак,

пердашила е леви, десни, средни,

определени, неопределени;

когато някой нависоко седне - 

за него вече няма извинение. 

Но нейната душа неизбродима

съдържа още милион неща;

тя може да те вцепени със рима,

парализира твоята душа. 

И ти стоиш, втрещен и обезсилен, 

безмълвен пред загадката-жена 

и пред това, което е разкрила:

това е толкоз точно и красиво - 

защо не съм го казал досега,

защо и аз не мога ей така? 

* Джа - ямайското име на върховния Бог (Йехова, Яхве, Саваот, Аллах са други имена и прозвища на Същия). 

НЕПРИМИРИМИТЕ

Миряна Башева

Много са малко.
Все пак ги има.
А пък аз точно такива харесвам -
дето ги няма.
Непримирими.
И към земята строго отвесни.
Биват прочути
и забранени.
Те са измислили дясно и ляво
и мислят
петото измерение.
Непримирими към бог и дявол.
Все са поети -
без варианти.
И политици да ги направиш,
В своите черни
служебни чанти
ще носят само лирични държави!
Обикновено
не са щастливи.
(В простия смисъл, прост като "здрасти".)

А им завиждат,
и то - красиво -
всички, които си имат щастие.
Още са малко.
Чакаме нови!
Трябва да дойдат, ако сме хора!
Ако сме дух,
материя, слово -
с божествена аудитория.

И кой ги знае
отде се взимат...
Е, пак оттам, отдето и всички.
Но и с природата
са НЕПРИМИРИМИ!
А пък аз точно такива обичам.

ТОЧКА

Миряна Башева

Ему еще не место в тех краях,
где вы исчезли, легкие как тени

Н. Заболоцкий

Аз нямам как да стигна до финала,
да пусна тоя свят на самотек.
Мен еволюцията ми е дала
безсмъртие, защото съм човек.

Аз няма да положа тихи кости
под жалните орландовски брези
и моите опечалени гости
ще си спестят и свещи, и сълзи.

В опровержение на Чарлз Р. Дарвин,
на черните Адамови ребра,
над мене няма да програчи гарван.
Предупреждавам: Няма да умра.

А ако някой ден - помози бог! -
откаже медицината отсрочка,
не бързайте с цветя и некролог.
Предупреждавам: Няма смърт. И точка.