Към момента причините за смъртта ѝ не се съобщават

Актрисата Виолета Донева е била открита в дома си мъртва.

Информацията бе потвърдена от СДВР, предaде БНР.

Тялото на актрисата е било открито миналата седмица след сигнал. Наложило се е полицията да разбие входната врата на жилището.

Към момента причините за смъртта на 79-годишната Виолета Донева не се съобщават. Тя е бивша съпруга на режисьора Людмил Стайков.

Виолета Донева е родена в град Петрич на 7 септември 1943 г. Внучка е на юриста и политика Стефан Стефанов. Баща ѝ, Павел Джингаров, е разстрелян през 1945 година след присъда от така наречения Народен съд. Вторият ѝ баща е актьорът Кирил Донев.

Донева завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1966 г. със специалност актьорско майсторство и Телевизионна журналистика – СУ „Климент Охридски“ – факултет по журналистика. Работи във Военния театър (1967 – 1993), общински театър „Възраждане“ (1994– 2006) и Театър 199. Директор на театър „Възраждане“ (2008 – 2010). Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1973 г. През 80-те и 90-те години Донева участва в дублажите на филми и сериали за Канал 1 и Мулти Видео Център.

Води ежеседмична рубрика във вестник „Стандарт“. Превежда „Жената от морето“ Хенрик Ибсен, „Любовни писма“ на Албърт Гърни, „Някой зад вратата“ на Едвард Радзински.

Бивша съпруга е на режисьора Людмил Стайков.

Награди и отличия

Заслужил артист (1974).

Орден „Кирил и Методий“ – II ст.

Награда за женска роля на театрален преглед (1967).

Наградата на ТВ за женска роля в „Ремю, още ли живееш?“ (1969).

Наградата на ЦК на ДКМС за женска роля на (Мария) за филма Обич на ФБФ (Варна, 1972).

Награда за женска роля на (Мария) за филма Обич на МКФ (Москва,  СССР, 1972).

Специална награда на журито за филма Обич на ФБФ (Варна, 1972).

Награда за женска роля за филма Обич СИДАЛК (Париж,  Франция, 1973).

Статуетката „Свобода“ за женска роля за ролята на (Люба) за филма Допълнение към закона за защита на държавата на Филм Фест (Сопот,  Югославия, 1979).

Награда за най-добра телевизионна женска роля за Мана от „Блокада“.

Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Смъртта на артиста“.

Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Утрините тук са тихи“.

Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Криминална песен“.

Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Иванов“.

Национална награда за женска роля за Катерина в постановката „Укротяване на опърничавата“.

Общи

Голямата награда „Златна роза“ за филма Допълнение към закона за защита на държавата на ФБИФ (Варна, 1976).

Наградата на журит' за филма Допълнение към закона за защита на държавата на МКФ (Неапол,  Италия 1977).

Като автор

Първа награда на националния конкурс за оригинална ТВ – драма за сценария „Добър вечер, драги зрители“.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

„Криминална песен“ – Вемена

„Иванов“ – Сара

„Първата и последната жена“

„Шоколад“

„Магарешката кожа“

Телевизионен театър

„Ана Кристи“ (1983) (Юджин О Нийл)

„Разходка в събота вечер“ (1983) (Драгомир Асенов)

„Още нещо за любовта“ (1983) (Едуард Радзински)

„Терасата“ (1983) (Любен Лолов)

„Сбогом на оръжията“ (1980) (Ърнест Хемингуей), 2 части

„Гешефт“ (1980) (Октав Мирбо)

„Ако...“ (1979) (Самуил Альошин)

„Двама на люлката“ (Уилям Гибсън) (1978) – балерината Гитъл

„Пътуване към щастието“ (Франц Ксевер Крьоц)

„Градът е под нас“ (1977) (Каталин Бенедес)

„Годежна вечер“ (1977) (Славчо Трънски)

„Антонина“ (1977) (Генадий Мамлин)

„Убийство в библиотеката“ (1975) (Брягинский и Рязанов)

„Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)

„Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов), (Втора реализация)

„Разпаленият въглен“ (1970) (Лозан Стрелков)

„Ромео, нима още живееш““ (1968) (Панчо Панчев)

Филмография

1982 „Николо Паганини“4СССР / България

1981 „Милост за живите“

1981 „Приятели за вечеря“Цеца

1981 „Руският консул“2Мария Пулиева

1979 „Мигове в кибритена кутийка“майката на Анета

1978 „Всеки ден, всяка нощ“дъщерята на Станойчева

1977 „Завръщане от Рим“5България / Италия

1976 „Допълнение към закона за защита на държавата“Люба

1974 „Дубльорът“ Ирина

1973 "Аероплани" Майката на Тошко

1972 „Обич“ Мария

1970 „Сбогом, приятели!“учителката по математика

1963 „Анкета“Лена

1962 „Двама под небето “Таня

1961 „Стръмната пътека“ ?

„Жар морякът“4

Автор

„Последната и първата жена“ – документална драма за Елисавета Багряна.

Озвучава унгарската актриса Едит Салай и ролята и на Фани във филма „Осъдени души“ (1975).