Вярно, че се сещаме за него само на 19 февруари. Вярно е, че сме угрижени, дори отчаяни. Унизени сме също. Уж не сме под онова робство, честваме дата на Освобождението, а не сме свободни и говорим все за него. Заради продължителите. Направиха нов филм за Дякона - наплюхме го.

Азис лъсна по гол задник срещу паметника - простихме му. Той е звезда.

Джамии никнат като гъби, толкова не е имало, когато султан ни е управлявал, а думата "република" е висяла на бесилото или е пращана в Диарбекир. Преглъщаме, защото искат от нас да сме етнически толерантни.

Нямаме оправдание!

Преди 2-3 години ученичка взриви Фейсбук с писмо до Левски
Това писмо бе "адресирано" до единствения българин, в който всички се кълнат.

Това  писмо хиляди си разменяха и обсъждаха на стените във Фейсбук като новина-мълния.

Автор на стихотворението се аказа не ученичка, а учителка - Златина Великова. Тя е от Нова Загора, завършила е Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" специалност Предучилищна педагогика. Отгодини е директор на детско заведение в родната Нова Загора.

Как се е развил животът и насетне - не е ясно. Едва ли някой се интересува, а би трябвало. Защото тя даде знак, какъвто мнозина биха искали да могат, но не могат. Не е малко.

 
Писмо до Васил Левски

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.

На "пътя към Европа" се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.

Златина Великова
 

Прекрасни слова са изречени за Апостола. Те ни интересуват, а не поругаването на негови портрети, организираните провокации в родния му град, нито хвърлените в публичното простанство съмнения, подмятания, исторически "разкрития", арогантни намеци, че е убиец и далеч от "евроатлантическите ценности" и пр. Майната им на неразбралите българите. Да горят в ада!

 

***

И все Левски

Една стъпка прекосява
застоялите кални пътища
и ни стряска от сън.

Един рус лъч озарява
сумрака след потерята,
обещавайки ни Зора.

Един син-незабравчин взор
пронизва безизраните дни
и открехва пролука небе.

Един лъвски скок се засилва
високо над затрънения плет
към жадното избавнение.

Един предателски шепот
запушва пулса на времето
в гранитната гръд на Балкана.

Едно черно бесило на хоризонта
отваря портал към безкрая
додето се сбъдне Бъдното...

Блага Димитрова

 

***

Левски

Душа, харизана на свободата.
Глава, обречена на вечното въже.
И някаква жена освен България,
Останала във тайна и до днес.
И нищо друго. Пътища и вятър.
И тайни срещи с тайнствени мъже.
Жената все го чака. Скръб изгаря я.
Но той за нея няма време. Не!

Тя нека чака, скрита в свой тайна!
По-важни работи си има той:
България и свободата, милата.
И своя път трагичен и голям.
И той върви, върви. Все тъй безкрайно.
До днес върви във глухия покой
Към най-високия си връх - бесилото,
Любимата да го съзре оттам.

Дамян Дамянов

 

***

Идеал

Откакто се помня, като дете,
Още от предучищна възраст,
виждах как
моят вуйчо рисуваше Левски -
без да е художник.
Всеки ден,
цял живот,
го рисуваше.
Но не можа да оваладее образа му.
Беше пленен от неговата личност
и затова го рисуваше.
Рисуваше своя идеал.
А идеалът е затова идеал,
Защото не се постига...
Моят вуйчо дори не вземаше портрет,
за да го гледа.
Рисуваше по памет -
Левски беше в очите му,
в сърцето му!
Рисуваше го
с молив,
с боички,
с въглен,
с туш -
с всичко.
Моят вуйчо цял живот
Рисуваше , рисуваше, рисуваше...
Но портрет на Левски от него не остана.
Остана неговият идеал!
А идеалът е затова идеал,
защото не се постига...

Елисавета Багрянова

 

***

Чисти сметки

Апостоле,
сега си нужен повече,
отколкото преди.

Записвай в своето
тефтерче малко
отляво -
дадената дума вчера,
отдясно -
неизпълнената още,
отляво -
обществените стъпки,
отдясно -
ненаправените още,
отляво -
клетвата за подвиг,
отдясно -
подвига изпълнен
и направи ни сметката
най-правата,
че някой сега започнаха да си надписват
славата
и да си слагат повече звезди.

Апостоле,
сега си нужен повече,
отколкото преди.

Записвай върху страниците тънки
едно до друго всичко запиши:
на кого
днес поста му е по-висок
отколкото
доброто име,
на кой джоба му е по-дълбок
отколкото
душата му човечна,
и на кого
са повече сега словата
отколкото
на друг делата...
Ела и всичко запиши
на още ненаписан лист,
че трябва да са много чисти сметките
и пътя, който ни роди
да бъде като твоя чист.

Апостоле,
сега си нужен повече,
отколкото преди.

Петя Йорданова