НАП търси милиони левове от затворена тъканна банка
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Тъканна банка "Крио център България" (ТБКЦБ) - българският клон на швейцарската "Крио сейв", една от големите тъканни банки у нас, която спря да работи, има ревизионен акт за задължение от 2.6 млн. лв.
Банковата сметка на дружеството е запорирана, стана ясно от дело пред Административния съд София-град, където от фирмата обжалва акта на НАП. Процесът е висящ и по него вече година се чака решение.
Подобно дело е загубено окончателно от друга тъканна банка, тъй като съдът е приел тезата на данъчните, че предоставяните от нея услуги не са медицински и се дължи ДДС. Твърде вероятно е това да е развитието и на делото на ТБКЦБ, предполагат юристи.
Това е само щрих от проблемите на българския клон на фирмата, която наскоро обяви, че мести всички съхранявани от нея над 300 000 проби в нова банка в Полша. Българските й клиенти са около 7000 и в момента тънат в неведение какво се случва с генетичния материал на децата им. Преди седмица те са уведомени чрез прессъобщение, че американски инвестиционен фонд е купил лиценза на "Крио сейв".
Вестник "Сега" се свързва отново с Асен Пачеджиев, който е в съвета на директорите на ТБКЦБ. Той обясни, че "инвестиционният фонд, който е "закупил" лиценза на "Крио сейв", не се афишира по никакъв начин. Няма нова комуникация и от централата на "Есперайт" (едноличния собственик на капитала на българската фирма, част от която е "Крио сейв")". В момента в Швейцария тече криминално разследване срещу "Крио сейв", а според европейски медии част от пробите са загубени. В същото време от българската Изпълнителна агенция "Медицински надзор" продължават да не виждат проблем въпреки хаоса.
На притесненията на клиентите, които още изплащат услугата, Пачеджиев отговори, че те трябва да изпълняват договора си с ТБКЦБ и да правят вноските си. "Във всеки друг случай има сериозен риск парите на клиента просто да потънат незнайно къде", призна обаче той. И не отговори на останалите въпроси на в. "Сега", свързани с комуникацията на фирмата с клиентите й, запорираните сметки на дружеството и опитите му да се дерегистрира като лечебно заведение. Не е ясно дали заради запорите ТБКЦБ има непокрити задължения и дали изпълнява своята част от договора за съхранение на биологичния материал.
Семействата, които са се доверили на ТБКЦБ, обаче са притеснени заради неуспешните си опити да се свържат с фирмата, както и да получат сертификат за съхранението на пробите. Всъщност българските родители нямат друга информация, освен че биологичният материал е в Полша. Някои от тях споделиха историите си пред в. "Сега". Договорът на Ана и Добромир Николаеви с ТБКЦБ е от началото на март 2019 г. Детето им се ражда на 14 юни и материалът е взет. След дни семейството получава имейла от ТБКЦБ, че пробите ще бъдат прехвърлени в Полша. Николаеви опитват да се свържат с българската фирма. И установяват, че никой вече не отговаря на телефоните и имейлите й, а офисите във Варна и Пловдив са закрити. Така и досега те нямат информация за качеството и местоположението на генетичния материал. "Силно разтревожени сме и в момента единственото, което ни вълнува, е пробата на детето ни да е съхранена", признават родителите. Те са сезирали Комисията за защита на потребителите, медицинския надзор и омбудсмана. "ТБКЦБ не само нарушава договора си, но и моралните и човешки норми, засягащи живота и здравето на децата ни, както и съхранението и евентуалната злоупотреба с техен биологичен материал", обобщават Николаеви.
Десислава Димитрова сключва договор на 14 януари т.г. "Никой не сметна за нужно да спомене за сертификата, който няма да получа, за смяната на локацията на пробите, за преустановяване на дейността и всичко, с което към днешна дата се оказва, че са били наясно тогава", възмущава се тя. И допълва, че за броя на обработените клетки е получила само информация по телефона. През септември Димитрова разбира за проблемите с ТБКЦБ. "Започнахме опити да влезем във връзка с тъканната банка и седалището им в Швейцария, но безрезултатно", разказва още тя. "Какво се случва с биологичния материал, защо нямаме сертификати и не сме информирани своевременно, защо се сменя локацията на хранилището и доколко е безопасно това, защо сключеният договор с новото хранилище е само за 5 години, защо трябваше да разберем от медиите за случващото се, самосезира ли се прокуратурата и още хиляди "защо", казва тя.
Подобни са опасенията и на Ивана Абаджимаринова, която е клиент на тъканната банка от 2018 г., но така и не е получила дължимия й по договор сертификат. "Обясняваха ми, че този сертификат не бил важен и че с номера на договора можели да изискат пробите. Но ако се наложи да използваме съхранения материал, те ще изискат от мен не клиентски номер, а сертификат", разказва Абаджимаринова. След като разбира за местенето на пробите в Полша и прекратяването на дейността на българския клон, тя отново опитва да получи сертификата, но не успява да се свърже с фирмата. "Въпреки многобройните ми опити за връзка с "Крио сейв" не ми е предоставена никаква информация за това успешно ли е съхранението, какви са номерата на пробите ни и дори дали са преместени в новата локация", притеснява се тя. И се възмущава, че "фирма, която твърди, че няма проблеми и че дори ще продължи да търси вземанията си от клиентите на разсрочено плащане, не иска да се ангажира с изпълнение на своята част от договора с коректен клиент и дори се опитва да го убеди, че неизпълнението е нормално и не би следвало да ме тревожи". Семейството ще се обърне за съдействие и към регулаторни органи на европейско ниво и няма намерение да се откаже от сертификата.
"Надявам се заедно всички потърпевши да можем да получим някаква достоверна информация какво се случва с пробите", казва и Кристина Добрева, която също не успява да се свърже с банката. Добрева е клиент на ТБКЦБ от март тази година. Досега тя има само имейли от "Крио сейв" - че едната проба е съхранена успешно, а другата трябва да мине серия от изследвания и тестове за годност.
Никола Саркози получи електронна гривна
Филип Димитров: Западът подцени руската заплаха
Филип Димитров: Западът подцени руската заплаха
Филип Димитров: Западът подцени руската заплаха
Филип Димитров: Западът подцени руската заплаха