Опасенията и страховете, че войната може да "прелее" отвъд територията на Украйна в Молдова се засилиха през седмицата.

На видеозапис, разпространен в социалните мрежи от беларуски журналист, се видя как съюзникът на Владимир Путин - Александър Лукашенко - на заседание на Съвета за национална сигурност на Беларус - да показва пред географска карта придвижването на руските войски, коментира Лъчезар Вълев за БНР.

В поста към каченото видео журналистът Тадеуш Гичан пише, че Лукашенко показва военни обекти на Украйна, унищожени от ракети, изстреляни от територията на Беларус, както и че дава подробности за бъдещите мишени. На кадрите се вижда, че някои от тях са в Приднестровието.

Как гледат на сценария за разрастване на войната в посока Молдова в Кишинев и в Букурещ?

Бивша съветска република, не членува нито в НАТО, нито в ЕС, със слаба икономика, енергийно напълно зависима от Русия, граничи с Украйна, със слаба армия и малко население, част от което е рускоезично, с автономен, отцепил се проруски регион - непризнат, самообявил се за Приднестровска молдовска република. Перфектната жертва ли е Молдова и може ли да бъде следващата военна цел на Владимир Путин?

Може ли войната в Украйна да отвори наново раната Молдова за Румъния и да я накара да закърви? В търсене на отговорите тръгваме от Букурещ, откъдето румънският политически анализатор и историк Кристиян Първулеску не вижда като вероятен към момента сценария за руско нападение срещу Молдова.

"Идеята на Москва е да сложи на власт в Киев проруско правителство, а на Молдова ѝ оказва икономически и енергиен натиск през Приднестровието, това е важно за Москва, защото Молдова е напълно зависима от руския газ. Не съм убеден в намеренията на Путин към този момент да нападне Молдова, като имаме предвид сериозните военни проблеми, които имат в Украйна. Мисля, че за Путин моментът е много труден.

Политически той е в много опасна позиция в страната си, точно заради военните проблеми в Украйна и заради икономическата реалност в Русия. Не съм сигурен, че има капацитета да издържи на това. Не вярвам, че в този момент Русия може да предприеме военна атака срещу Молдова. Дори имайки предвид това, че Молдова няма така подготвена армия като тази на Украйна, както и проруския политически курс на страната.

Години наред президентът от 2016 до 2020 г. Игор Додон си сътрудничеше с Путин, а настоящият Мая Санду, която е проевропейски настроена, е на поста едва от година и половина. Но хората в Молдова като цяло не са проруски настроени - има 25-30%, които наистина са проруски, но сред рускоезичното население на Молдова няма само руснаци, останали от Съветския съюз, има и много украинци. А те са солидарни с хората в Украйна. Така че ситуацията не е толкова проста дори в една малка и бедна Молдова".

В Молдова също не виждат руско военно нападение като възможен сценарий. Дионис Ченуша, молдовски политически анализатор и експерт от Центъра за източноевропейски проучвания в Литва:

"Русия е основно фокусирана в Украйна и този фокус ще се запази. Тя няма интерес да разгръща своята инвазия към Молдова. За момента няма ясен сигнал от Москва, че Молдова е следващата в списъка. За разлика от Украйна - Молдова има залегнал в Конституцията принцип за неутралитет.

Тя не е планирала да се присъедини към НАТО и вече е уязвима и зависима от Русия. От логическа гледна точка Русия няма нужда да оказва допълнителен натиск на Молдова, защото вече е изградила канали и лостове за влияние върху взимането на решения в страната.

Ние видяхме това по време на продължаващата енергийна криза, която беше предизвикана от действията на държавната руска газова компания "Газпром", която е монополист на молдовския пазар. Цената, която Русия плаща за инвазията в Украйна, вече е твърде висока. Воденето на дълга, продължителна война не е полезно за Русия. Затова Москва ще опита да приключи с войната колкото се може по-скоро и да консолидира своите позиции в Украйна. Така че, защо Русия би имала интерес да продължи война, която вече нанася ѝ вреди - рублата, икономиката, бизнесът и т.н. Освен това нова военна интервенция би предизвикала силни антивоенни настроения вътре в руското общество".

Как хората в Молдова гледат на войната в Украйна, какви са коментарите, има ли страхове и опасения за руска инвазия?

"Много хора в Молдова са сигурни, че това може да се случи и са готови да избягат от страната при такъв сценарий. От страна на правителството в Кишинев няма открито изразени тревоги за подобно развитие. Населението обаче има това усещане, защото хората следят събитията в Украйна. Властите в Молдова се опитват да говорят с мирен тон и да покажат, че контролират ситуацията, както и че могат да решават проблемите, с които се сблъсква Молдова. Най-важният от тях е бежанският поток от Украйна, който може да се превърне в бежанска криза, ако Кишинев не получи подкрепа от международната общност, най-вече от ЕС", смята Ченуша.

Кишинев гледа към Москва с тревога, а към Брюксел с очакване. Кормилото на властта в Молдова се държи от проевропейските сили в лицето на президента Мая Санду и войната в Украйна явно даде нов импулс за засилване по вече поетия път на Кишинев към Брюксел. Седмица след руското нападение в Украйна Молдова официално подаде молба за членство в Европейския съюз. Може ли проевропейския път на Кишинев да стане трън в очите на Владимир Путин и да последва ответна реакция от Москва?

Ченуша посочи, че правителството в Кишинев е проевропейско - има много силни връзки както с Брюксел, така и с Вашингтон. Но Москва не се страхува от стъпките към евроинтеграция - това не я притеснява сериозно. За Русия най-важният аспект е свързан с разширяването на НАТО и това бе аргументът, който бе използван и в случая с Украйна.

Молдова продължава да развива своите отношения с ЕС, тя вече получава подкрепа от европейски институции, същевременно обаче има редица проблеми, които трябва да реши преди да поеме по-категорично по своя европейски курс. Русия не се притеснява, че Молдова изведнъж, ненадейно ще стане по-европейска, отколкото е сега. Има и други аспекти на въпроса - като конфликта в Приднестровието, енергийната зависимост и уязвимост на Молдова, някои компактни региони на страната, чието население е съставено от руски етнически групи като Гагаузката автономия, които се използват за вътрешно влияние в Молдова".

Път към Брюксел или път към Букурещ. Някога заедно преди малко повече от 100 години, а днес Молдова е със 70% румънскоезично население, с почти идентично знаме с Румъния и с парична единица молдовска лея. Настроенията за обединение от двете страни на границата обаче са сложни, политически конюнктурни и подвластни не само на икономически, но и на руски интереси и влияние. Ако руската армия влезе в Молдова, Румъния не може да направи много, казва Кристиян Първолеску.

Същото е и с Украйна. Според румънския политолог Букурещ може да прати военно оборудване, но не и румънска армия. Защото това означава пряка военна намеса на НАТО.

Жива ли е все още в Букурещ идеята за присъединяване на Молдова, или само крайнодесните партии като парламентарно представената "Алианс за обединение на румънците" (AUR) таят такива настроения? Гледа ли днес Румъния на Молдова като на своите румнъскоговорящите, бедни съседи.

"От независимостта на Молдова през 1990 г. има ясна официална позиция на Румъния - "Един народ, две държави". Това обаче е позицията в Букурещ, а не тази в Кишинев. Например бившият президент Игор Додон не признава съществуването на румънски език в Молдова. Позиция от съветско време е, че молдовската история и молдовският език, не са същите като румънския. Това е част от руската ревизионистка политика - да не бъде приемано обединението от 1859 г. между Мултения и Молдова - южната и източната част на Молдова - това беше последица от Кримската война. За Русия не е приемливо да има силна държава тук и затова използват тези теории в Молдова - молдовска държава, молдовски език, молдовска култура".

Какви са настроенията на живеещите в Молдова за обединение с Румъния и могат ли опасенията сред част от обществото в бившата съветска република за руска военна интервенция да засилят проуниатските настроения и нагласи в Молдова? Дионис Ченуша:

"Хората в Молдова са разделени по този въпрос. Няма мнозинство за едната или другата позиция. Но се увеличава подкрепата за обединение с Румъния. Въпреки това тази тема е сложна. Силите, които подкрепят обединението с Румъния, са в опозиция на проевропейски настроената Мая Санду и нейната партия. Така че няма единство между политически сили, подкрепящи обединението и настоящето правителство. Затова не смятат, че това е възможно в близкото бъдеще, защото тази тема все още е табу за мейнстрийм партиите като тази на Санду. Не мисля, че ситуацията в Украйна по някакъв начин ще ускори и ще увеличи процента на хората, които подкрепят тази идея.

Защото фокусът на проруските сили и тези политически партии, които подкрепят запазването на Молдова като независима държава, са още по-фокусирани към запазването на неутралитет и ще са против присъединяването към НАТО, а Румъния е част от Алианса. Това всъщност може да бъде още един контрааргумент срещу обединението с Румъния. 

Румъния е част от НАТО, а НАТО е мишена за Русия. В този контекст Молдова не би искала да привлича руското внимание със стъпки по обединението си с Румъния. На върха на това имаме конфликтът в Приднестровието, който остава нерешен проблем и може да лиши от политическа гледна точка каквито и да е планове за възможно обединение с Румъния".

Според Ченуша настроенията в Молдова по темата за сливане с Румъния са различни, без да има ясно доминиращ лагер.

"Някои хора подкрепят това, защото са емоционално свързани с Румъния, имат силна връзка с езика и историята. Има и други, които проявяват интерес към Букурещ заради икономическите възможности, които би дало едно обединение. Те не искат да напускат Молдова, а да допринесат за това, оставайки в страната, дори тя да стане част от Румъния. Има и трета категория хора - тези, които гледат прагматично на отношенията с Румъния. За тях е важно да имат румънски паспорти, за да бъдат граждани на ЕС. Така че имаме различни интереси в обществото за това двете страни да се обединят. Няма единна молдовска гледна точка и позиция за значението на обединението с Румъния, което създава пречки тази възможност да пусне дълбоки корени и да се случи в обозримото бъдеще".