“До 9 септември 1944 г. България беше на ръба на пропастта. След това направи смела крачка напред!”

Така самият социалистически режим в статия от в. “Работническо дело” определя какво се е случило със страната ни след идването му на власт.
Работата се върши "С всички сили - пет за четири" според лозунг за бързото изпълнение на петилетката. Стотици са абсурдните фрази, които са се натрупали през 45-те години управление на БКП. Всички те доказват, че още преди падането на соца тоталитарната система е била обречена.

“Един допуснат брак е беда за целия колектив!”
"Всяко кебапче - куршум в сражението срещу световния империализъм!", "Да не оставим неодрусана слива в нашето село" са сред бисерите на соца. Подобни лозунги висят на най-неподходящи места в годините преди 1989-а.

Музикантът Васко Кръпката е най-големият колекционер на соцлозунги у нас. От 1980 година той събира най-смешните пропагандни надписи, които са висели на табелки върху различни учреждения.

"Лозунгите са абсурдни, колкото и самият социализъм - коментира Васко Кръпката. - Моята колекция нагледно показва колко абсурден е бил и самият ни живот тогава. Сред надписите, които съм събрал, има например "Да бъдем непримирими към враговете на комунизма". Представете си обратния вариант - капитализмът и демокрацията да имат такива лозунги - "да бъдем непримирими към враговете на капитализма" как би звучало?"

Лозунги са се създавали за всеки вид дейност и институция. "Всички комунисти - под земята" призовава надпис в мина. "В чест на 9 септември да озъбим целия български народ", пише в социалистическа стоматология. “Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма” - виси в стената в консервната фабрика в Пазарджик.

От безогледната комунистическа агитация не е била пожалена дори и църквата. Събрани под лозунга "Пътят за рая минава през Димитровград!", десетки свещеници от различни краища на България участват в съграждането на някогашния първи социалистически обект.

"Това е показно за абсурдната епоха, в която сме живели. Аз го разбирам чисто символично - целият ни живот е бил с условности, забрани, препоръки от властта и ако имаш различно мнение - ще загазиш. Затова не харесвам социализма - нямам материални претенции, имам морални и духовни", казва Васко Кръпката. Циркът несъмнено е мястото, където може да се видят най-смешните соцлозунги: "25 години народна власт - 25 години цирк" е изписано нас на купола на цирк по случай 25-ата му годишнина. Друга годишнина на същото увеселително заведение предизвиква още по-комична игра на думи: "20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България".

Лудницата също предизвиква подобни двусмислици.
“Всички луди - на борба за мир”, пишело на едно от лечебните заведения у нас през соца, и "Всички луди - на борба за мир и комунизъм!" на агиттабло в друга психиатрия.  Психичното и физическото здраве на поддръжниците на комунизма също става обект на сатира след падането на режима благодарение на лозунга: "Всички десетокласници, които желаят да ходят на бригада, да се прегледат при лекарката!"

Внушенията на социалистическите плакати невинаги обаче са смешни, смята Васко Кръпката. "Имам табелки на които пише: “Взаимният другарски контрол предпазва от нещастни случаи.” Това в превод значи - натопи другарче, за да няма инциденти.”
"Вода се дава след всяко хранене и при пожелание" - значи водата хем ти е даденост от партията след всяко хранене, но в същото време трябва да си поискаш", разказва музикантът. Голяма част от нелепите ситуации се получават от това къде точно е била поставена дадена табела. Смешно е, че на стена на затвор е бил окачен надпис: "От тебе, Партийо, се учим!"

Едва ли им е било до смях обаче на концлагеристите в Ловеч, които всеки ден са гледали надпис: "Ползвай почивката по предназначение." Лесно може да се досетим как са се чувствали и мюсюлманите в лечебницата в родопското село Горно Дряново по време на възродителния процес, когато са прочели: "На лица в носии не се оказва медицинска помощ!". Или пък какво им е било, когато са виждали на обществени места и в автобуси във всички райони със смесено население: "Говоренето на чужди езици - забранено!" и "Тук се говори само български!".

В сравнение с тези заплахи далеч по-откровено звучи лозунг на гара Пазарджик: "Да живее 10 септември, Ден на Народната милиция - единствена опора на народната власт!" Ако се вярва на табелките от соца, съдбата на народа определено е не завидна: "Час по-скоро да приберем хляба на народа!",
“След глад и мизерия - тежка индустриализация”. В каменна кариера пък директно призовават - "Повече камъни за народа!"

Хигиената също се оказва водеща тема на плакатите след 1944 г. "Събличай се бързо, и други чакат след теб!", гласи призив в обществена баня. "Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия", "Въшката е най-опасен враг на Родината. Унищожавайте я!", пише на някои от табелите. Агитационен плакат за чистотата дори е написан в рими:
"Мечката се мие, чисти
във потоците сребристи.
Има ли за тебе пречка
да постъпваш като мечка."

Всички пожарникари са призовани: "Дръж маркуча си в изправност!" Бележка на вратата на библиотека пък гласи: "Днес цял ден е санитарен полуден."
Убитият в Лондон български писател Георги Марков също се спира на проблема с безсмислените комунистически призиви. В "Задочни репортажи за България" той пише: "Понякога ми се иска да направя каталог от пълни безсмислици, от мегаломански фрази, от ужасно неинтелигентни изрази на всички тия бивши и днешни божества. Но пък си мисля, че режимът съзнателно настояваше да повтаряме глупости просто за да убие и последната съпротива на собственото достойнство."

Специалистите смятат несъстоятелността на пропагандните призиви за естествено следствие от липсата на свобода при тоталитарните режими.
"Лозунгите най-напред се появяват като част от авангардно течение в началото на ХХ век и тогава имат революционна насоченост - обяснява медийният експерт Георги Лозанов. - По-късно вече имат за цел да не оставят човека сам да мисли, а да му предлагат безапелационно някаква мисъл, която да промени неговата.

Звучат екстравагантно като заклинания и не те оставят да мислиш за нещо друго освен за това, което ти дават. Това е част от липсата на свобода на мненията - ти нямаш право на собствено мнение, а мнението е едно и то ти е дадено от официалната власт чрез лозунга. Целта е да загубите вашата гледна точка, за да се създаде една обща. Социализмът поначало не търпеше индивидуалното. Колективизмът беше негова централна теза и стратегия, а лозунгът е колективизъм на мисленето.

Форма, в която това се случваше, е нещо като ТКЗС, в което се мъчат да те вкарат. Лозунгът трябва да бъде сведен до едно просто изречение, а това е предварително, доброволно оглупяла култура, тъй като интелектът изисква скептицизъм и дебат.

Нещата не са прости и не могат да бъдат казани просто. Ако ги кажеш просто, те губят смисъл, затова тези лозунги, извадени извън пропагандата, когато държавата не излъчва чрез тях заплаха, са много смешни и глупави. Спомням си например за един лозунг от времето на кубинската криза в граничното градче Кула: "Не бой, се Куба, Кула е с теб!"

Георги Лозанов, медиен експерт:
Пропагандните фрази са "Полиция на мисълта"

"Възможно е в края на соца да е имало някъде и пародии, но по принцип това е естественият продукт на мисълта на агитпропа - той така мисли и иска така да го каже. - коментира Георги Лозанов. - Доколкото след сталинските години се е развила малко по-свободна културата и самите лозунги, доколкото е възможно, станаха малко по-умни.
Интелектът е директно свързан със свобода. Ако няма свобода тя няма как да произведе интелект. Тогава от само себе си се стига до глупости, затова казвам, че това е предварително оглупяла култура. Иска да има една теза, която да се споделя от всички - нещо, което я обрича. Освен това лозунгите не те оставят на мира, те ти се явяват непрестанно пред погледа. Не те оставят да мислиш и сам да стигаш до изводи. Те те поемат.

Това е нещо като "полицията на мисълта" у Оруел, но за разлика от нея не е отвътре, а отвън - полицаи на мисълта, които висят по ъглите на градовете. Изживял съм го, за съжаление. Имаше задължителни неща - например винаги на трибуната на партийните конгреси имаше лозунг. По някой път, като видя и на съвременните партии понякога как на конгресите си слагат лозунги, го считам за голям автогол. Всякакви връщания към социализма са безсилие да живеем живота си сега."