97% от територията на България е застрашена от сеизмични въздействия.

Активните зони са Крупник, Благоевградска, Софийска, Маришка зона, Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица.

През първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над 6 по скалата на Рихтер.

Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция в София, пише dariknews.bg.

Ето и кои са най-силните земетресения в България:

На 4 април 1904 г. в долината на р. Струма има две земетресения с магнитуд 7.1 и 7.8 по Рихтер. Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни.

Следващата година, на 8 октомври 1905 г., отново Струма е разтресена от земетресение магнитуд 6,4 по Рихтер. В района на Горна Оряховица са регистрирани три земетресения със сила от 7 по Рихтер през 1908, 1909 и 1913 година. Трус с такава мощ има и в Поповица и Гълъбово, Пловдивско през 1928 г. Земетресенията са с магнитуд 7,0 и 5,6 по Рихтер. Те засягат една седма от територията на България с над 400 000 души население. Една трета от Пловдив е разрушен. Загиват към 120 души, над 1000 са ранени. Пострадали са над 240 села.

На 14 април 1928 г. Силен земен трус има в Чирпан с магнитуд 6,9 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днес Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите - за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.

Силни земни трусове има и в Шабла и Калиакра през 1901 г. - двете земетресения са с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер.

През 1942 г. е разлюлян Разград. Земетресението е с магнитуд 7,0 по Рихтер. Има масови разрушения, загиват 102 души.