България е силно сеизмична зона

Над 60 земетресения разлюляха района на Симитли през последната седмица. Имаше по няколко труса на ден и тези размествания на земните пластове върнаха страховити спомени.

България е силно сеизмична зона и това го доказват разрушителни земетресения, които се случват миналия век, пише България Днес. В периода от 1900 до 1928 г. стават няколко много силни труса. Четири от тях са с магнитуд около и над 7 по скалата на Рихтер. Това носи тежки разрушения в населените места.

Такива са земетресението от 1901 г. при Шабла, Калиакра. След това от 1904 г. в района Кресна-Крупник, когато земята два пъти се разлюлява в интервал от 20 минути с магнитуд 7,2 и 7,8. Последното е най-силният трус в пределите на Континентална Европа за последните 250 г. Следва трусът в Горна Оряховица от 1913 г. с магнитуд 7.

Чирпанското земетресение е поредица от сеизмични трусове между 14 и 25 април 1928 г. край Чирпан, Поповица и Гълъбово в Маришкия сеизмичен район в Южна България. Най-силният от тях - на 18 април с магнитуд 7 по Рихтер, е известен също като поповишко земетресение и пловдивско земетресение.

След първия трус са разрушени почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.

Земетресенията засягат една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Пострадали са над 240 села. Жертвите са 107 души и 500 са ранените. Общо щетите са на стойност около 3,3 милиарда лева. Над 72 хиляди сгради са засегнати, като около 26 хиляди от тях са разрушени; 402 от рухналите са били държавни и общински училища, а 250 - църкви. Когато става първият трус, много от хората са били извън домовете си, а децата в пролетна ваканция. Този факт спасява стотици човешки животи. След първия трус много хора живеят и спят на открито в палатки от черги.

На 4 март 1977 г. страната ни преживява едно от най-опустошителните земетресения в историята ни. Трусът е с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер, а епицентърът му е в Източните Карпати, окръг Вранча, Румъния.

Земният трус е усетен в цяла България и нанася щети най-вече в селищата край река Дунав. Най-силно е засегнат Свищов, където са разрушени промишлени и жилищни сгради. Съборени са 5 училища. Засегната е църквата "Света Троица", която е напълно възстановена едва през 2004 г.

Паметни плочи в памет на загиналите са издигнати на площад "Велешана", където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат "Свилоза", както и в близост до училището "Алеко Константинов", където е бил разрушен жилищен блок.

Дълго време след труса "Свилоза" не успява да се справи с щетите и да възстанови предишните си производствени мощности и обем на производството. След земетресението в България са набирани доброволци от цялата страна - студенти, младежи, специалисти, които наред със силите на тогавашната "Гражданска отбрана" и военни се включват в издирването на оцелели и жертви, както и в разчистването на останките. Под развалините в Свищов загиват 130 души, ранени са над 140.

На 7 декември 1986 г. в района на Стражица трус с магнитуд 5,7 също нанася сериозни щети. В околните райони на Централна и Северна България са частично или напълно разрушени около 15 000 сгради, а двама души загиват.

Последният сериозен трус е от 22 май 2012 г. с епицентър на границата на землищата на пернишките села Мещица и Витановци. Магнитудът от 5,6 по Рихтер беше достатъчно силен, за да се разлюлее и столицата, а много хора в Перник и София прекараха нощта под открито небе.

Голямото чилийско е най-мощното

Голямото чилийско земетресение е с най-голям магнитуд (9,5 по Рихтер), откакто се правят сеизмографски наблюдения. То става рано след обяд местно време на 22 май 1960, като епицентърът му е при град Валдивия в Чили. Предшествано е от поредица земетресения от предходния ден, достигащи магнитуд 8.

Въпреки рекордната сила на земетресението по-голямата част от жертвите и разрушенията са предизвикани от последвалото го цунами с вълни, достигащи височина 25 м. Повечето щети са в южната част на Чили, като загиват около 3000 души. Последвалото земетресението цунами опустошава и крайбрежието на Япония и Хавайските острови в другия край на Тихия океан.