Климатичните промени излагат на риск водоснабдяването в България

Състоянието на водоснабдяването в България става все по-критично, като по данни от сайтовете на ВиК операторите към края на седмицата над 60 населени места, основно села, с общо население около 40 000 жители, са на воден режим. Недостигът на вода е свързан с недостатъчен капацитет на водоизточниците, като най-голям брой селища, засегнати от този проблем, се намират в област Шумен.

Доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова, от катедра "Водоснабдяване, канализация и пречистване на води" на Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), коментира пред БТА, че освен Шумен, регионите Ловеч и Търговище също страдат от хроничен сезонен недостиг на вода. Тези региони са особено уязвими, тъй като голяма част от техните водоснабдителни системи разчитат на повърхностни водоизточници като реки, чийто дебит е значително променлив. За разлика от тях, системите, които използват язовири, са в по-добра позиция, тъй като тези съоръжения могат да компенсират сезонните вариации в доставките на вода. Въпреки това, и те трябва да се използват разумно и ефективно, за да се предотвратят повторни водни кризи като тези в София през 1994 година и в Перник преди няколко години.

България е сред страните в Европейския съюз с най-високи загуби на питейна вода. Според данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и експертните оценки, общите загуби на вода в страната са около 60 процента. Тези загуби се формират от търговски и реални загуби, включително течове по мрежата и грешни отчети поради неизправност на водомерите. За сравнение, средните загуби в другите европейски държави са около 25 процента. Страните с най-ниски загуби на вода, като Германия и Нидерландия, успяват да поддържат загубите под 10 процента.

Необходимостта от нови язовири и подобряване на съществуващата водоснабдителна инфраструктура е ключов елемент за справяне с тези проблеми. Водният сектор на България се нуждае от значителни инвестиции, за да се справи с климатичните промени и нарастващото натоварване върху ресурсите. Според проф. д-р инж. Димитър Кисляков от УАСГ, страната трябва да завърши започнатите проекти на язовири и да планира нови, за да може ефективно да се справи с неравномерния характер на оттока на реките и засушаването, което се очаква да се задълбочи до 2100 година.

Освен физическата инфраструктура, България се нуждае и от по-ефективно управление на водните ресурси. Доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова подчертава, че трябва да се прави разлика между режим на вода поради недостатъчен капацитет на водоизточниците и временно прекъсване на водоснабдяването поради аварии или планови ремонти. В допълнение, тя изтъква нуждата от по-добра публична статистика за броя на населените места на воден режим и препоръчва тази информация да бъде достъпна на интернет страниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на здравеопазването.

Инвестициите във ВиК сектора също са ключови за подобряване на водоснабдяването. По данни на Световната банка, за рехабилитацията на водоснабдителната мрежа в България са необходими около 10 милиарда лева, като само 30-40 процента от тези разходи могат да бъдат покрити от европейски фондове. Демографската криза в страната създава допълнителни затруднения, тъй като намаляването на населението води до намаляване на потребителите, които могат да генерират приходи за ВиК операторите чрез сметките за вода.