Всеки месец средно по 207 417 българи чакат на опашка за работа, сочат данните на Агенцията по заетостта за първите седем месеца на годината.

Почти всеки втори от регистрираните в бюрата по труда е без квалификация, като всеки четвърти е с основно или по-ниско образование.

32.1% от безработните пък имат диплома от университет или професионално училище, като делът на висшистите е 19.1%.

Първенци по разкрити свободни места са градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, а всеки четвърти работодател изпитва глад за служители в преработващата промишленост, сочат данните на Агенцията по заетостта. Веднага след тях се нареждат хотелиерите и ресторантьорите (17.7%). 14 на сто от бизнеса пък търси продавачи и автомонтьори.

При средно 130 000 свободни работни места месечно по около 17 023-ма успяват да намерят работа, която да отговаря на образованието и уменията им. Общият им брой до края на август набъбва до 136 185. Това са тези, които започват да се трудят в реалния сектор, т.е. не са включени в програмите за субсидирана заетост на бюрата по труда. В летните месеци, когато има търсене на сезонна работна ръка, пък средномесечният брой на заетите достига до 22 хил. По-претенциозни към предлаганата позиция и условията се оказват регионите с добре развит пазар като Пловдив и Стара Загора, където има и най-много откази за приемане на работа. В челната десетка по откази попадат и области с традиционно висока безработица като Враца и Монтана. Обикновено българите отказвали дадена позиция заради ниско заплащане и отдалеченост на работното място.

"Междувременно през следващите 5 години бизнесът ще изпитва глад за 500 хил. специалисти", това прогнозира пред БНР Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Липсата на кадри се обуславяла от демографските тенденции, миграцията и ръста на икономиката. По думите му именно липсата на човешки ресурс било това, което пречело на родната икономика да се развива с по-бързи темпове. Сред дефицитните кадри са инженерите медицинските сестри, шофьорите и работещите в туризма и селското стопанство.

„Чуждестранните инвестиции в дялов капитал не растат, а намаляват, т.е. повече напускат страната, отколкото идват. Местните инвестиции също намаляват. Очевидно възможностите за растеж са много по-големи от реализираните в момента“, заяви още Васил Велев.

Според него у нас „много повече се говори за това как трябва справедливо да се разпредели произведеното и почти не се говори за това, че може да се произвежда много повече и как да се направи така, че да се създава много повече“.