В политиката има едно безсмислено, но много вредно упражнение - когато в края на мандата си една партия е отслабена, но неистово иска да остане във властта, тя започва да прави опити да си купи подкрепа с бюджетни пари

 Тогава управляващите изведнъж се сещат за социално слаби, пенсионери, майки с деца, хора с увреждания. Сипят се обещания за стотици милиони, чиято сметка обикновено се плаща от следващия на власт. Така се случи например с увеличените от тройната коалиция пенсии, за които после Борисов се жалваше, че плаща, пише Капитал.

Тази есен обаче е по-различна - освен избори има политическа криза и очаквания за икономическа (а вероятно и здравна). В добавка начело на държавата е премиер, който не обича да чува думата протест. Всичко това създава идеална среда за избухването на популистки идеи, измервани със стотици милиони. Пресен пример е обявеното намерение детските добавки да са за всички семейства от догодина, за което ще са нужни допълнителни 400 млн. лв. Принципно идеята може и да е правилна, макар че може да се спори дали не е по-добре повече пари да отиват за хората в нужда, а по-малко за тези с високи доходи, за които 50 лв. няма да променят нищо. Принципно идеята да се увеличат пенсиите също е добра - когато и да се случи това, винаги ще е закъсняло.

Проблемът е обаче, че това не са ходове от целенасочена държавна политика за увеличаване на доходите, а отчаян опит на правителството да си купи подкрепа. Посланието на правителството е - на̀ ви пе'есе лева да се почерпите, стига викали "Оставка". Ако кабинета остане на власт, ще има увеличение на пенсиите, ако падне - Радев да се оправя.

И тези сметки на правителството обаче едва ли ще излязат. В момента властта до такава степен е загубила легитимност, че повечето хора трудно приемат каквото и да е от нея. Дори и нещо хубаво, направено от политици с ниско доверие се изцапва от тяхната кал. В такава среда дори и да има смислени политики, те не могат да се случат. Остава само горчивото усещане за купуване на гласове в особено големи размери.