Посетителите по морето това лято са предимно млади хора, но парите, които оставят са три пъти по-малко, отколкото през миналата година

През 2019 г. хората са платили за екскурзии и почивки 371 млн., а през тази – 116 млн. лв. Статистиката не е хванала нито един българин над 65 г. да е ходил в чужбина между април и юни. Тази година едва 4% от пътуванията са организирани от агенции.

Туристическите пътувания през второто тримесечие се правят предимно от млади хора, и то главно в страната, а не в чужбина. Но те са похарчили за тях три пъти по-малко пари, отколкото за същото тримесечие на миналата година, показват данните на НСИ, публикувани в петък.

Макар че през април, май и юни имаше все още доста ограничения за пътуване, а и това не са типично летни месеци, сигурно тези две тенденции ще важат и за разгара на летния туристически сезон, обобщава "24 часа". 

Туристически пътувания през второто тримесечие са обявили само 447 200 български граждани, като 92,7%, от тях са пътували само в страната, 6,8% - само в чужбина, а 0,5% са пътували както у нас, така и зад граница. Спадът на годишна база е с 63,3%.

Спадът на харчовете, които правят тези съвсем малко на брой почиващи, обаче няма нищо общо с тези проценти – той е трикратен.

През второто тримесечие на 2019 г. българите са похарчили за храна, настаняване и транспорт общо 371,552 млн. лв.

През тази година обаче цифрата е паднала на 116,921 млн. лв., т.е. е три пъти по-малко, като 98 млн. са похарчени в България и едва 18 млн. лв. в чужбина. Трябва да се отбележи обаче, че 2019 г. по принцип е най-силната за българския туризъм и сумата от 371,552 млн. лв., похарчени за почивки през второто тримесечие, не е постигана никога друг път, откакто се води такава статистика.

По-голямата част от пътуванията с цел почивка и екскурзия в страната са правени от млади хора, показват данните на статистиката.

Най-много от тях са българите на възраст 25-44 г. - те са 202 хил., или 45,3% от всички, а след тях идват младежите между 15 и 25 г., като общо и двете групи обхващат две трети от почиващите. Любопитното е, че при хората над 65-годишна възраст, които по принцип ходят на почивка много по-малко, през второто тримесечие статистиката не е хванала нито един човек да е ходил в чужбина. Възможно е това все пак да се е случвало, тъй като НСИ взема тази данни на анкетен принцип – от представителна извадка на домакинствата, които са около 3500 в цялата страна.

Другите два извода от данните за туризма за второто тримесечие сочат, че българите тази година масово пренебрегват туристическите агенции и си организират почивката самостоятелно и че най-големият им разход, особено на почивка у нас, е за храна.

Българинът по принцип избягва да ползва туроператорски фирми, особено когато почива в страната, и по-голямата част от летуванията си организира самостоятелно. Все пак двайсетина процента от почивките в България винаги са били организирани, докато тази година до такива услуги са прибегнали едва 4 на сто от почиващите.

Когато се почива в чужбина, услугите на туроператорите се избягват по-трудно, затова при тези пътувания процентът на организираните е 20, което пак е малко в сравнение с гражданите на останалите европейски държави.

При почивките в България миналата година по същото време разходите за транспорт и за храна почти се бяха изравнили. Тази година обаче разходите за храна са 40% от всички разходи, докато за  транспорта са само 23%, а останалото се дава за настаняване и за развлечения.

Тъй като хотелското настаняване в чужбина е относително по-скъпо, когато българинът почива навън, е принуден да плаща за настаняване толкова, колкото и за храна, но транспортът заема по-малък дял от разходите му.

Хотелиери: Искаме облекчени концесионни такси за плажовете до 2023 г.

Хотелиерите по Българското Черноморие настояват правителството да намали концесионните такси на плажовете и за следващия летен сезон, а ако е възможно - чак до края на 2023 г. Това се казва в изявление на съюзите на собствениците на хотели в Златни пясъци и Слънчев бряг.

Според шефа на Съюза на хотелиерите в Златни пясъци и съпредседател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Георги Щерев решението трябва да се вземе още сега, за да е ясно по-отрано и хотелиерите и туроператорите да заложат по-ниските цени на шезлонгите и чадърите в пакетите за догодина. Според него таксите дори трябва да бъдат намалени дългосрочно и за сезоните през 2022 и 2023 г., докато не се стабилизира туризмът.

На същото мнение е и Пламен Копчев, председател на Съюза на собствениците на Слънчев бряг, който изтъкна, че високите цени на чадърите и шезлонгите са отблъснали през миналите години много гости на курортите. Според Елена Иванова, зам.-председател на съюза, държавата и концесионерите трябва да помислят и за смяна на методиката в плащането на концесионните такси, тъй като е остаряла и не е променяна от 20 години.

В момента стопаните на 17 от общо 132 плажа в страната предлагат безплатни чадъри и шезлонги. На останалите цените варират от 1 до 5 лева. Това бе постигнато, след като държавата намали с 50% или направо опрости концесионните такси за тази година. Срещу това концесионерите и наемателите на плажовете се задължиха да намалят със съответния процент цените на плажните принадлежности. Те получиха и правото да използват по-голяма площ от плажа за търговска дейност, както и да свият до минимум зоните за безплатно ползване.

Обзор посетен от 27 000 това лято

Между 1 юни и 15 август хотелите в община Обзор са били посетени от 27 хиляди души, като 17 хиляди от тях са били българи. Това съобщи вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова на среща с бранша в местната община. Данните са от системата ЕСТИ, която от миналата година свързва директно хотелите с МВР, данъчните, общините и туристическото министерство. Освен българи е имало гости от Румъния, Германия, Полша, Украйна, Чехия и Белгия.

За същия период системата показва едва 256 хиляди туристи, отседнали на територията на община Несебър. Тя обаче е поне с 30 пъти по-голяма леглова база от Обзор, тъй като в нейния състав е най-големият морски курорт у нас - Слънчев бряг, както и Равда, Св. Влас и Елените. На цялата тази територия легловата база още преди години беше надвишила 450 хиляди легла.