Самотна майка описва съвместната ваканция като непосилен героизъм

Пълноценна почивка с малко дете е невъзможна - комбинирането на едното с другото за мен се оказа сходно с героизма, разказва майка на тригодишно момченце в noviteroditeli.bg

Отпуск на море

Преди първата почивка на море със сина си се допитах до опитни приятелки и всички единодушно ми заявиха, че няма нищо сложно. Показаха ми идилични снимки на сладки бебета в люлки под чадър на плажа. Но не взех предвид факта, че всички деца са различни. И почивката ми се оказа коренно различна. Ол инклузив хотел с анимация просто не е същото като къща за гости с обща кухня. Бях избрала втория вариант и трябваше да се сблъскам с куп проблеми:

Ротавирус – трудно е да се избегне. Просто зачеркнах три от десетте дни, защото не можех да се отдалеча от тоалетната и да сваля температурата на малкия.

Проблеми с храненето. Оказа се, че намирането на храна, подходяща за тригодишно дете, не е толкова просто. Всичко в близкото заведение се оказа прекалено пикантно и мазно. А пък готвенето в общата кухня беше почти невъзможно - котлоните на печката бяха все заети. И онова, което се предлагаше в магазина, не беше добро. Не ми хареса.

Страх от морето - Не всички деца обожават морето – разбрах го по трудния начин. Докато околните хлапета се мятаха щастливо и смело във вълните, синът ми стоеше на брега и крещеше с всички сили, че иска да се прибира.

Необичайна атмосфера - Желанието да си бъда у дома се появи още във влака по пътя за морето. И колкото по-нататък отиваше, толкова по-силен и непреодолим ставаше копнежа по вкъщи.

Пътешествие до друг град

След морската ни история все още не се отказвах да опитвам да ида на почивка заедно с детето. "След като морето не ни се получи, може да се пробваме да попътуваме до друг град", реших аз и купих билети, но и там всичко се оказа доста трудно.

Тоалетни. Фразата: „Мамо, искам да пишкам“ дълго ще ми се присънва като кошмар, защото намирането на обществена тоалетна в чужд град не е лесно, а когато си с малко дете всяка секунда е от значение. Хоп – и се налага да търсите пейка, за да преобуете сухи панталонки.

Багаж. Ваканцията ни беше през лятото, но не можех да не взема яке и ботушки за ако завали дъжд, наред с тениските и сандалите. Компактният куфар, купен специално за пътуването, заплашваше да се сцепи по шевовете. Като си помисля, че някои родители носят на дълъг път също така и количка, велосипед, скутер...

Физическа активност. За да се справите с куфар и дете, трябва доста да сте потренирали предварително във фитнеса или да ви порасне трета ръка. Доста градове не са приспособени за слабоподвижни хора, така че трябва да разнасяте тежките товари по стъпала, като същевременно помагате на детето си да се качва или слиза.

Наем на стая - Не всички обичат децата и със сигурност не всеки е готов да се изправи срещу последствията от престоя им в апартамента си. Затова, когато тръгнах да търся ваканционен имот под наем, трябваше да се сблъсквам отново и отново с надписа: „Не е за деца под 12 години“. Това значително стеснява избора, а жилището струва много повече.

Изходът – разделен отпуск

Разбира се, в началото изпитвах ужасна вина: „Как така искам да почивам без сина си?“ Но ако след ваканцията не се чувствате отпочинали, едва ли ще работите пълноценно цяла година. Затова разделих отпуска си на две части - „с дете“ и „без дете“.

Първата част прекарвам само с него по начина, по който то иска. Например всеки ден ходим до водния парк, океанариума, зоологическата градина или центъра за игри, организираме мини-поход с палатка и спални чували. Синът ми харесва всичкото това разнообразие много повече, отколкото пътуването до морето или до друг град.

Втората част от ваканцията ми е „дадена“ от моите родители. Те вземат сина ми със себе си при тях, докато аз правя това, което харесвам - пътувам. Така всеки от нас е абсолютно щастлив!

Да отидеш на почивка заедно с малко дете е рисковано. И сега съветвам всичките си приятели да „тренират“, например, да отидат някъде наблизо, за един ден. Ако можете да се справите за ден-два, може и да увеличите продължителността и разстоянието на пътуването. Но е малко вероятно да повторя пътуването до няколко града в рамките на няколко седмици, докато синът ми не порасне. Оказа се твърде трудно - и физически, и емоционално.