Малчуганите винаги знаят как да развеселят околните

Едно от най-хубавите неща, които могат да се случат в живота на човек, е да стане родител. Разбира се, независимо какво си мислят някои хора, тази роля не е никак лесна, пише Dir.bg. Напротив, въпреки радостта, с която идва, на моменти тя може да бъде изключително сложна, носейки със себе си множество различни емоции, провокиращи ту смях, ту сълзи... Естествено, това зависи от конкретните обстоятелства, които обаче имат навика да се променят само за секунди.

Едно обаче е повече от сигурно - благодарение на пакостите, които извършват техните малчугани, майките и бащите никога не скучаят. Нещо повече, независимо колко често повтарят как нямат търпение да дойде денят, в който наследниците им ще са достатъчно големи, за да се изнесат от дома, когато това стане реалност, осъзнават колко много всъщност са загубили.

Тогава обаче не им остава нищо друго, освен да се отдадат на спомени от миналото, чакайки порасналите си деца отново да прекрачат прага на родната си къща.

В тази връзка, сега ще представим няколко статуса на родители, публикувани в мрежата на Twitter, които са решили да превъртят времето назад, припомняйки си забавни случки с техните наследници:

Преди няколко години 5-годишният ми тогава син изпусна на пода смартфона, докато провеждаше по него видео разговор с майка ми. Само секунда по-късно го вдигна, викайки: "Бабо, добре ли си?" Това бе най-сладкото нещо, което съм виждала.

* * *

Много преди да завърши гимназия, дъщеря ми съвсем сериозно ме попита дали може да напусне училище, просто защото не ѝ се ходело. Казах ѝ, че това е против закона и ако го стори, то ще ме изпратят в затвора. И какво мислите ми отговори моето сладко и прекрасно дете? Погледна ме право в очите и невинно изрече: "Мамо, не се тревожи! Аз ще ти идвам на свиждане... Е, поне когато мога".

* * *

Един ден, когато синовете ми все още бяха малки, цялата къща бе озвучена от силен плач, идващ от тяхната стая. Притесних се много и веднага изтичах до врата им, за да видя какво се случва. Когато я отворих, видях как по-големият ми син, тогава на 6 г., се е навел над своето седналото на земята братче, потупвайки го утешително по рамото.

- Не се притеснявай, понякога е нормално да си тъжен, дай свобода на чувствата си. Всичко ще мине - говореше му той.

- Скъпи, справи се страхотно. Браво на теб! - казах му аз по-късно. - Но защо плачеше брат ти? - попитах го.

- А, понеже го ударих.

* * *

Беше отдавна, но още си спомням как дъщеря ми дойде при мен с въпроса какво е метафора.

- Животът ми е тотална развалина - веднага ѝ дадох пример.

- Знам, тате, но какво е метафора? - попита отново тя.

* * *

Интересно е, че още преди да имам деца, знаех точно как ще ги отгледам. Често съм мислила по този въпрос и се чувствах напълно подготвена... Поне до мига, в който родих. Никога не съм и предполагала, че ще ми се наложи да подкупвам малчуганите си с шоколад и пари, за да станат сутрин от леглото и да отидат на училище. Добре че вече пораснаха и се дипломираха, защото досега щях да съм напълно разорена.

* * *

Когато в къщата си имате три деца, повярвайте ми, не е изключено да прекарате 10 минути, търкайки поредното петно, което са оставили на стената, само за да осъзнаеш, че то всъщност е собствената ти сянка. Тогава е добре да си повтаряте, че не сте луди и че всичко е наред. Може пък и да си повярвате.

* * *

Спомням си, че веднъж дъщеря ми се бърна към мен и съвсем хладнокръвно ми заяви, че ще ставам баба... По онова време тя бе на 4 г.

* * *

Преди години реших да превърна двора на къщата ни в градина. Попитах дъщеря ми дали няма да ми помогне, а тя ми каза: "О, мамо, бих се радвала, само че изобщо не искам"... Поне беше откровена.

* * *

Навремето, когато дъщеря ми навърши 5 г., изпадна в депресия... Причината бе, че на рождения си ден продължавала да изглежда на 4 г.

* * *

В първите месеци, след като родих сина си, не спирах да питам приятелите си дали мога да запиша бебето си на уроци по кикбокс, защото ритниците му се отдаваха. Вторият ми въпрос бе дали е задължително да ги посещава в будно състояние... Шегувах се, разбира се.

* * *

Тъкмо когато си помислиш, че ще изкараш един нормален ден, детето ти решава да обяви, че ще от този момент ще ходи единствено назад.

* * *