Aко днес се направи кратко национално допитване в страната с въпрос: “Изненадани ли сте, че и Христо Бисеров се оказа невинен, и че дори няма да съдят вече бившия политик за пране на пари?”, всеки може да познае предварително резултата, без да притежава задълбочени социологически познания или гадателски способности, пише 24 часа.

Причината е, че почти 100 процента от българите отдавна са отвратени от тоталната липса на справедливост, която е пуснала дълбоки корени в последните 27 г. в цялата ни съдебна система.

Фрапиращото в резултата би бил фактът, че дори хора, които нямат представа кой е Христо Бисеров, силно вероятно също няма да са изненадани, че се е измъкнал.

Защото щом разберат, че на мушката на Темида е някой политик, всички знаят, че той е невинен, в каквото и да го обвиняват.

Част от хората ще кажат, че не са изненадани, защото шумните дела срещу управници на високо ниво у нас винаги приключват с провал, други ще добавят, че това е просто театър, а трети ще са категорични, че омертата във властта у нас спасява всеки, който е бил в нея.

И всички ще са прави. Това поне показват оправдателните присъди по всички дела с т.нар. сериозен обществен интерес.

Оправданията всеки път са различни. При Христо Бисеров вината за провала на разследването срещу него бе хвърлена на швейцарските власти, които не искат да свалят банковата тайна. Само няколко седмици по-рано, след оправдателната присъда по процеса Батко и Братко пък бе обвинена законова процедура, според която всъщност Веселин Георгиев не е подписал нито едно фактическо отпускане на милионите, потекли към фирмите на братята му, без значение, че като началник с него е съгласувано финансирането на всеки проект.

Най-често оправданието на съда е, че обявяват някого за невиновен не защото е невинен, а защото няма достатъчно доказателства за обратното. Да, много е важно да се следва буквата на закона, но като че ли българският прочит на тази максима е как магистратите в черни тоги могат потънали в буквоядство да не спазят най-важното – духа на закона, който дава така мечтаното и очаквано от всички българи усещане за справедливост.

Реално проведено социологическо проучване у нас наскоро показва, че 90% от пълнолетните граждани са на мнение, че е налице тотален неуспех по т.нар. обществено значими дела, а през последните години тези дела се свеждат преди всичко до медиен шум без реален резултат. Доминира мнението, че се работи “на парче”, по конкретни “политически поръчки”, а не принципно и обективно. Според анкетираните основната причина за неуспеха е корупцията вътре в системата на правосъдието и дефицитите на законодателството, които дават възможност за разнопосочни и необективни тълкувания и решения на българския съд.

Явно е, че мнозинството българи са наясно с ядрото на проблема.

А за липсата на справедливо възмездие са виновни всички в съдебната система и е доста жалко, че вместо да правят опити да поправят това, магистратите се замерят с обвинения кой точно от представителите на третата власт е по-виновен за ужасното положение.

Уморихме се и от посочването на добрия пример на съседна Румъния, където върволицата от осъдени ефективно политици става все по-дълга, но в същото време така още повече боде очите ни липсата на дори един политик от високите етажи на властта, който да е влязъл зад решетките.

Тоталната липса на успешни на разследването на случаите на корупция, търговия с влияние и др. престъпления по върховете на държавата логиката води до три най-убедителни извода. Или делата са политически поръчки, или правораздавателната система е напълно некомпетентна, или делата се провалят умишлено. Трудно е да се каже коя от тези три хипотези е по-стряскаща.

Няма как да не се споменат и постоянно променящите се закони, а НК и НПК са в топ 3 на тази класация за последните години. Щом след толкова поправки, вземане на чужд опит и въвеждане на най-различни, доказано работещи в Европа, наказателни текстове, общото усещане е, че справедливост няма, явно проблемът е в българското им тълкуване. Тук отново най-логичните хипотези са изброените по-горе 3. Това потвърждава широко разпространеното схващане, че законите в България са така написани от юридически лобита, че да могат да бъдат заобикаляни безнаказано от тези, които смятат, че са над тях.

Има десетки случаи, при които при едни и същи престъпления и едни и същи доказателства подсъдими получават осъдителна присъда например в Германия, а в България са напълно оправдани.

И въпреки тези трупащи се като планина проблеми с липсата на правосъдие вместо дневният ред на съдебната власт да е как хората в черни тоги да пращат всеки изправен на подсъдимата скамейка там, където му е мястото, за отвличане на вниманието се раздухват скандали с есемеси, тайни записи и прочее.

Ужасно е, че на повечето магистрати, изглежда, не им пука за незначителните хорица, чиито съдби решават, на тях изглежда им е доста по-важно дали на върха на Темида е някой от техния кръг, как ще може да се издигнат в кариерата и вероятно къде да си отворят банкова сметка с преференциални условия. Поне така изглежда от дневния ред, задаван от ВСС и от списъците на синдиците в КТБ, от които стана ясно, че общо над 400 съдии, прокурори и следователи и техни близки имат сметки във фалиралата банка - повечето със солидни пет и шестцифрени суми. Вероятно за всяка стотинка там има съвсем юридически обосновано обяснение, обаче също така е почти сигурно, че всеки от нас си мисли дали тези сметки не са част от обяснението за забатачената съдебна реформа.

И то онази реформа, която трябва да постави съдебната власт в услуга на гражданите, а не на олигархичния елит.