Ерзац мажоритарни избори пробват с тези листи, за да мине без нови правила.

Началото на 90-те години, тъкмо сме го почнали прехода. Село някъде из Северозападна България, бедни хорица. Дни преди изборите избирателите получават лявата гуменка, след дадения правилен вот - и дясната, пише Eлица Гилтяй в 24 часа.

Това е разказ по действителен случай, знам го от участник в събитията. После се мина през “левовете в марки”, криене на чували с бюлетини по мазетата на училищата, преправяне на протоколи, изнудване, че ще ти спрат социалните помощи, дървата за огрев, че и заплата, пазаруване на цели секционни комисии, пък костинбродски драми, пък какви ли не противни сюжети. Докато така им се догади на хората, че пожелаха чисти мажоритарни избори.

Не че всички разбраха точно какво значи, но определено думата “чисто” е нещото, към което интуитивно или напълно осъзнато се стреми погнусеният български избирател. Независимо дали е по гуменки, или е обут в “Джими Чу”.

“Чухме хората!”, надвикваха се партийците след референдума, ама парламентът взе, че се разпусна, докато се разберат кой е с по-добър слух, и никакви промени не последваха.

И сега партиите се заеха да доказват, че листите им са толкова мажоритарни, че даже няма нужда да се пипа Изборният кодекс. Певци, актьори, народни любимци - ето ви каймака, нали искахте личности. Ами те вече са ни в листите, пожелайте и нас!

Няма лошо - наистина повечето от тези, привлечени от партиите хора, са читави. Но се получи някаква ерзац мажоритарна система. Лява гуменка, така да се каже.

Първо, това идва да покаже скромната мисловна дейност на българския политик като цяло. Като чуе за известна личност, тича пред телевизора да види кого дават в новия сериал. Г-н Валери Симеонов си го каза в прав текст - били против мажоритарната система, защото парламентът ще се напълни с чалга певци и манекенки.

Да им хрумва на господата, че и без микрофон може да си личност? Да си работил здраво, без никога да излъжеш партньори, клиенти, екипа си, да си дал хляб на много семейства, да си изучил хиляди деца, после децата на техните деца. “Местен и свестен” също е чудесна мажоритарна формула, но сигурно звучи вехто на господа професионалните политици, отдавна забравили родните си места.

Фактът, че някои от младите творци се зачертаха сами от листите още преди да са стъпили на предизборен митинг, също говори за нещо сбъркано в схемата.

А защо не и някой от собствената ти партия да е такава личност? Даже не е нужно да е бил министър. Ако избирателите го познават, защото често се виждат на живо, ако е свършил каквото е поел като ангажимент. Ако вместо да си натискал инакомислещите, си поощрявал цветните хора в партията, няма да търсиш в чалготеката мажоритарното.

Второ, смисълът на сега съществуващата пропорционална система с партийните листи е всяка централа да направи предварителен модел на парламентарна група - например 10 юристи, 10 икономисти, по 5-има инженери и медици, поне 3-ма от академичните среди и пр. Е, и малко пагони, нали сега са на мода. Та вместо да се правят на много мажоритарни, политиците да си бяха дали сметка, че последното Народно събрание удари дъно като ниво на правната мисъл. И за комисията по култура едва се намериха хора с профил, при останалите не беше по-розово, само докторите си бяха на място. Не че за да станеш депутат, трябва да си професор по право или мозъчен хирург, но идеята едни хора да имат експертиза по едно, други - по друго, най-малкото ще ни спести много пари. Защото, когато специалисти правят закони, не се налага така начесто те да се поправят, което струва нерви, време и средства на бизнеса и всички останали. Вярно, има и преференция, но най-яркото ѝ проявление си остава попадането на депутатката Ана Баракова на банките с феномена 15/15.

От 3 дни гласуването вече не е задължително, реши Конституционният съд.

И заради едната гуменка народът няма да се разтича към урните, да видим ще припознае ли личностите в тези листи.