Граничните органи да имат достъп до електронния регистър на болничните листове и да подават незабавно информация към НОИ, когато някой напуска България докато е в болнични.

Това е една от мерките за ограничаване на злоупотребите с болнични, предложена в анализ на Националния осигурителен институт (НОИ) по проблема, публикуван в петък. В него се съдържат и други предложения като например да се намали срокът, за който личният лекар и ТЕЛК могат да издават болнични. Както и да се въведе контрол на болничните от работодателите и болничният да бъде заверяван от лекар, с който те имат договор. Или дори работодателят да изпраща служителите си за повторна експертиза в лечебно заведение, с което има договор, когато се съмнява в достоверността на болничните. Това обаче ще става само със съгласието на служителите. Представители на здравните власти пък ще правят внезапни проверки дали хората си спазват назначените болнични режими. Това ще може да става по сигнали на работодателя или граждани, пише mediapool.bg.

Анализът на НОИ развенчава мита, че болничните се ползват от осигурените най-вече като инструмент за “сливане на празничните дни“. Такива внушения бяха направени както от премиера Бойко Борисов, така и от бизнес организации, според които "като дойде петък, и "айде в Гърция на почивка", и от орязването на болничните "губят само измамниците, които се пекат на плажа".

От анализа на НОИ става ясно, че ръстът в разходите за болнични се дължи на дългосрочните болнични, а не на кратките болнични за по 3 дни до седмица. Сериозен принос за ръста в броя на болничните и разходите има застаряващата работна сила, тъй като хората в предпенсионна възраст ползват повече болнични. Анализът отхвърля подозренията, че държавните служители са голям ползвател на болнични.

Най-честите диагнози в болничните

Най-често срещаните диагнози, по които са издадени болнични листове, са “Остър бронхит, неуточнен“, “Увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел“, “Остра инфекция на горните дихателните пътища, неуточнена“, “Заплашващ аборт“ и “Вирусна инфекция, неуточнена“. По тези пет диагнози през 2018 г. са издадени близо 29 на сто от всички болнични листове, по които НОИ плаща и по тях са изплатени обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване на над 45 на сто от всички хора с изплатено обезщетение. Тези и останалите диагнози в топ 20 при издаваните болнични листове, показва че те са най-често за вирусни и грипни инфекции с различни форми на усложнения, проблеми с опорно-двигателния апарат и усложнения при бременност. Близо 80 на сто от издадените болнични листове са издадени от лечебни заведения в извънболничната помощ – лични лекари и специалисти.

На кои болнични се дължи ръста в разходите?

Макар и болничните листове с по-кратка продължителност (до 7 дни) да са най-често издаваният вид болнични листове, не те са причината за нарастването на изплатените от НОИ брой работни дни, респективно – за нарастването на разходите за парични обезщетения.

Отчетеният ръст от 760 хиляди работни дни за периода 2016-2018 г. се дължи на болничните листове с продължителност над 7, но под 30 календарни дни.

Кой ползва най-много болнични?

Държавните служители, противно на обществените очаквания не са съществен ползвател на болнични, според анализа на НОИ. Най-голям брой болнични листове се издават логично от работещите в най-масовата – трета категория труд – близо 76 на сто от всички болнични листове. Структурата остава непроменена в периода 2016-2018 г., от което е видно, че работещите на държавна служба по Закона за държавния служител или други закони, имат много малък принос в общото нарастване на общия брой на болничните листове за разглеждания период. Същото се отнася за самоосигуряващите се. Анализът на НОИ обръща специално внимание на възрастовата група 55- 64 г., тъй като нейната численост намалява, но се увеличава броят на получателите на обезщетения. Това е логичен резултат от увеличеното участие на хората на 55 и повече години в работната сила и заетостта. Болничните листове, издадени на хора в най-високите възрастови групи на пазара на труда, имат основен принос за увеличението. Броят на издадените болнични листове за най-младите генерации на пазара на труда (15-24 г. и 25-34 г.) намалява както поради демографските промени - най-вече емиграция, така и поради факта, че здравният им статус по принцип предполага да боледуват по-малко.

Икономическите дейности, в които се издават най-много болничини са информационните технологии и услуги; операции с недвижими имоти; търговия на едро и дребно с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт; бюджетни организации и субекти, които не прилагат минимални осигурителни доходи; хотелиерство; ресторантьорство; туристическа дейност; транспорт, строителство; растениевъдство, животновъдство; производство на електрически съоръжения.

Има сезонност, но няма прекомерно сливане с празниците

Данните на НОИ показват, че действително може да се говори за наличието на сезонен компонент при издаването на болничните листове. Най-голям е броят им през зимните месеци (януари, февруари, март) и късната есен (октомври и ноември). “В контекста на разпространеното схващане, че болничните листове се използват от осигурените лица като инструмент за “сливане на празничните дни“, данните на съвкупностно ниво не позволяват това допускане да бъде потвърдено. В месеците с най-голям брой официални празници (април, май и септември) сезонните индекси на издадените болнични листове е значително по-нисък от средното равнище“, сочи анализаът на НОИ.

Какво предлага НОИ за ограничаване на болничните?

НОИ предлага да се намали продължителността на временната неработоспособност, определяна от лекарските консултативни комисии по решение на ТЕЛК от 30 на 20 дни еднократно, респективно от 180 на 120 дни без прекъсване. След изтичане на 120 дни непрекъснат отпуск или 240 дни с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването.

При необходимост от продължаване на болничния това ще става след решение на ТЕЛК. Предлага се и промяна в правомощията на лекуващия лекар по отношение продължителността на болничния. Той ще може да издава еднолично 7 вместо 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания, но за не повече от 20 дни с прекъсване в рамките на една календарна година.

Освен това за профилактични прегледи в работно или извънработно време няма да се издава болничен, а ще се издава служебна бележка от лекаря, в която ще се посочва часа на явяването и приключването на изследването или прегледа.

Предлага се и работодателите да упражняват контрол над болничните. Една от идеите е болничният лист да се подписва и от лекар, с който работодателят има сключен договор. Допълнителен контрол може да се осигури и чрез регламентиране на възможност за работодателя да сключи договор с лечебно заведение, в което да изпраща за повторна експертиза своите служители (с тяхно съгласие), при съмнение че издадените им болнични листове не отразяват адекватно здравословното им състояние. Мярката би имала възпитателен и превантивен характер срещу злоупотребите с правото на ползване на отпуск при временна неработоспособност, смятат от НОИ.

В Закона за здравето ще се въведе задължение на хората да спазват предписания режим, лекарствената терапия, назначените диагностично-лечебни процедури и прегледи. Освен това ще се въведе административна санкция за неспазване на режима. Освен това човек може да бъде лишен обезщетение не само за дните на нарушението, а за целия период на временната неработоспособност, ако не спазва предписания режим. Представители на регионалната здравна инспекция, териториалното поделение на НОИ и РЗОК ще имат право да извършват внезапни проверки за спазване на определения в болничния лист режим на лечение. Това ще може да става и по жалби от работодателя и сигнали на граждани.

Предлага се още да се разработи и внедри информационна система за контрол и мониторинг на решенията за временна неработоспособност в реално време, с цел осигуряване на пълната информация по отношение на издадените болнични листове и решенията по обжалването им, е необходимо. Чрез нея следва да се интегрира информацията за временна неработоспособност, постъпваща от НОИ, НЗОК и НЕЛК.