Хората в болничен, които не спазват предписания им режим на лекуване или пътуват в чужбина, ще бъдат глобявани и ще връщат всичките пари за временна неработоспособност, които са получили от НОИ.

Това е една от мерките, които предлага правителството, за да се спрат злоупотребите с болничните.

Те са описани в анализ на НОИ и НЗОК, който в сряда социалната министърка Деница Сачева внесе за одобрение от кабинета и го получи. Мерките ще бъдат обсъдени на тристранка до месец, пише 24 часа.

Служители от здравните инспекции, НОИ и РЗОК ще правят планови и внезапни проверки за спазване на определения в болничния лист режим на лечение. Това ще може да става и по сигнали от шефовете, но и от гражданите

Гранична полиция пък ще има достъп до базата данни с болничните и така веднага ще може да подава сигнали до НОИ, ако болен напуска страната. Предлага се и лекарите да изписват по-кратки болнични, както в края на 2019 г. предложи бившият социален министър Бисер Петков.

От 30 на 20 дни се намалява продължителността на временната неработоспособност с болничен от лекарска комисия. И от 180 на 120 дни без прекъсване. След изтичане на 120 дни непрекъснат отпуск или 240 дни с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването ще се ходи на ТЕЛК.

Джипито пък ще изписва до 7 вместо 14 дни непрекъснат отпуск по болест. Ако болният не оздравее ще трябва пак да отиде до кабинета на личния лекар. За една година пък джипито ще има право да ни предписва едва до 20 дни с прекъсване.

Освен това за профилактични прегледи вече няма да се издава болничен, а служебна извинителна бележка от лекаря, в която ще се посочва часът на явяването и приключването на изследването или прегледа.

Работодателите ще могат да упражняват контрол върху болничните, като една от идеите е болничният лист да се подписва и от лекар, с който работодателят има сключен договор. Освен това ще може да праща служителите си на повторна експертиза в болница, с която има сключено споразумение. Това обаче може да става само със съгласието на работника.

Системите на НОИ, НЗОК и НЕЛК ще трябва да се интегрират, за да може всеки ден да се прави експертно наблюдение на постъпилите в електронния регистър данни.

Всеки трети болничен, които е платил НОИ през 2018 г., е с диагноза “Остър бронхит, неуточнен”, “Увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел”, “Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена”, “Заплашващ аборт” и “Вирусна инфекция, неуточнена”. Близо 80% от болнични листове са издадени от извънболнична помощ - лични лекари и специалисти, показва анализът.

Най-често българите боледуват през януари, февруари, март и късната есен - октомври и ноември. Според анализа болните не сливат празниците си.

Най-често боледуват работниците в автомобилния сектор, строителите, шивачите и IT специалистите.

Макар и болничните листове с по-кратка продължителност до 7 дни да са най-често издаваният вид болнични листове, не те са причината за нарастването на разходите, обясняват от НОИ. Причината са продължителните до 30 дни.

Най-много болнични за първите девет месеца на 2019 г. са издадени на хора между 45 и 54 г. Според анализа се увеличава броят на хората в предпенсионна възраст между 55- 64 г., които ползват болнични.