Съдът върна за ново гледане отмененото наказание на Бойко Атанасов

МВР е осъдено и на втора инстанция да плати обезщетение от само 4000 лева на следователя Бойко Атанасов за незаконно подслушване.

Това реши Софийският апелативен съд (САС), като отхвърля жалбата на Атанасов в останала ѝ част, в която той твърди, че претърпените от него морални вреди са за общо 151 000 лева, предаде Lex.bg.

По този начин САС потвърди решението на градския съд, който в началото на годината прие, че Атанасов не е доказал, че е претърпял повече вреди от следенето, а единствено е посочил, че са били нарушени правата му на лична кореспонденция и на частен живот и са уронени честта и достойнството му.

През есента на 2011 г. тогавашният директор на ГДБОП Станимир Флоров е поискал срещу Атанасов да бъдат приложени наблюдение, подслушване и проследяване. Искането е било отправено до тогавашния председател на Софийския окръжен съд Владимир Иванчев, който почина на следващата година. Той е разрешил използването на СРС, които 5 години по-късно Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства констатира, че са неправомерно използвани. Атанасов сам поиска бюрото да провери дали е бил незаконно следен, след като още през 2013 г. бил предупреден от тогавашния градски прокурор Николай Кокинов, че има план да бъде арестуван.

До задържане на следователя така и не се стигна, а след това бюрото констатира, че не е имало данни той да е съпричастен към разследваните престъпления, а разрешението за използване на СРС е било дадено от некомпетентен орган, тъй като искането е трябвало да бъде изпратено до председателя на градския съд и само той e имал право да даде разрешение.

Атанасов първоначално заведе делото срещу прокуратурата и окръжния съд, но то беше прекратено. Последният му иск вече беше срещу МВР, което е отговорно за незаконното подслушване, след като го е поискало. Следователят обжалва прекратяването на делото срещу окръжния съд, но върховните съдии също бяха категорични, че „на принципа на риска“ ответник по дело за незаконно подслушване по ЗОДОВ може да е само органът, който го е инициирал и поискал, а не съдът, който е дал разрешението.

В крайна сметка следователят заведе иск за 151 000 лева срещу МВР, но градският съдия Росен Димитров подчерта в решението си, че макар и неимуществени, вредите следва да бъдат доказани, като тежестта за това се носи от Атанасов.

Вместо доказателства за това как му се е отразило незаконното следене от 60 дни, след като е разбрал за него, той е твърдял пред съда, че му е бил създаден образ на „следовател на олигархията“ и това е попречило на професионалното му развитие. Пред съда той е посочил, че е известен критик на ръководството на прокуратурата, както и че срещу него бяха образувани и дисциплинарни дела, по които му беше наложена забележка и му беше намалена заплатата. Според Атанасов незаконното подслушване имало отношение и към неуспешните му опити да оглави районната, градската и Апелативната специализирана прокуратура, включително и да се кандидатира за главен прокурор. Според съда обаче тези факти нямат никакво отношение към неправомерните СРС-та.

Затова той обжалва решението пред апелативния съд, като се аргументира, че докато е бил следен се е намирал в естественото си обичайно поведение на човек, на когото животът не е контролиран от МВР. Именно затова Атанасов не смята, че трябва да доказва нарушените му права. Съдът обаче отхвърля тезата му.

„По делото не са събрани други доказателства, които да установят начина по който тези действия са се отразили на личността на пострадалия. В тази връзка са неоснователни оплакванията, че търпяната вреда се презумира, а не подлежи на доказване. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест вредата като обективен елемент на отговорността по реда на ЗОДОВ следва да се установи от пострадалото лице“, пишат апелативните съдии, но решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.

ВАС върна за ново гледане отмененото наказание на следователя

Заради недопустимо смесване на две процедури – атестационна и дисциплинарна, и заради липса на мотиви, петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) пък върна за ново гледане на първа инстанция отмененото наказание на Атанасов.

На 15 май 2019 г. Прокурорската колегия го наказа с намаляване на заплатата с 15% за осем месеца за бездействие, което е довело до забави, някои драстични, по пет досъдебни производства.

Нарушенията са били установена след възложена от главния прокурор тематична ревизия на работата в следствения отдел към Софийската градска прокуратура (СГП), извършена през ноември 2017 г. Резултатите показали, че по пет дела (по едно от 2005 г., 2015 г. и 2017 г.  и две от 2016 г.) Бойко Атанасов не е провеждал ритмични разследвания и неоправдано е бездействал.

По предложение на градския прокурор на София Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет образува дисциплинарка срещу него. Съставът е заключил, че безспорно следователят е извършил нарушение, забавянията по тези пет дела са били драстични, това не е бил изолиран случай, а трайна тенденция като продължително време той не извършвал никакви действия, въпреки че натовареността му била под средната.

Така на 15 май 2019 г. Прокурорската колегия наказа Бойко Атанасов с намаляване на заплатата. Той обжалва, а тричленен състав на ВАС отменя наказанието, защото решението на ПК на ВСС е било незаконосъобразно.

Петчленен състав на съда с председател Любомир Гайдов и членове Илияна Дойчева, Еманоил Митев, Росен Василев (докладчик) и Славина Владова обаче не е съгласен с колегите си. Според тях първата инстанция недопустимо е смесила две процедури – дисциплинарната и атестационната.

За да отмени наказанието на Бойко Атанасов тричленният състав се е фокусирал върху две от забавените досъдебни производства. Оказва се, че те са били обсъдени по време на изготвянето на атестацията на следователя, която обхваща периода от 2013 до 2018 г. (включително и резултатите от ревизията). Крайната оценка на следователя е „много добра“, а изводът е, че той „изпълнява в законоустановените срокове указанията на наблюдаващия прокурор, като същевременно е способен да взема правилни и самостоятелни решения, като съгласува с наблюдаващия прокурор провеждането на действия по разследването“.

Наред с това първата инстанция е приела, че членовете на ПК на ВСС не са обсъдили защо се разминават изводите в атестацията и тези в дисциплинарното производство, кои са причините за това и какви факти са преценени като определящи за различните заключения. Според тричленния състав на ВАС „налице е липса на разпределение на тежестта на нарушенията във фактическия състав, което води до съществена промяна на обвинението от фактическа и правна страна и квалификациите, възприети от дисциплинарния състав и ПК на ВСС“.

Както стана ясно, петчленният състав на ВАС не споделя изводите на колегите си и отбелязва, че те не са отчели различната цел на атестационното и дисциплинарното производство. Касационната инстанция казва, че те са различни по структура, по орган, който ги провежда, по обема на извършените проверки, обстоятелствата, които се изследват и тяхната преценка. ВАС отбелязва още, че едни и същи факти по едното производство имат едно значение, а по другото – съвсем различно и друга тежест.

„Тези факти се отразяват различно във всяка една от процедурите и същите не са в зависимост при това отразяване. При атестационното производство допуснатите пропуски по част от проверяваните дела на база общо разгледани дела за целия атестационен период, е възможно да не дадат съществено отражение на крайния извод за работата на магистрата. Но същите пропуски в дисциплинарното производство могат да съставляват дисциплинарно нарушение, и да са достатъчни за ангажиране дисциплинарната отговорност на магистрата“, посочва петчленният състав.

Той пояснява, че атестацията като цяло трябва да даде обективна оценка на квалификацията, достиженията и професионалната компетентност на атестирания, а не само как е водил разследването, например по две конкретни дела от всички обсъдени. И добавя, че за да бъдат адекватно оценена работата на магистрата, се прилагат показателите за качествени и количествени ориентири, регламентирани в наредбата за атестиране. Дисциплинарката, от своя страна, пък е такъв вид производство, в което се осъществява отговорността на магистрата, като се установява дали е извършено нарушение на служебната дисциплина и ако да, какво наказание да бъде наложено.

Следователно, продължава ВАС, смисълът на дисциплинарното наказание е да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция, както и да доведе до по-висока ефективност и експедитивност в работата на магистрата. Атестацията пък представлява обективна оценка на професионалните, деловите и нравствените качества на магистрата, проявени при изпълнение на заеманата от него длъжност.

Заради това петчленният състав не приема изводите на колегите си, че резултатът от дисциплинарката е опорочен предвид изводите в атестационния формуляр на Бойко Атанасов. Върховните съдии изтъкват, че атестацията му е връчена пет месеца след доклада от ревизията, въз основа на който му е образувана дисциплинарка. Това означава, че Атанасов е имал време и възможност да извърши допълнителни действия по разследванията като така преодолее установените пропуски, казва ВАС.

Нататък петчленният състав посочва, че констатациите в единния атестационен формуляр за двете разследвания са по критерий „Изпълнение на писмените указания и разпореждания на прокурора“, а не в „Експедитивност и дисциплинираност“. Именно последният е обсъден в атестацията и там е посочено, че разследването по двете дела не е провеждано ритмично като има периоди с неоправдано бездействие от страна на Атанасов. А тези изводи, продължава ВАС, не противоречат на резултатите от дисциплинарката. Нещо повече, по критерия за експедитивност и дисциплинираност следователят е получил оценка „добра“, а общият бал по тази графа дори е още по-нисък. Затова петчленният състав казва, че именно тази оценка, а не комплексната от атестацията, е определяща по отношение на констатациите за воденото по двете досъдебни производства разследване.

Нататък ВАС напомня, че предмет на дисциплинарката са още три досъдебни производства, водени от Атанасов, които не са обсъдени при атестирането му, нито пък от тричленния състав на съда. Касационната инстанция казва, че липсват каквито и да е било мотиви за това дали Атанасов е извършил нарушения по трите разследвания.

„Тричленният състав на ВАС не е изложил аргументи за съставомерността на тези твърдени нарушения, както и за виновно поведение на магистрата при разследване на горепосочените три броя досъдебни производства, за които не са установени противоречия с констатираното в единния формуляр за извънредното атестиране на следователя. Съдебният състав се е ограничил само да спомене в решението си, че по дисциплинарното производство остават обвиненията за нарушения по още три досъдебни производства, но липсва изложение на собствени за съда фактически установявания, касаещи всяко от установените в дисциплинарното производство нарушения по тези три ДП. Не са налице и правни изводи на съдебния състав относно всяко едно от констатираните нарушения в подкрепа на направеното от съда заключение, че в решението на ПК на ВСС липсва разпределение на тежестта на нарушенията във фактическия състав на обвинението за нарушения по чл. 307, ал.3, т.2 от ЗСВ, с което се променяло съществено обвинението от фактическа и правна страна и квалификациите, възприети от дисциплинарния състав и ПК на ВСС в оспореното пред първата инстанция решение“, заключава ВАС, отменя решението на първата инстанция и връща делото за ново произнасяне от друг тричленен състав на съда.