Строго погледнато, тя не си е отивала. Кратката стабилизация през 2010-2011 г., породила надежди за бърз изход и у нас, се оказа измамна.

Първият урок, който следваше да бъде усвоен, предполагаше да се реагира навреме на задаващите се верижни рискове за националната икономика. Навреме, значи изпреварващо! Което не направиха нито кабинетът „Станишев“, нито нароилите се след него редовни и служебни правителства. Вместо да осъзнаят, че препоръчваната от ЕК и МФИ стратегия за овладяване на кризата, тип „Остерити“ (строги бюджетни ограничения), не върши работа и дори е проциклична, управляващите продължиха инерционно да се движат след събитията, оставяйки депресията и дефлацията да генерират трудно обратим икономически застой.

Всеки провал в държавното управление има цена, която често е непоносимо висока. На дневен ред е нова неприятна изненада, за която писах и в първата част на поредицата „Код оранжев за България“, публикувана от БГНЕС.

Не друг, а МВФ публикува преди седмици стратегическа прогноза за предстоящите спадове в растежа, заетостта и доходите за периода 2016-2020 г.

Изневерявайки на традицията си да бъде предпазлив и дори сдържано оптимистичен, за да насърчава активните антикризисни мерки в своите подопечни територии, Фондът този път се ангажира със стряскащо предупреждение:

от 2016 г. започва нов драстичен спад в производството, заетостта и доходите, който няма да приключи до 2020 г.!

Да се доверим ли на МВФ, или да се помолим Богу този път бурята да ни отмине! Място за колебание няма: препоръчвам на правителството и парламента изключително сериозно и компетентно да погледнат на задаващата се опасност. Всъщност, такава беше целта и на ранния предупредителен сигнал, който отправих в началото на ноември чрез независимите медии към управляващите у нас. Тук допълвам анализа с факти и аргументи от най-нови публикации на МВФ, които за съжаление се подминават с пълно мълчание от държавните институции и приближените им тинк-танк лобистки мрежи.

Какво ни съобщават експертите от щабквартирата на МВФ? Ето ключовите послания (цитирам):

„Нов шок за приспособяване през 2016 г! Според прогнозите на МВФ, 2016 г. бележи началото на нов голям период на глобално свиване на разходите. Като цяло, бюджетните рестрикции се очаква да засегнат 132 страни и да продължат до 2020 г.“

По-нататък в публикацията се посочва, че:

– предстоящият шок ще се обхване най-вече развиващите се страни и по-малко, тези с високи доходи;

-свиването на разходите ще доведе до нов спад в растежа, като съвкупната загуба на БВП до 2020 г. ще възлезе на около 7%;

-в най-тежко засегнатите страни (около 30% от всички) орязването на разходите ще ги върне на предкризисните равнища от 2007 г.;

-от неизбежните ограничителни мерки ще пострадат общо 6 милиарда души, т.е. около 80% от населението на планетата;

Каква е съдбата на българската икономика в контекста на тази отчайващо мрачна прогноза?

Във всеки случай, не сме сред застрахованите от предстоящия шок. По най-важния показател: „Растеж на БВП“, България е твърдо в групата, която ще остане приклещена от депресията най-малко до 2020 г. За 2016 г. прогнозата на фонда за България вещае отрицателен растеж (-0,8%); след което идват още четири години на анемично нарастване на БВП в интервала 1,2-1,5%. Защо тази прогноза се разминава драстично с оповестената на 9.11.2015 г. оценка от мисията на Фонда в София е въпрос, който заслужава отделно внимание!

Какво излиза: официално, пригласяйки бодряшки на стратезите от Брюксел и Берлин, у нас властимащите и техни подгласници се готвят да оповестят приближаващия се край на икономическата криза. По-вероятният сценарий обаче е, че

изживяваме не едно, а две последователни десетилетия на икономически застой.

Почти е сигурно, че първите десет години от началото на кризата, които изтичат през 2018 г., ще бъдат причислени от стопанските историци към категорията „lost decade” (изгубено десетилетие), което се характеризира с протяжна депресия, деградация на трудовия пазар, стагнация на доходите и дефицит на инвестиции.

При задаващия се вторичен, дълбок шоков удар, националните правителства ще бъдат принудени допълнително да свият разходите, дори да не споделят политиката „Остерити“. Това е категоричната позиция на експертите от Вашингтон, решили да ударят камбаната с предупреждението „Кризата се завръща!“

Естествено е да се запитаме: защо сигнализират чак сега и как тревожното послание се връзва с поредица от междинни успокоителни съобщения, че изходът от кризата е близо – отвъд хоризонта! Аз имам своето обяснение за тази разногласна публична и медийна стратегия. Във всеки случай, разноговоренето не се дължи на факта, че едната ръка не знае какво прави другата.

В строго йерархизираните структури като тези на МВФ и Световната банка нерегламентирани отклонения от основната парадигма и генералния курс не могат да виреят. По-скоро, в международните финансови институции (най-вече в МВФ) от известно време задуха нов вятър – на едни негови представители (Кристиан Лагард) е позволено да казват истини на глас; на други (експертни целеви групи) – да изразяват – неофициално – различно мнение; на трети (мисиите по страни) е вменено да следват „правата“ линия. Именно затова ноемврийското съобщение на мисионерите от Вашингтон за България е толкова формално, повърхностно и блудкаво!

Нека да се върнем към предупреждението на фонда за втората фаза на кризата. Ще откликнат ли за пореден път управляващите у нас като верни следовници на Вашингтонския консенсус – предшественик на ерата „Остерити“? Или, подобно на държавниците от Чехия, Полша, Унгария и други страни от Нова Европа ще се ориентират към алтернативни стратегии.

Първите действия на кабинета „Борисов-2“ в навечерието на идващия кризисен шок потвърждават хипотезата на послушанието:

-предстои да се приеме един от най-рестриктивните бюджети след 2008 година, когато ни връхлетя хиперинфлацията и Валутният борд беше наложен като предпазен механизъм от последна инстанция;

-затяга се контрола върху пенсионните и здравните вноски и трансфери;

-отнемат се ексклузивни социални придобивки за рискови професии и уязвими групи и т.н.;

Какво още предстои, ако се следва без отклонения политиката на строги рестрикции? Очаква ни пакет от ограничителни фискални мерки, които ще ни върнат години назад и за пореден път ще отложат икономическия растеж!

1. Вдигане на данъците – доскоро тема табу за управляващата десница. Кои данъци и с колко ще бъдат увеличени, ще узнаем след броени месеци. Препоръката дойде не от друг, а от фамозния Дянков, който неслучайно се навърта в региона, изживявайки се като консултант на свободна практика по антикризисни стратегии.

2. Презапасяване с паричен ресурс (на жаргонен език–създаване на буфери) чрез нови заеми–на практика без ефективен контрол от НС. След есенно-зимната експанзия на МФ на вътрешните и задокеанските капиталови пазари предстои да се експериментират други дългови схеми. В съобщението на мисията на МВФ от ноември т.г. леко се открехва завесата: защо се трупа дълг върху дълг, без да има крещяща потребност? Обяснението е: правителството създавало резерв в случай на спешна необходимост от подкрепа на закъсали институции!

3. Перманентно пренасочване на пари от данъкоплатците към губещите сегменти на пазара, намиращи се под контрола на държавата. Най-ненаситната „черна дупка“ е в енергетиката, която чака над 3,8 милиарда лева държавна помощ. Тя е и най-уязвимата от гледна точка на политическата корупция.

Нека да обобщим: всяко от споменатите направления за оздравяване на кризисните финанси – повишаване на данъци, увеличаване на дълга, държавни помощи – ни води в най-добрия случай към формално отчитане на приемливи показатели пред брюкселските институции за т.нар. успешна фискална консолидация. С тази мантра изкараха своите мандати – изцяло или частично – половин дузина български правителства. Но това е път за никъде – нито реалната икономика, нито заетостта, а още по-малко реалните доходи ще поемат по възходяща траектория.

Затова препоръчвам на четящата част от управляващите, дано да са останали такива, да обърнат най-голямо внимание на заключителната част от препоръките на МВФ – там, където се казва, че има алтернативни решения на политиката „Остерити-второ поколение“.

Експертите на Фонда са свършили своята работа–добросъвестно са посочили кои антикризисни мерки са приложени от началото на кризата в България. Сега е ред на оцеляващите тук-там финансови експерти в държавното управление и шепата икономисти, намерили място в парламента да проумеят, че резултатът от антикризисните усилия дотук е нулев: нито имаме устойчива фискална консолидация (парите на държавата свършиха, дългът скочи повече от два пъти, дефицитът пак е над 3%); нито реализираме обещания растеж на БВП от 2-3% годишно; нито се подобрява жизненият стандарт на мнозинството българи.

За улеснение на онези любознателни люде, визирани по-горе, които биха посветили част от служебното си време за предотвратяване на втори кризисен шок в България, изброявам изчерпателно препоръчителните мерки от пакета на МВФ (допълнителните текстове в скобите са мои – К.П.):

1. Преструктуриране на публичните разходи

(Преструктуриране не значи намаление!)

2. Увеличаване на данъчните постъпления

(Чрез въвеждане на умерена прогресивна скала, на данъци върху богатство, наследство и финансови трансакции)

3. Разширяване на социално-осигурителната база и на осигурителните вноски

(Премахване и на дискриминационните пенсионни схеми)

4. Лобиране за помощи и трансфери

(Не само чрез европейските фондове, но и за инвестиции от трети страни – Китай и др.)

5. Елиминиране на назаконните финансови потоци

(Вкл. репатриране на ресурс от клонове на чуждестранни банки, преследване на крупни данъчни измами и др.)

6. Използване на фискални и валутни резерви

(Валутният резерв на България е прекомерно раздут и замразен; Фискалният резерв се ползва по-скоро като „черна каса“)

7. Заемане или преструктуриране на дълг

(Тригодишен мораториум върху външни заеми; пренасочване на част от взети/одобрени заеми за преструктуриране на икономиката и насърчаване на предприемачеството)

8. Ориентация към нерестриктивна макроикономическа политика

(Смяна на философията на бюджетиране и управление на публичните финанси-заимстване на успешен модел от Централна Европа).

Проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България.