МВФ разбуни духовете с препоръката да върнем прогресивното облагане на доходите

Спорът за замяната на плоския 10%-ен данък с прогресивно облагане на доходите лумна неочаквано във вихъра на политическите страсти около ротацията в управлението на страната.

Тонът даде ръководителят на мисията на МВФ, която протече предната седмица. Пред депутати от бюджетната комисия и после на заключителна пресконферения Жан-Франсоа Дофан препоръча страната ни да предприеме данъчни промени, които да доведат трайно до повече приходи в бюджета, ако правителствата ще продължават да водят политика на високи дефицити. За пример той даде плоския данък, който вече бил изиграл ролята си и трябва да се замени с прогресивна скала на облагане. Така в бюджета, според МВФ, ще влизат повече средства, които да бъдат насочвани за "адекватни инвестиции в човешки капитал и инфраструра", и най-вече да свият неравенството между богати и бедни.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов веднага поде темата, за да захапе коалиционните си партньори от ПП-ДБ, пише Мила Кисьова във вестник СЕГА.

Той представи препоръките на фонда като нещо едва ли не задължително. "Честити ви нови данъци, българи! Всичко се плаща на този свят! Безплатен обяд няма! Пригответе се да плащате високи данъци", заплашително обяви лидерът на ГЕРБ. И напълно в свой стил дистанцира партията си от финансовата политика на правителството Денков-Габриел, на което се води некоалиционен партньор. По думите му заради "безумната политика, която се води - да се раздават пари, за да си готин, добър, френдли, сега всички ще извадим от джобовете си и ще платим скъпо за това".

Фактите, както винаги, са съвсем различни.

България по никакъв начин не зависи от мнението и препоръките на МВФ по финансови въпроси. Страната ни отдавна е изплатила заемите си от фонда и няма споразумение с него с ангажименти, които да изпълнява. Годишните мисии на МВФ у нас са по-скоро формалност - като приятелски посещения в страна, която е член на организацията.

Наблюдатели подсказват, че не е без значение визитата на ръководителя на МВФ Кристалина Георгиева по време на годишната мисия на подчинените й в нашата страна. Именно Кристалина Георгиева, откакто е начело на финансовата организация, прокламира неведнъж отхвърлянето на системата с нисък плосък данък и замяната й с прогресивно данъчно облагане, при което хората с високи доходи се облагат с по-висока ставка, а най-ниските доходи са необлагаеми. Подобно олевяване на фонда не остава незабелязано.

"МВФ е организация, която последователно е изказвала позиция, че държавата трябва да бъде ограничавана в разпределителната й роля - т.е. да има сравнително ниско данъчно бреме и ролята й като разходи да е ограничена. Никога не е препоръчвала да се вдигат данъци. МВФ винаги е била за приватизация на държавните фирми, защото частният сектор е по-ефективен като създател на ресурси и е двигател на растежа", казва икономистът Никола Янков. Според него представителите на МВФ у нас изразяват по-скоро личното мнение на Кристалина Георгиева.

Препоръките на МВФ за нова данъчна система срещнаха силна съпротива сред политици и икономисти у нас - като изключим БСП и синдикатите. Защото, ако има някаква тема, около която се обединяват повечето партии през последните над 10 години, това са плоският данък от 10% и валутният борд. Това са и двата репера, с които страната ни привлича интереса на инвеститорите - ниското данъчно облагане и финансовата стабилност.

Плоският данък бе въведен през 2007 г., първо като 10% данък печалба за всички фирми, а от 2008 г. - и за доходите на физическите лица. Основният аргумент на политическите партии от тогавашната Тройна коалиция бе, че така изключително много се опростява данъчната система и разходите на държавата за събиране на данъци силно падат, от една страна, а от друга, се изважда на светло голяма част от доходите, защото е доказано, че когато се намаляват данъците, хората ги плащат с по-голяма готовност.

Реформата получи широка подкрепа от чисто прагматични съображения - намаляване на сивата икономика, увеличаване на събираемостта на данъците, насърчаване на инвестициите, на икономическия растеж и на пазара на труда.

Преди въвеждането на плоския 10% данък облагането ставаше по тристепенна данъчна скала, в която доходи близки до минималната заплата бяха необлагаеми (до 200 лв. на месец), а след това ставките растяха на 20, 22 и 24%. (Доста по-назад във времето скалата на облагане бе по-стръмна и най-високата ставка достигаше цели 40%). Така от 2008 г. данъкът за физическите лица падна наполовина, което доведе до осезаемо увеличаване на разполагаемия доход, като за да не пострадат хората с най-ниски доходи, които преди това бяха необлагаеми, имаше сериозно повишение на минималната заплата в страната.

Действително събираемостта на 10%-ния плосък данък върху доходите силно нараства още първата година (с близо 10%) и дори последвалата финансова криза, която при нас се усети най-силно 2009-2010 г. с икономически спад и загуба на над 180 000 работни места, не повлия негативно на постъпленията от този данък. Проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), направено през 2015 г. показа, че докато в двете години на кризата постъпленията от ДДС, осигурителни вноски и корпоративен данък спадат, то събираемостта на 10%-ния данък върху доходите продължава да расте. И до голяма степен бюджетът устоя на кризата благодарение на плоския данък.

Ако отново въведем прогресивна скала на облагане на доходите и вдигнем ставките, ще се върнем обратно в 90-те години, когато масово не се плащаха данъци, предупреждават икономистите.

"Плоският данък не е въвеждан като временна мярка, за да си изиграе ролята, а е постоянен механизъм, който е доказал своите позитиви. България има много ефективна данъчна система и МВФ винаги е приветствал това", смята Никола Янков.

"МВФ по-скоро поставя акцента върху свиването на неравенствата и борбата с бедността, а не толкова върху повишаване на данъчните приходи", коментира финансистът Любомир Дацов, член на Фискалния съвет. Експертите от съвета също са имали среща с представителите на фонда и по думите на Дацов те са на едно мнение с всичките им бележки, с изключение на коментара за плоския данък.

"Ако целта е богатите да бъдат обложени повече, то тогава да се вдигнат данъците върху собствеността", казва Дацов. Защото с въвеждане на прогресивно облагане на доходите няма да се получи желания ефект. Най-богатите хора не получават доходи от работна заплата, а високоплатените професионалисти и мениджъри, за да избегнат по-високия данък, съвсем легално ще започнат да получават част от заплатата си под формата на корпоративни ценни книжа, облигации от предприятието и други подобни.

"Единственото, което ще се случи, е, че средната класа ще плаща 40% повече. Защото, за да стане това, което МВФ предлага при запазване на сегашното ниво на приходи, трябва ставката от 10% да се вдигне на 14-16%. Ако амбициите са за по-стръмна скала, може и да надвишат 16%", коментира Дацов.

Така под призива, че се борят бедността и различията, на практика нарасналото данъчно бреме ще се стовари върху средната класа и хората с най-ефективен труд - инженери, ИТ специалисти, професии с доходи над средно ниво.

От друга страна, въвеждането на необлагаем минимум ще създаде големи проблеми в приходната част на бюджета. Необлагаем минимум на нивото на минималната работна заплата би увеличило с 50-60 лв. разполагаемия месечен доход на хората, които попадат в тази категория. С последното увеличение на най-ниското месечно възнаграждение до 933 лв., техният дял значително нараства - на минимална заплата са над 500 хиляди българи, което доближа 20% от заетите в страната. Въвеждането на необлагаем минимум обаче ще стимулира много хора да скрият доходи, за да попаднат под този праг, което още повече ще ощети бюджета.

Икономистите обаче силно приветстват една от препоръките на МВФ - свиването на бюджетния дефицит.

Те са на мнение, че има големи резерви това да се случи без повишение на данъци, а с оптимизиране на разходите. Управляващите вече отнесоха не малко критики за раздаваните на калпак помощи, без да се правят реформи в отделните системи. Например, компенсации за ток получиха всички фирми, дори и тези, които формираха свръхпечалби. С достъп до украински помощи се сдобиха всички възможни земеделци, независимо какво произвеждат. Дори и най-богатите с по няколко автомобила в семейството получаваха добавка за всеки литър бензин. Заплатите в бюджетния сектор всяка година растат, без това да е обвързано с ефективността на работата и оптимизиране на персонала. А пенсиите се вдигаха по два пъти в годината, в опит партиите да си купят благоразположението на възрастните хора при зачестилите избори.

"При тези раздути разходи, ще стигнем до по-високи данъци, но не защото плоският данък е лошо нещо и защото МВФ така бил казал, а защото политиката на безконтролно харчене на публичните средства неминуемо ще доведе до дисбаланс в дефицита на държавата и до проблем този дефицит да се финансира от частните кредитори и така може да се стигне до гръцки сценарий", коментира Никола Янков.

Според финансиста Любомир Дацов е достатъчно по-ефективното насочване на разходите към сфери и дейности, които водят до растеж на икономиката, до достъпно и качествено образование и здравеопазване. Това е най-добрият механизъм за борба с бедността и неравенствата.