Министрите Асен Василев, Кирил Петков и Виолета Комитова дадоха разяснения по темата за изразходване на държавен ресурс без обществени поръчки или т.нар. "ин хаус" поръчки.

Говорителят на кабинета Антон Кутев определи т.нар. "ин хаус" процедури като - вратичките в закона, които позволяват да бъдат давани поръчки с огромни финансирания без обществени поръчки и без конкретни процедури. Кутев заяви, че това го има във всички европейски законодателства, но само в ограничени случаи, когато става дума за спешност. Така е и в българското законодателство. "Но, както ще видите, това не е съвсем така в последните години в България", каза Кутев.

Министърът на регионалното развитие Виолета Комитова заяви, че тези процедури в тяхното министерство са разделени на две големи теми - свлачища и магистрала "Хемус", предава БНТ.

Тя изнесе данни, че за 2019 г. с министерско постановление има голяма спешност да се укрепят 84 свлачища, за което са отпуснати 580 млн лева от бюджета. 201 млн. отиват в "Автомагистрали"ЕАД, което договаря с 30 фирми и им превежда 188 млн. авансови плащания без обществени поръчки. За всяка фирма сумата, която се превежда се определя от оферта, дадена от фирмата. Фирма Х, например е получила договор за 16 млн., каза Комитова.

За всичките 84 свлачища авансите са раздадени през декември 2019 г. Само по едно свлачище се работи - това е при Рилския манастир. Срокът на договорите изтича през декември тази година. "Трудно ми е да си представя как ще ги изпълним", каза министърката.

Процедурите "ин хаус" за АМ "Хемус" започват през 2018 г. с едно министерско постановление и 2019 г. с друго министерско постановление. Държавата осигурява 3,71 млрд. лв от националния бюджет за магистралата. Регионалното министерство, АПИ и "Автомагистрали" ЕАД получават по 1 милиард 140 млн. лв за изграждане на магистралата. Това се случва към края на 2020 г. Търговското дружество раздава 976 млн. на 45-50 фирми авансово за бъдещо строителство на АМ "Хемус". Тя е разделена на 9 участъка и не обхваща целия път от Ябланица до Варна, а приключва от 220 км от Ябланица. След участък 9 магистрала "Хемус" се изпълнява от друга компания. Тук парите са се предавани също от МРРБ на АПИ, на Автомагистрали и на фирмите без обществени поръчки под прикритието на т.нар. процедура "ин хаус", допълни Комитова.

Комитова допълни, че всички поръчки "ин хаус" се случват в някакъв вид строежи, свлачища, язовири и т.н. Това са поръчки с "инжинеринг" - процедура, при която сметката за строителството може да се надписва в пъти, каза тя и обясни:

"Какво означава това? За едно строителство примерно трябват 100 кубика бетон, но при инжинеринга можем да напишем 500 кубика."

Инжинерингът се възлага на една и съща фирма да направи проект на хартия, и на същата фирма да го изпълни и да си наеме надзорна компанияа, която да следи качеството по време на строежа. Тук доминира строителната компания и тя може да диктува и на проектанта, и на надзорника. Инжинерингът не е забранен, но се предлага само за уникални проекти. Представете си път в полето - каква уникална технология е това?"

По думите ѝ има едно явление, наречено фирмено робство - една фирма се сдобива с договор за много милиони без да има капацитетът да изпълни съответното строителство и без да има право на подизпълнителни, после наема "роби", които работят без договори.

Една и съща структура се наблюдава и в регионалното министерство, и в икономическото. В МРРБ се нарича "Автомагистрали", в Министерството на икономиката се нарича Държавна консолидационна компания - категоричен беше икономическият министър Кирил Петков.

"Днес искам да обърна внимание за изграждането на правителствения комплекс. Представете си 90 000 кв. м. административна сграда в София Тех парк, дадена, подписан договор без обществена поръчка за цената от 182 202 000. 182 млн. се дават без обществена поръчка на фирма за пълен инженеринг - проектиране, строителство и авторски надзор", каза министърът.

Той попита защо е нужна 90 000 кв. м. административна сграда, защо такава сграда трябва да се сложи точно в София Тех парк и защо парите се дават на инженеринг без обществена поръчка.

За язовирите 630 млн. са дадени на Държавната консолидационна компания.

"Тя авансира 100% на държавната компания, която е нейна собственост, монтажи. От тези 630 млн. до този момент имаме само десет приключили ремонта. За тези ремонти, при които аз влязох лично в детайл да видя какво се е случило, цифрите, които видях - беше два пъти цената на бетона в сравнение с пазарната цена и пет пъти цената на транспорт", обясни Петков.

Министър Петков добави, че за него е било фрапиращо, че от десетте изпълнени язовира всичките десет са били на много близки цени.

"Над близо 80% от фирмите, които са изпълнявали тези договори, са пак между 7 и 8 фирми. Голяма концентрация на фирми, всичките са с много близки стойности на единични цени независимо къде се намират в България. От трите язовира, които проверих лично, и "Пазар дере", и Злати войвода" са изпълнени от една и съща фирма, тя ли е най-конкурентната навсякъде в България?", попита Петков.

Финансовият министър Асен Василев уточни, че информацията, която представят, е събрана много трудно от тях, тъй като държавните предприятия и "ин хаус" поръчките не се обобщават в регистъра и тези договори не са публични.

"Публичните предприятия от 1 януари 2015 до 30 април 2021 г. са сключили договори на обща стойност малко над 20 млрд. лв. От тези договори 11 700 000 лв. са били с поръчки, а 8 600 000 лв. са без поръчки, т.е. около 40-42% от парите, които държавните предприятия харчат, са без обществени поръчки", заяви Василев.

Финансовият министър поясни, че "ин хаус" поръчките са предвидени, ако има "обществено, общинско, държавно предприятие, което може да свърши работата".

По думите му по начина, по който са замислени "ин хаус" поръчките такова предприятие не би трябвало да може да ползва подизпълнители.

"Това е един начин да се избегнат обществените поръчки и да се дадат пари на подизпълнители без търг и без конкурс и тук не говорим за малко пари. 8 696 000 лв. са раздадени без конкурс на наши поръчки."

Василев заяви, че тази сума се равнява на парите за пенсии за 9 месеца и е раздадена на наши фирми без поръчки.

"Няма пари от 2008 г. да се актуализират пенсиите, но имаме 8 млрд. за фирми без поръчки", каза финансовият министър.

Антон Кутев отправи предложение към Бойко Борисов да обясни рационално ли са изхарчени тези пари, защо се случва така, че 45% от икономиката е вървяла в "ин хаус" и без поръчки.

"Нека е по-словохотлив за това какво се е случило, той има да отговаря на въпроси, а не да задава. 8 млрд. и половина изхарчени за една година без обществени поръчки. Това е огромна корупционна възможност и ако някой трябва да отговаря дали това води до корупция, довело ли е до корупция, някой взел ли е подкупи - Борисов трябва да каже", категоричен беше Кутев.