Румънски въдичари се хвалят, че делтата на реката гъмжи от щука

В този сезон мряната в Дунав кълве като луда на захранка с вкус на сирене. Рибите сега харесват солените тъмни захранки - с аромат на рак, мида, скарида, и опитните въдичари ги използват. Това сподели пред „Телеграф“ Сунай Сабриев, запален риболовец и собственик на магазин за рибарски принадлежности в Русе.

Тежката ситуация с коронавируса не отказа майсторите въдичари да накацат край реката. Разбира се, всички се съобразяват с противоепидемичните мерки и изискванията на здравните власти. В Русенско предпочитаните места за този сезон са по крайбрежието край град Мартен и край остров Люляка.

От началото на есента рибарите по Дунав пълнят живарниците предимно с платика, мряна, морунаж и скобар. И макар че мечтата им е да хванат някой голям екземпляр, все пак са доволни и от улова на тези т. нар. масови риби, защото, както се изразяват, „риболовът по Дунав вече не е това, което беше“. Разказват, че в добрите стари времена с приключването на жегите и започването на есенното захлаждане шаранът излизал да кълве. Най-активен бил тогава и сомът и лесно можел да се излъже. Сега рядко се случвало да се улови шаран или сом. Майсторите се чудят как ще сложат тази година на Никулденската си трапеза шаран от магазина от изкуствен водоем, като са израснали край реката. Приятелите ще ги спукат от подигравки!

„Случва се и сега някой да улови едричък шаран. Онзи ден един колега хвана край остров Люляка 14-килограмов екземляр. Има и други шаранджии с добра слука, но не е както преди години“, казва Сунай.

Риболовците си обясняват слабия улов на шаран и сом с ниските нива на реката и с бракониерските набези. Тези хора прибирали всичко, което попадне в мрежите им, и не връщали обратно малките рибки, за да пораснат. Бракониерските банди избивали рибата с ток и този унищожителен начин водел да намаляването на рибните ресурси в Дунав.

„Морунажът, мряната, скобарът, платиката сега кълват яко на тъмните захранки. Сабицата или калъчът, както се нарича още тази риба, също се хваща, най-добре на чепаре. Тези видове харесват ароматът на захранката да е на рак, мида, скарида и хората, които я използват, се хвалят с добър улов“, обяснява Сунай.

Някои рибари, макар и по-рядко, хващали амур по десетина килограма. Мрените също имали добро тегло – достигали до 3-4 кила. Платиката се хващала с фидер кошничка, а от хищните риби кълвял расперът - на воблер, предимно сутрин или преди смрачаване.

Друг опитен русенски риболовец - Георги Георгиев, казва, че уловът намалява, когато температурите започнат много да се понижават. При падане на градусите под 7 повечето видове спирали да се хранят активно, както през другите сезони, и трудно можели да се излъжат дори с любимата примамка. Но русенските рибари не се отказват, защото дунавската риба е най-вкусна, и напускат реката едва когато земята започва да замръзва.

Тогава тръгват към Янтра и към изкуствените водоеми. Езерото в лесопарка „Липник“ е най-близо и някои се хвалят, че хващат хубави екземпляри и никога не се връщат с празна кошница. Други пък са свикнали да ходят на язовир „Тича“, макар и да е по-отдалечен от Русе.

Георгиев казва, че негови приятели румънци му се хвалят с много добър улов на щука в делтата на Дунав. „Канят ме да отида и аз в Сулина, но в тази ситуация с коронавируса ще отложа гостуването за по-добри времена. Щуката обича тихите и бавни води, каквито има в делтата, затова и уловът на този вид там е много добър. Преди години и край Русе можеха да се хванат хубави щуки, но напоследък изчезнаха“, обяснява Георгиев.

Той казва, че с понижаването на температурите „излизали“ хищните видове – бялата риба, расперът, щуката. Тогава те започвали да се хранят много добре и майсторите се връщали у дома с хубави екземпляри. Това означавало, че раят на дунавските рибари тази година още не е приключил.