През 1944 г. президентът Франклин Рузвелт призова Конгреса да приеме "втори законопроект за правата".

Номер шест в списъка е "правото на адекватна медицинска помощ и възможност да се радваме на добро здраве". 73 години по-късно, въпреки преминаването през много реформи в здравеопазването, мечтата му изглежда неосъществена. При бившия президент Барак Обама повече от 20 милиона американци, които преди това не са били застраховани, получиха здравно обслужване, пише БГНЕС.

Онези, които някога биха могли да продадат домовете си, за да платят за лечение за рак или за ограничени посещения на лекар, спечелиха поне малко спокойствие. Но в страната на груб индивидуализъм, здравеопазването никога не е достигнало статута на основно право, за разлика от образованието. Здравната застраховка е просто продукт като всеки друг, казват републиканците, които под ръководството на президента Доналд Тръмп се опитват да отменят по-голямата част от приетия през 2010 г. закон на предходния държавен глава, наричан и „Обамакеър“ .

Частна система След Втората световна война идеята за национално здравно осигуряване, подкрепена от наследника на Рузвелт - Хари Труман, се озова в новата геополитическа действителност. Противниците го нарекоха "социализирана медицина".

"Това е началото на Студената война, ние сме ужасени от Сталин и комунизма. Думата "социализъм" носи голям товар", казва медицинският историк от Мичиганския университет Хауърд Маркел и допълва: „Труман пише в мемоарите си, че това е едно от най-разочароващите политически поражения в кариерата му." Повечето американци получават здравно осигуряване от своите работодатели, в рамките на система, в която работниците са обхванати от договорка директно между работодателите и синдикатите.

"Ако погледнем системите във Франция, Германия и Великобритания, виждаме архитектура. Тук системата е раздробена и хаотична под контрола на застрахователните компании, фармацевтичната индустрия, работодателите и лекарите – всички решени да ограничат ролята на правителството“, посочва Мелиса Томасън, професор по икономика в Маями. Продължителни грешки Пазарът не обхваща всички.

През 1965 г. президентът Линдън Джонсън направи компромис с Конгреса за създаване на Medicare - обществено здравно осигуряване за гражданите на възраст над 65 години, и Medicaid за бедните и инвалидите, както и за самотни майки. Въпреки това здравната грижа се разглежда като привилегия, която получателите могат заслужат чрез бедност, недъг или възраст. "Голяма част от американците вярват в индивидуалната отговорност", казва Томас Уилям О'Рурке, професор в Катедрата по кинезиология и здраве в Илинойския университет.

"Никога не сме казвали, че здравеопазването е право", добави той. "Казахме, че ще получите здравеопазване, ако попаднете в определена група, като ветераните“. През следващите десетилетия вражеската линия на идеологическия дебат трудно балансира между левите управляващи, подкрепящи всеобщото покритие, и десните, които се противопоставят на идеята по бюджетни причини.

През 1993 г. президентът Бил Клинтън и съпругата му Хилари започнаха усилия за реформиране на здравеопазването, разкривайки една смесица от публични разпоредби с частни доставчици, които да покрият всички граждани. Опитът се провали невероятно. Когато Конгресът прие законопроекта на Обама през 2010 г., нито един републиканец не го подкрепи.

„Обамакеър“ въведе данъчни облекчения, задължителни изисквания за покритие и финансова помощ за милиони, но никога не постави под съмнение частните фондове. Утопия "Част от ДНК-то на Съединените щати е да оставя някакъв избор в здравното осигуряване“, смята Хауърд Баухнер, главен редактор на журнала на Американската медицинска асоциация.

Въпреки това "иронията на системата на свободния пазар е, че тя не работи много добре в здравеопазването". Реалността е, че индустрията постоянно се консолидира и отслабва конкуренцията. Стимулите не са достатъчни: повече от 25 милиона души все още нямат осигуровки. В същото време разходите за здравеопазване продължават да се увеличават бързо, тъй като правителството има малък контрол над начисляваните такси.

За да се справят с тези недостатъци, леви фигури като Бърни Сандърс се застъпват за националната система за обществено здравеопазване, която европейците ползват. Или, както Хилъри Клинтън веднъж каза прагматично - утопия, която "никога няма да се случи".