„Изтеглям министрите на „Има такъв народ“ и слагам край на тази коалиция и тази агония“

Това обяви в изявление в профила си във Фейсбук лидерът на партията Слави Трифонов. Какво означава това и възможно ли е да се случи?

„Има такъв народ“ участва в четворната коалиция с четирима министри. Това са министърът на енергетиката Александър Николов, на регионалното развитие Гроздан Караджов, на външните работи Теодора Генчовска и на спорта – Радостин Василев. Първите две министерства са отговорни за разпределянето на огромни средства, както и за разрешаването на кризите с парите за пътища и спирането на руския газ. Във външно пък е горещият картоф с решението за вдигането на българското вето за членството на Северна Македония в Европейския съюз, обясняват от Радио Свободна Европа.

„Причините, поради които тази коалиция не работи и поради които ние нямаме място в нея са две – Македония и факта, че в държавата вече няма пари“, каза Слави Трифонов.

Думите на Слави Трифонов приличат на фразата "разпореждам на", с която управляваше бившият премиер Бойко Борисов. Как обаче се изтегля министър?

Какво може и какво не може Трифонов?

Формално Слави Трифонов не участва в управлението на страната под никаква форма. Обикновено той информира за политиката на „Има такъв народ“ през Фейсбук.

„Изтеглянето“ на министри не съществува като процедура в законодателството. Проверка на Свободна Европа показа, че до този момент нито един от тримата министри не е депозирал оставката си. Но дори и това да се случи, това не го освобождава автоматично от поста.

Как е по закон?

Начинът, по който се назначават и освобождават министри е регламентиран в Конституцията. В нея действа екипният принцип при назначаването и освобождаването на правителство. В този смисъл премиерът е този, който казва с кого иска или не иска да работи. Той прави това пред Народното събрание, което гласува състава на правителството.

Това означава, че дори и министрите на Слави Трифонов да депозират оставките си пред Кирил Петков, той е този, който трябва да реши дали и кога да ги внесе за гласуване в Народното събрание. В този смисъл един министър може да остане на поста си неизвестно дълго време в оставка.

Казусът Георги Пирински

В българската политика има подобен казус. През есента на 1996 г. Георги Пирински подава оставка като министър в правителството на Жан Виденов. Това се случва на фона на тежка политическа и икономическа криза. Оставката на Пирински обаче не е придвижена за гласуване и той остава на този пост като „министър в оставка“ в продължение на няколко месеца до падането на целия кабинет Виденов.