Рекорден брой българи подадоха заявления за гласуване в чужбина - над 87 хиляди души. Това е два пъти повече в сравнение с изборите през 2017 г. Най-много желаещи да гласуват има в Турция и Великобритания, но и в двете страни ще има само до 35 секции

 Това е така, защото Изборният кодекс не допуска откриване на повече секции в страни извън Европейския съюз, уточнява Генка Шикерова за Свободна Европа. 

Управляващите отхвърлиха всички възможности за въвеждане на дистанционно гласуване. В някои държави има строги противоепидемични мерки, които ще затруднят осигуряването на подходящи помещения за гласуване.

Във Великобритания има подадени заявления за откриването над 80 секции, но те ще бъдат само 35. Мария Спирова е един от доброволците, които помагат за организирането на изборния процес във Великобритания.

“Ситуацията около изборите тук може да се сравни със стоножка, на която й откъсвате краката и започвате да я ръчкате: ходи, стоножке, ходи!”, каза Спирова за Свободна Европа.

“Нашите усилия бяха напълно смазани през последната една година. Веднъж заради излизането на Великобритания от ЕС, което ни постави в законовия абсурд да имаме една от най-големите диаспори и да сме с 35 секции, защото сме извън ЕС. И втори път заради факта, че ще гласуваме в сложна пандемична обстановка, където струпването на много хора на малки места е противопоказно”, каза тя.

Очакванията са, че в една секция ще трябва да гласуват по 1000 души, което означава, че един гласоподавател ще разполага с около 60 секунди.

“В Лондон са доказвали, че могат да гласуват бързо”, каза за Свободна Европа Ива Лазарова от Института за изследване на публичната среда. “В България на миналите парламентарни избори най-бавното гласуване е било в рамките на 87 минути, а най-бързото - две минути. Но не трябва да забравяме, че българите в чужбина попълват декларации, че не са гласували и няма да гласуват на друго място, което допълнително забавя работата на комисията”, каза Лазарова.

“Ние ще имаме по седем души в секция и голяма част от тях ще трябва да се занимават с контрол на човекопотока. Ние трябваше сами да издирваме помещения в ситуация, в която повечето подходящи са затворени със закон. Ние трябваше да попълваме документи, в които да правим оценка на риска и да обясняваме стъпка по стъпка как точно ще спазваме противоепидемичните мерки”, каза Мария Спирова.

По думите й повечето от хората, ангажирани с изборния процес ще трябва да се занимават с противоепидемичните мерки заради очакваното струпване на хора. “Ние говорим за нещо, което прилича повече на триаж в болница”, каза Спирова.

65 секции ще бъдат открити в Германия, което е рекорд.

“Това, че ние откриваме рекорден брой секции там по никакъв начин не означава, че те ще бъдат разположени в същия брой населени места”, каза Ива Лазарова. Тя даде пример с последните парламентарни избори, когато 371 секции в чужбина са били разположени в 290 населени места.

“В Германия като близка секция се разбира такава, която е на разстояние между 60 и 100 км. Нямаме този лукс да имаме секция на удобни за нас места”, каза за Свободна Европа Антоанета Тончева, която помага за организирането на изборните секции в Германия. Тя обясни, че се водят разговори с генералния консул в Мюнхен за членовете на секционни избирателни комисии да бъдат издадени служебни бележки, че са ангажирани с изборите, защото всички те ще нарушат вечерния час и подлежат на санкция. ​

“65 секции категорично не са достатъчни, още повече че изборите се провеждат в деня, в който е католическия Великден. Това означава, че общественият транспорт е силно разреден. Хората, които трябва да пътуват до друго населено място, ще бъдат възпрепятствани”, каза Тончева.

Време и пари ще струва упражняването на правото на глас и в Съединените щати, където също ще има 35 секции, въпреки броя на подадените заявления.

“Тази година имаше желание да се отворят 46 секции и 11 от тях бяха отрязани”, каза Елена Хамбарджиева, която помага за провеждането на изборите в САЩ. “Това означава, че в някои населени места хората трябва да пътуват четири часа до най-близката секция, за да могат да гласуват. Това е много трудно, когато хората имат деца и четири часа да пътуваш в една посока, след това обратно и да чакаш на опашки е почти невъзможно”, допълни тя.

Гласовете от чужбина не излъчват отделен мандат. Те се разпределят по формула. Общият брой гласове, подадени в чужбина на последните парламентарни избори е 118 хиляди. “Мандатите от Кюстендил и Видин са по четири, а хората гласували в тези области са по-малко от гласувалите в чужбина”, каза Ива Лазарова.

Тя обясни още, че ако броят на диагностицираните с COVID-19 в България се запази, това означава, че в деня на вота около 10 хил. души няма да могат да гласуват. Карантинираните лица трябва да подадат заявление за мобилна секция най-късно до 31 март.