Въпреки че съществена промяна в изпитите в края на 7-и клас няма, просветното министерство стори и невъзможното, за да хвърли в смут седмокласниците за предстоящите им през юни т.г. тестове.

Обясненията на министъра на образованието Красимир Вълчев и последвалите трактовки на екипа му относно модулите на националните външни оценявания по български и по математика имаха за цел да успокоят учениците и техните родители, но вместо това ги объркаха още повече, пише Йоана Петрова за вестник "Сега".

Кашата бе забъркана на 3 януари т.г., когато министърът обяви, че двата модула на НВО по български и литература (първият от 25 въпроса, а вторият - преразказ), отпадат. Тогава от МОН разясниха, че модулите всъщност не отпадат, а просто вторият - преразказът, който досега бе по желание (избираха го най-вече деца, които искат да кандидатстват за профилирани или професионални гимназии), става задължителен за всички. Това е така, защото по силата на новия училищен закон вече всички ученици след 7-и клас кандидатстват, тъй като тогава завършва основното им образование (а не в осми клас, както бе до 2016 г.). Т.е всички трябва да държат и двата модула.

Вчера министър Вълчев заяви пред Би Ти Ви, че двата модула не отпадат, а просто вече ще се наричат "части". По думите му втората част пак няма да е задължителна, както досега, но според него повечето ученици ще се пробват и на втората. "Това, което променяме е, че вместо два модула ще се казва две части и оценката ще бъде една. Ученикът може да излезе след първата част и да не влезе във втората, но съм убеден, че почти всички ученици ще искат да си опитат шансовете и да участват и във втората", коментира той. И успокои родители и ученици, че "на практика няма промяна" на матурата в 7-и клас.

Относно задължителността на втората част от екипа му обясниха, че всъщност Вълчев е имал предвид единствено, че никой не може да задължи учениците кои въпроси точно да решават или не. "Ако някой ученик реши, може да не участва във втората част. Разликата е, че оценката ще бъде една. Всяко участие във втората част ще даде допълнителна възможност на ученика да кандидатства в повече училища”, посочи министърът. Досега на двата модула се получаваха две различни оценки. Оценката от първия модул се вписваше като текуща, а с общия резултат от двата се кандидатстваше. Занапред вече резултатът от двете части ще е един и той ще се използва като балообразуващ за класиране на учениците в гимназия. С други думи, новостите са само технически и няма да променят с нищо формата на изпита за учениците, но МОН за пореден път не успя да ги обясни добре.

Единствената промяна, която може да усетят децата, е, че задачите по български ще са върху учебното съдържание от 5-и до 7-и клас (а не само върху 7-и клас, както досега). Задачите по литература обаче, поне за предстоящата година, остават по настояване на родителите върху учебното съдържание, включено в учебната програма само за 7-и клас. По математика изпитът ще тества наученото между 5-и и 7-и клас още от тази учебна година.

Броят на децата, за които има риск да напуснат преждевременно образователната система, е между 60 и 70 хиляди души, припомни още министърът. По думите му при 2.5% - 3% от учениците, които отпадат, причината са ранните бракове. Усилията на екипите, които издирваха отпаднали от клас деца, вече са насочени именно за задържането им в системата. Миналата година те успяха да върнат в училище 24 хиляди деца, 2 хиляди от които впоследствие отново отпаднаха.

НЕДОСТИГ

Традиционно има недостиг на учители по чужди езици и информатика, задълбочава се недостигът и на преподаватели по математика и физика, коментира още министър Вълчев. В тази връзка ведомството му ще стартира нова национална програма, с която ще се финансира обучението за придобиване на учителска правоспособност от лица, завършили висше образование в други сектори. МОН подготвя и информационна система, която да "срещне" търсенето и предлагането и да картографира недостига на педагогически специалисти в различните региони.