Сигурна съм, че е жива и не се е удавила в река Луда Мара, казва майката Марияна Иванова.

Според нея дъщеря ѝ се е уплашила, когато е видяла кучето в реката, и от силния стрес е станало нещо с ума и е поела нанякъде.

“Вярвам, че бог ще ми я върне. Не губя надежда, сигурна съм, че е жива”, казва Марияна Иванова, майка на изчезналата преди година 30-годишна Зорница от Петрич. Следите на младата жена се губят на 1 февруари 2015-а, пише 24 часа

Марияна Иванова, майка на изчезналата Зорница

Тогава - в неделния ден, Зорница излиза сутринта, за да разходи кучето Сара край река Луда Мара в Петрич.

Реката минава през града, точно до пазара, а само на 20-ина метра наблизо живее момичето с майка си на квартира.

Зорница и домашният ѝ любимец Сара излизат около 8,30 ч. Марияна предупреждава дъщеря си да не се бави, защото в 9 ч трябва да тръгнат за Серес. Ходят там редовно през почивните дни, защото имат приятели от Евангелската  петдесятна църква

“Дъщеря ми беше облечена с дълго черно шушляково яке с качулка, сива вълнена пола, дълга до глезените, и обута с черни ботуши.

Изчаках я до 9 часа и започнах да се ядосвам, че не се прибира, а трябва да се преоблече и да тръгваме”, разказва майката.

Изчакала още няколко минути и излязла да я извика. Наблизо покрай реката видяла кучето в коритото на малко островче около брега. От Зорница обаче нямало и следа.

Веднага на крак са вдигнати полицаи, пожарникари, Гражданска защита и доброволци. Започват издирване на Зорница в реката и по течението. Тогава от обилните дъждове Луда Мара не е излязла от коритото си, но е пълноводна, буйна и бърза. 

Дни наред продължава търсенето на младата жена, но от нея няма и следа.

“След няколко дни нивото на водата спадна и по течението в стеснен участък около 50 см бяха открити труповете на прасета. Те са се заклещили там и не са завлечени.

Няма как детето ми да се е удавило и водите да са го повлекли към Гърция. Щяха да го намерят, нямаше да мине през този участък, както се видяха животните, останали там.

По-надолу по течението има поставени напряко на реката мрежи.

Ако беше удавена, тялото щеше да се спре поне в тях. Категорична съм, че Зорница не се е удавила”, смята майката.

Търсят дъщеря ѝ и в планината край Петрич със следови кучета. Заради дъждовете и калта обаче дирите лесно се губят и това не дава резултат.

Прегледани са камерите на два магазина, които са на пазара. На едната камера се вижда Зорница с кучето да вървят по обичайния маршрут. Няколко минути по-късно другата камера е заснела как момичето се връща обратно само - без кучето.

Разпитват десетки хора, които по това време на деня минавали оттам или живеят наблизо. Никаква следа обаче няма от момичето. Никой не е видял нищо съмнително, което да даде следа за търсене.

“Наскоро един човек, който живее в блока отсреща, ме видя да разхождам Сара. Попита ме дали аз съм майката на изчезналото момиче.

Каза, че тогава сутринта е излязъл да пуши цигара на терасата.

Видял детето ми на парапета отгоре да вика кучето, което е било в коритото на реката. След това се прибрал”, разказва Марияна.

Не допуска, че дъщеря ѝ може да е станала жертва на сексуално посегателство или отвличане с цел насилствена проституция. Била изключително скромна, не се е обличала предизвикателно, поведението ѝ не е провокирало мъжете.

Не пие, не пуши, не обича да ходи по заведения. Много е привързана към семейството, истински вярваща е. Отдадена е на църквата, от този кръг са и приятелите ѝ.

Дори в началото да е имало макар и малко вероятна версия за някакво отвличане, то година по-късно тя вече е отпаднала, защото никой за нищо не е потърсил майката.
“А и нямаме врагове, нито някакъв бизнес, който да е причина за враждебност към нас”, обяснява майката. Тя е от Велико Търново, но след като се омъжила за съпруга си Николай, се преместили да живеят в Шумен. Там на 24 август 1984 г. се родила Зорница.

През 1996 г. семейството се преместило да живее в Атина. Там Зорница завършила средно образование, след това и туризъм в университета в Патра. До края на 2014 г. са живели в Гърция. Преместили се в Петрич, защото шефът на фирмата, в която работи Марияна, открил счетоводен офис в града.

Със Зорница се върнали в България, наели квартира в Петрич и след месец дъщерята изчезнала. “Наех детективска агенция от София за издирването.
Хората от бюрото направиха какво ли не. Ходиха и до Атина да проверяват.
Говориха с хора от нашата църква, но нищо.

Казаха ми, че такъв случай досега не са имали. Нямаше нищо, за което да се хванат, някаква следа, по която да тръгнат, за да търсят. И за тях бе пълна мистерия изчезването”, казва майката.

Тя предполага, че детето вероятно е загубило паметта си или е получило някакъв психологически срив до степен да не знае коя е, къде се намира. Възможно било Зорница да се е уплашила, когато е видяла кучето в реката, и от силния стрес да е станало нещо с ума и да е поела нанякъде.

Марияна е изпратила десетки писма до полицията и прокуратурата с питане докъде е стигнало издирването. От държавното обвинение получила отговор, че досега не са открити някакви данни, които да предполагат извършване на престъпление и намеса на прокуратурата.

Поискала с разследването да се заеме друго полицейско управление, но отговорили, че това няма как да стане. Издирването става по местоизчезване.

“Ядосвам се, че Зорница бе качена за издирване от Интерпол и ШИС едва през декември 2015 г. - 10 месеца след изчезването . Изгуби се доста време.
Така и не разбрах защо не бе направено по-бързо”, казва майката.

Не допуска, че момичето може да е изчезнало просто за да се скрие от нея или заради някакъв тежък конфликт между двете.

“Между нас сериозни скандали не е имало.
Дори и понякога да се разсърдим една на друга за нещо,
когато хората са
вярващи, рядко
вечер ще си
легнат скарани”,
допълва Марияна.

Държи се, не пада духом, защото вярата, че детето е живо и е някъде, я крепи.