Не се обажда в полицията - не вярва, че ще му помогнат Около 13 ч на 4 юли трима цигани тийнейджъри пребиват 90-годишния доц. Тодор Христов на гробищния парк “Малашевци”. Открадват портфейла му с 20 лева и ключовете за вкъщи.

Оставят стареца да лежи на земята и си тръгват. “Съзнавам, че допуснах голяма грешка, отивайки сам на гробището, макар да зная, че то не е място за покой, а свърталище на какви ли не типове”, казва доц. Христов. Какво и защо е породило агресията на младежите, и до днес остава неясно. Заради предишно бездействие от страна на полицията доцентът отказва да сигнализира за случката. Смята, че няма да получи необходимото съдействие, не вижда смисъл да го прави, пише 24 часа.

“Той не желаеше по никакъв начин да се шуми около това, което е преживял, но всички, които го познаваме, го убедихме, че случилото се с него не е изолиран случай Трябва да се огласи с цел да се вземат мерки от институциите за въвеждане на ред в гробищните паркове”, каза пред “24 часа” негова близка приятелка, която го убедила да разкаже историята си. В съботния ден на 4 юли доц. Христов отива на малашевските гробища, за да почисти гроба на съпругата си. Неподдържането на гробищните паркове е проблем не само в столицата, но и в повечето градове в страната. Безредието в тях е голямо, а общинските служби често нехаят.

“Гробищата ни по принцип не се поддържат. Каквито и усилия да полага човек, трудно може да се пребори с избуяващата растителност особено след дъждовете”, обяснява Тодор. “След повече от два часа работа излязох от мястото, където е гробът, и седнах на една пейка, за да почистя дрехите си от полепналите по тях репеи и бодливи семена, иначе как щях да вляза в автобуса”, казва с горчива усмивка той. В този момент към него се приближават три момчета, които предлагат да му помогнат, ако има нещо за почистване. “Не носеха никакви уреди, с които биха свършили случайно възложена им задача. Отговорих, че вече съм си свършил работата”, казва Тодор. Секунди по-късно съвсем неочаквано мъжът получава силни удари в гърба и в главата, с които е съборен на земята.

“Започнаха да ме бият и ритат и да пребъркват джобовете ми. Виках и ги молех да не ме удрят, но те мълчаха и продължаваха да ме ритат и да късат дрехите ми, тършувайки из джобовете”, спомня си доцентът. Младежите мирясват едва когато откриват портфейла му. Заедно с него е взета и връзка с 5 ключа от входа на сграда и апартамента, където живее пострадалият. “Това явно ги задоволи и ме оставиха. Лежах свит на дясната си страна и десният джоб на ризата ми остана непребъркан, а в него бяха картата ми за градския транспорт и джиесемът”, споделя Тодор. Когато се съвзема, доцентът е с цицина на главата и силни болки в ребрата. Направеният по-късно преглед установява счупено ребро и силни кръвонасядания Стигайки до охраната на гробището, той съобщава за случилото се

. “Докато обяснявах, се приближиха мъж и жена, които казаха, че това са циганчета - деца на не повече от 12-13 г., и са още в района. Но аз не видях охраната да се обезпокои и да вземе мерки, за да бъдат заловени, докато не са излезли от гробищата.” Факт е, че охранителите не са позвънили нито на тел. 112, нито на полицията и са изпратили Тодор в Пето районно, където да подаде жалба за случилото се. При посещението на гробищния парк срещнахме техни колеги, които ни обясниха, че процедурата била такава. “Мъжът трябва да подаде жалба в Пето районно, която да дойде в администрацията”, каза служител на охранителната фирма, пожелал анонимност.

В деня на инцидента той бил повикан от колегите си за съдействие. Единият от охранителите се опитал да открие момчетата, но тъй като дворът е разграден, те избягали от страничен изход “Блокирахме всички входове и изходи, но дворът е разграден и могат да излязат отвсякъде. Тук зад административната сграда има един вход, който излиза край реката, и точно така е станало. Те, като са го нападнали, оттам са избягали”, обясни служителят.

По думите на пазачите, след като не успял да залови нападателите, колегата им сигнализирал в полицията. От пресцентъра на МВР обаче заявиха, че за такъв случай не е постъпвал сигнал. Сегашната охранителна фирма е наета от февруари и при тях подобно нещо се случва за първи път. Служителите смятат, че трябва да се помисли за пропускателния режим - кой влиза и излиза. “Нямаме онова възпитание и култура, които ни трябват”, казват те. Единствената по-сериозна превантивна мярка са камерите на двата входа на гробището. От пресцентъра на Столична община заявиха, че освен видеонаблюдение има наети 4 охранителни екипа - два на 24-часови дежурства и два с 12-часови. Още два автопатрула обхождат гробището денонощно.

От общината увериха, че започва ремонт на външната ограда, до края на другата седмица ще се подобри и осветлението. В бъдеще вероятно ще бъдат сложени още камери. 2 месеца след инцидента доц. Христов още не се е възстановил от нанесените травми. Прегледите му продължават и вероятността той да влезе в болница за по-сериозно лечение е голяма.