Много българи с паник атаки заради изолацията
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 2
Медицински лица от Спешна помощ по неволя се превръщат в психотерапевти
Медицински лица от Спешна помощ се превърнаха по неволя в психотерапевти по телефона. Заради все по-честите обаждания от паникьосани българи се наложи промяна и в работата на екипите.
Неспешните случаи, които не налагат посещение на лекарски екип веднага, се консултират дистанционно.
От 26 години дните на Ива Кацарска минават в линейката на Спешна помощ, а самата тя е категорична - виждала е всичко. Сега обаче признава, че ситуацията е много различна. През последния месец дава доброволно допълнителни часове на специално разкритата линия, за да помага и по телефона. Отговаря на онези, които в паника се обаждат на диспечерите, без да имат нужда от лекар, предава NOVA.
„Когато има паника, това се усеща, защото чуваме как диша човекът. Ако е със задух, това се разбира дори по телефона“ разказва тя.
От Спешна помощ признават, че всеки втори, обадил се с лека температура и задух, отдава симптомите си на коронавирус. Зад много от случаите обаче се крие добре познатата паник атака. Изолацията, страховете за работата, както и пълната липса на социални контакти водят до всички тези проблеми.
„Затворете един човек с генерализирано разстройство зад четири стени и той ще отключи всички проблеми на земята. Аз не мисля, че в момента държавата има възможностите и ресурса да погледне и върху този проблем“, смята терапевтът Желяз Андреев.
Фактите показват, че от началото на карантината досега случаите на домашно насилие в страните от Европа, включително в България, са скочили с 1/3. Рязката промяна в ежедневието се отразява в целия свят, не само у нас. За да разкаже за промяната, фотографка от Ню Йорк дори отваря вратите на дома си. Когато преди седмици Нора Савосник хваща самолета от САЩ за родната Норвегия, тя мисли само едно – че така ще загуби визата си. Пандемията я принуждава да направи тази крачка, за да е до близките си и така я връща в живота от ученическите ѝ години. Шокът се оказва огромен.
„Много е странно да не можеш да видиш приятелите си и да живееш с родителите си, и то на 24 години. Това е голям контраст с Ню Йорк. Просто са два различни свята”, казва тя.
Минават дни на карантина, а напрежението се покачва. Нора признава, че отвикнала да живее с родителите си. Чак след време вижда предимството от това да е близо до семейството си.
Русе почете паметта на героя от Кербала
Зимна приказка на връх Шипка
Светофари регулират трафика на Дунав мост
Пазарът на труда търси над четвърт милион работници
Пазарът на труда търси над четвърт милион работници