Възлюбени в Господа чеда на св. ни Църква,

В последните месеци все по-осезателно сме свидетели на разни призиви за радикални действия към всички онези люде, които по различни начини са намерили пристан в нашата държава, търсейки спасение от война или дискриминация.

Вслушвайки се в Господните слова: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Йоан 13:34,35), нека приемем с отворени сърца нашите страдащи ближни, като се стараем да ги разберем, успокоим и им помогнем в създалата се ситуация, според Христовите повели.

През многовековната си история, Българската православна църква винаги е била духовен стожер на Православния ни народ, но в моменти на подобни предизвикателства ние сме длъжни да подадем ръка на онези човеци, които имат нужда от съпричастност и внимание.

Нека, уповавайки се на Божията милост, да подкрепим и ние тези наши събратя-бежанци, макар и друговерци, които са искрени в исканията си и разпознаваеми в немощта си, защото участта на гонените би могла да постигне всеки човешки род.

И днес чуваме призиви от разни миряни и православни духовници, убеждаващи обществото да постъпва крайно спрямо прииждащите към родината ни емигранти – старци, жени и деца, но същевременно трябва да се замислим, дали след като се отъждествяваме като „християни“, сме достойни следовници на Христа, Който бе най-гонен от човеците.

Молитстваме от Всеподателя Бога да съгрее сърцата на народите, а на онези, които се наричат „Христови”, да даде просветление на умовете, за да не приличат на „варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота” (Мат. 23:27)!

С благословение и обич в Христа,
† Русенски митрополит НАУМ