В периода между двете световни войни, църквата „Св. Николай“ от белогвардейска става българска

Разказ за историята на златни кубета, засенчени от шпионски скандал. Кой е собственик на Руската църква в София е въпрос, който вълнува обществото вече втора седмица и все още няма категоричен отговор, предава bTV.

Вече втора седмица един православен храм не намира покой. Под сянката на шпионски скандал, той беше разпънат между българското духовенство и руската юрисдикция. Но кога и как започва всичко? Защо един руски храм се настанява в сърцето на София?

Църквата „Св. Николай“, по-известна като Руската църква се строи в началото на 20-и век. През 1912 година приключва строежът, а до 1914 година е завършен интериорът. Нарича се руска, тъй като е построена по желание и със средствата на руската легация в София. Според крепостен акт от 1898 година, имотът се предоставя на Руското Императорско дипломатическо агенство, равнозначно на руско посолство. Неслучайно храмът се издига именно в неговия тогавашен двор.

„Тя въплъщава красотата на старата архитектурна традиция на Русия още от 16-17 век“, каза урбанистът и архитектурен изследовател Здравко Петров.

Здравко Петров е урбанист и архитектурен изследовател. Организира и обиколки из популярните „Исторически маршрути на София“. Той ни разказва, че Руската църква е една от най-скъпите сгради за времето си.

„Използвани са доста различни и скъпи материали. Най-вече се отличава нейната фасада и иконите на Св. Николай и Св. Александър Невски. Всички тези детайли са стрували доста“, каза той.

Оригиналите планове на храма липсват, за архитекти се сочат Михаил Преображенски и Александър Померанцев, главният проектант на Катедралния храм „Св. Александър Невски“.

„В партера на тази сграда се е намирало легендарното писателско кафене. Сладкарницата „Цар Освободител“, която е била едно от интелектуалните сърца на Стара София“, посочи Петров.

В страниците на историята, църквата „Свети Николай“ е изписвана със златни букви, но е била и зачерквана. Според изследователя Росен Петков, отношението към нея е било свързано с отношението на страната ни към Русия.

„По времето на Стамболов замират такива проекти като Руската църква. Когато Стамболов е отстранен от власт и Фердинанд прави сериозни опити за възстановяване на отношенията с Русия започва доизграждането на църквата“, каза Росен Петков.

Като всеки храм, църквата Свети Николай е дом на вярата и упованието. Такава е и за мигрантите от Съветския съюз, които бягат от режима на Ленин след Октомврийската революция и търсят спасение в София.

„Руската църква е служила като място, в което да могат и да отидат на служби, тъй като руснаците, особено по това време са доста религиозни“, посочи Петков.

В периода между двете световни войни, църквата „Св. Николай“ от белогвардейска става българска. В свой пост от миналата седмица, Русенският митрополит Наум споделя справка от годишника на Софийския университет от края на 30-те години на 20-ти век.

„...от 1936 г. по настояване на съветското правителство църквата се отнема от руските емигранти и се предава на българското правителство, което от своя страна го предава на Българската православна църква, под омофора на Софийския митрополит“, пише Русенският митрополит Наум.

След Втората световна война, в периода на социализма, свещенослужителите продължават да се назначават от Софийската митрополия, а Съветският съюз изпраща периодично свой официален представител. Въпреки това един нотариален акт, подписан през 1997 година дава повод за спор чия е собствеността.

Според документ, собствеността се прехвърля на Руското посолство по искане на руския посланик. Оказва се, че нотариусът Иван Дахтеров не проверява статута на църковните имоти, когато изготвя акта и не взема становище от Българската православна църква. Това превръща акта в констативен, т.е. не са описани документи и доказателства за правоприемството.

„Факт е, че храмът се намира в юрисдикцията на българската православна църква, съгласно каноните на православната църква, но в случая собственик към този момент – без другата страна да е оспорила това в съда и според документите... е руското посолство“, каза по-рано през седмицата Йордан Георгиев, богослов и анализатор.

Именно този низ от противоречия остави отворен въпроса - чия е руската църква. Дори се стигна до проверка на ДАНС, обявена на 27 септември.

Докато правният казус се изчисти, вратите на Руската църква остават заключени. Очаква се и заседанието на Светия синод на 3 октомври, когато се ще се обсъдят всички въпроси, засягащи храма.